0

Л ековити аязма бликат из цяла България в чест на Св. Врач. Така народът нарича летните братя светии Козма и Дамян Римски, чийто празник се чества на 1 юли. Чрез силата на водата от небесата те дарявали с орлов поглед, лекувайки куп офталмологични проблеми. Наред с това миряни разказват, че след молитви и прием на изворната вода са се спасили от бъбречни проблеми, нервни разстройства, а диоптрите на очилата им се топили като мартенски сняг.

Западни Родопи

Мнозина ще се стекат на 1 юли към Кукленския манастир. Той се намира на 4 километра югозападно от гр. Куклен и на 16 километра западно от Асеновград. Разположен е в живописните гънки на дела Чернатица от Западните Родопи.

Построен е до извор с лековита вода. Затова и манастирът носи името на Светите врачи, т.е. Свети лечители. Те са наричани още безсребреници, защото не взимали пари от тези, които лекували, а искали от излекуваните само да приемат християнството и да повярват в Иисус. Вярва се, че чудесата им продължават и днес, векове след кончината на лечителите.

От XV-XVI век в манастира се пазят спомени за библейски изцеления, при които слепи са проглеждали, куци са прохождали, бездетни са зачевали, доказвайки, че за вярата невъзможни неща няма. Миряни споделят, че водата е особено лековита при нервни заболявания. Мнозина съчетават посещението на аязмото с поклонение пред чудотворната икона на св. Козма и св. Дамян, която се пази в манастирската черква. В храма се съхранява и частица от ръката на свети Козма, която е сред най-големите реликви на територията на България въобще.

Артефакти

В миналото тук са водени душевно болни и обсебени, които са обливани с вода от аязмото. За това свидетелстват артефакти в притвора на манастирската черква. Там е имало железни окови, които са били 12 на брой, от които сега е останала само една. За силата на аязмото говори надпис върху каменна плоча, изсечен в края на XVIII век:
"Целебен извор на свети Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и Дамян дава сили на душите и цери телата на онези, който идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцерение. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира "Св. Безсребреници" в 1795 г. 1 септември".

Валия

Аязмото е било познато и на древните траки, водите на което според преданията церели лудост. По време на царуването на цар Иван Александър (1341– 1371 г.) манастирът е известен с книжовната си школа и културното си влияние.

По-късна легенда разказва за дъщерята на местния валия. Тя се разболяла тежко и след неуспешни опити за лечение се подложила на бани с лековитите аязмени води, благодарение на което се излекувала.

Бащата бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие.

Тази легенда намира потвърждение и в историческите сведения. Когато българските земи са превзети от иноверците и стават част от Османската империя, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, даже нараснала. Турските власти в един момент взели да пазят манастира от разбойници, тъй като в него се лекували и семействата на османските управници.

Но чудесата продължават и днес, разказват служители на обителта. Най-поразителното станало с шестгодишно момиченце от Русе. То било сляпо и майката като последна надежда го завела там, за да търси помощта на светите братя безсребреници. За радост и почуда на околните след обливане със светената вода от аязмото и молебен пред иконата на светите Козма и Дамян детето прогледнало.

Мирото цери очи и бъбреци

Извор с необяснимо целебна вода блика в парка Св. Врач на Сандански. Местните наричат святото място още Мирото, тъй като досущ благовонната течност, която тече от най-чудотворните икони и тази тук има необичайни свойства. „Бог е надарил това място с неземна сила“, нареждат възрастни хора. По думите им изворът помагал най-много при перде, възпаления, ечемик, дегенеративни смущения в зрението и късогледство. Има и старци, които са захвърлили очилата за четене след промивки с водата.

Всекидневно край нея могат да се видят хора, дошли от цяла България и чужбина с надеждата да решат един или друг офталмологичен проблем. Някои от тях предварително си купуват чашки за промивки на очите от близката аптека, след което ги пълнят тук и започват да се взират в святата вода.

Вярва се, че на мястото след молитва помагат светите братя безсребреници Козма и Дамян.

Край чешмата могат да се чуят невероятни истории коя от коя по-фантастични. Баба Виолета разправя, че има проблеми със зрението, но всеки път, като си умие очите, погледът й се избистря, а диоптрите й намаляват. При по-малките набори оздравителният ефект бил по-траен, а при мнозина настъпвало трайно изцеление за почуда на докторите. Имало няколко такива случи с гърци.

Мирото на Св. Врач лекува и бъбречни и стомашни проблеми. По времето на многобройните войни през XX век войниците се лекували тук от всякакви чревни инфекции. Имало дори случаи на изцелени бойци, които пипнали холера при поход към Солун.

Монахиня Анастасия: Потокът от поклонници се увеличава непрестанно

Потокът от поклонници непрестанно се увеличава тук. Това сподели монахиня Анастасия от Кукленския манастир. Тя обясни, че аязмото се намира само на 200 м от обителта и в момента приключват един ремонт в района. „Хората си ходят на аязмото, благодарят там на светиите, идват в храма после, оставят подаръци. Има много случаи, в които хората са намерили помощ, но в повечето случаи е индивидуално – по вяра и по упование в зависимост кой каква помощ търси“, сподели монахинята. По думите й някои се къпят с целебната вода, други се мият в обособена стаичка там, трети пият или точат в туби. „Всеки си има различен метод и вътрешен подтик“, обобщи калугерката.

Две двойки светии с еднакви имена

Не е рядкост в църковния календар да се славят светии с еднакви имена, но на различни дати. Такъв е и случаят със светите Козма и Дамян, които се честват хем 1 юли, хем и на 1 ноември. В народната памет почитта към тям се е сляла, но онези чествани сега през лятото се наричат Римски (загинали 284), а есенните са Асийски и са живели около век след тях през IV век. Те са били братя и може да се предполага, че са кръстени на римските си предшественици. А общото между двете двойки съименници е, че са се прославили като лечители безсребърници.