В екове наред българите строго са почитали началото на Великденския пост. Счита се, че подготовката за него започва от Неделя Месопустна (Месни Заговезни), която тази година се пада на 27 февруари. По традиция малко преди вечерята младите посещават кръстника, девера или родителите на булката. Носят им дарове - варена или пълнена кокошка, обреден хляб и вино.
Според съвременните обичаи най-често се носи торта и различни мезета. Цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богатата на месни калории трапеза. Защото от новата седмица мръвката става греховна чак до Великден.
Месни Заговезни са осем седмици преди Великден и винаги в неделя, като мястото в календара е в зависимост от датата на Пасхата. Народът ни нарича този ден още Малки Заговезни, Месници, Кокошкини пустове, Месно запущоване. Названието идва от традиционните месни блюда, характерни за този празник, най-често варена кокошка, с които се заговява от месо, т.е. от този ден нататък до Великден месо не се яде.
Традиционни гозби за този ден освен варената кокошка са свинското с кисело зеле, с булгур или с нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина и с месо. Седмицата след Месни Заговезни (от 28 февруари до 6 март) се нарича Сирница. Тези дни са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло - всякакви млечни продукти и яйца. Тя се нарича още Рушна неделя (защото тогава се „руши” яденето на блажно).
Според традицията на масата трябва да има баница с мас и извара.
Постите съществуват в почти всички древни култури като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека, вкопчил се в материалното, като надмощие над желанията и страстите. Едно себеосъзнаване за постоянния ни копнеж, за мястото ни в духовното ни развитие. Безспорно обаче в прехода на природата между зима и пролет в постите се крие настройване и почивка на организма ни, водещо до изчистване от токсините.
В миналото хората са спазвали всички традиции, вярвайки, че така ще спасят душите си. Постът в народната митология води началото си от вярването за ритмичната смяна на хаоса с порядъка. Като отражение на това е и цикличността на поста като „Заговяване" и „Отговяване". „Заговяването" е поредица от обичаи, които ограничават човека от месна храна, а „Отговяването" - връщане отново в света на хаоса и съблазните.
