В днешните времена разводите са нещо обикновено и при взаимно съгласие стават бързо. И нищо не пречи на развенчаните да опитат и втори, че и трети път. Не така обаче стоят нещата, когато става въпрос за разтрогване на църковен брак. Той е тайнство, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло „докато смъртта ги раздели“.
Адам и Ева
Бракът като съюз между мъжа и жената е установен от Бога още в рая. Както свидетелства свещеният текст, Бог е видял, че не е добре за човека Адам да бъде сам. След като създава първата човешка двойка - Адам и Ева, Господ я благословил, казвайки: „… плодете се и множете се, пълнете земята...“
Новият Завет пък недвусмислено свидетелства, че Христос осъжда развода, стига да не е заради изневяра, като казва: „... поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува“ (Мат. 19: 8–9).
Свети Павел също осъжда развода: “А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не разделя от мъж, - ако пък се раздели, да остане неомъжена или да се примири с мъжа - и мъж да не оставя жена си“ (I Кор. 7:10–11).
В Библията е казано още доста ясно: „Това, което Бог е съчетал - човек да не разлъчва!“(Марк 10:9).
Свети Евтимий Търновски уточнява, че само първият брак е непорочен, чист и неосквернен, защото само веднъж според него се съединява жената с мъжа и мъжът с жената.
Компромис
Независимо от това Православната църква изразява снизходителност към човешките слабости и при специални обстоятелства позволява разтрогването на брака. Тя позволява развод при прелюбодеяние (Мат. 5:32), отпадането от православната вяра, встъпване в монашество, безизвестно отсъствие на един от съпрузите (по време на войни например), неспособност за извършване на съпружески задължения, психическо заболяване на един от съпрузите, венерическа болест и непреодолима непоносимост между съпрузите.
Все пак и търпимостта на канона не е безкрайна. Църковният брак може да се повтори до три пъти. Отношението към четвъртата венчавка в отделните поместни православни църкви е различно. Съгласно българското църковно брачно право четвъртият брак се разрешава само от висшата църковна власт (митрополия, Св. синод), но при изключителни случаи.
Папа Франциск улесни анулирането
Католическата църква по принцип изключва разтрогването на църковния брак, но все пак го прави, използвайки една особена процедура, наречена анулиране. При нея все едно че бракът въобще не е съществувал. От 2015 г. обаче католиците, решили да се разделят, вече могат да анулират църковния си брак бързо, лесно и без усложнения.
Папа Франциск позволи разводите на католиците да станат по-лесни, по-бързи и безплатни, което е най-голямата реформа на Римокатолическата църква по въпросите на брака от три века.
Светият отец оповести, че отсега нататък за анулирането на брака ще се иска само едно решение, а не и одобрение от два църковни трибунала, както е било дотогава. Повторен църковен брак обаче няма да се допуска. Що се отнася до различните протестантски църкви, те в една или друга степен се отнасят либерално към разводите.
