Р одопското светилище Скрибина като гръмоотвод заземява човешките болести. Хора твърдят, че след провиране през камъка са се спасили от още тежки диагнози, като склероза и дори рак. Плацебо ефект или намеса Свише, всеки сам може да прецени. Тукашни предания говорят за мъдра змия, живееща в камъка. Тя се храни с болката и връща здравето. Според учените тук е бил почитан бог Дионис, който е приемал образа ту на животно, ту на човек след съответно хтонични или соларни обреди. Каквато и да е историята стотици българи и чужденци, минават ежемесечно на конвейр през провиралката, използвана още от тракийско време в тази част на мистичната Родопа планина. Има случаи на изцеление на женско безплодие, психически заболявания (т.е. заболявания на душата), но и всякакви други проблеми.
През провиралката се минава 1 или 3 пъти, но никога два.
„Тукашните камъни са разумна сила, която може да лекува“, твърди баба Хава, която в ролята на жрец медиатор от години помага на местни и пришълци. И друг жени водят хора тук, но напливът за нея е най-голям. Зоната на доброто се намира само на 5-6 км североизточно от село Крибул, община Сатовча, Гоцеделчевско. Там се извисява светилището Скрибина, което археолозите датират от IV век преди Христа.
Баба Юлия обяснява, че старата дреха се връзва на дърво, като така се оставяла болестта в гората.
Търсещите спасение вече са станали толкова много, че към мястото хората зима и лете се извозват с УАЗ-ка и няколко джипа. Организаторите на туровете заявяват, че такса няма – всеки оставял толкова пари, колкото прецени. Заради многото разкази за изцеление, заради самите камъни като артефакт, пък и заради чистия въздух и разходката поклонническият и мистичен туризъм тук процъфтява. Пътят се вие през красива местност "Кара кая" след това се продължава пеша. Основна роля играе някоя местна жена, която извършва ритуала и наставлява страдалците. Най-популярна е баба Хава, която по паспорт е Юлия Земеделска. Първоначално тя извършва обредно измиване, защото както обяснява както тя, така и онзи, който предстои да проси изцеление, трябва да е ритуално чист за срещата с Висшите сили.
Лечителката водач Юлия Земеделска, наричана от местните и баба Хава
След като се стигне до вълшебното място ритуалите продължават. Баба Хава влиза сама до скалата с арката, моли се, обърната в посока юг, после взема камък, почуква три пъти върху скалата и изрича свещена формула, с която вика Сайбията – духът стопан светилището. Старицата обяснява, че е получила знанието от своя предтеча как да се отключва силата на святото място. Според една легенда не камъкът, а голяма черна змия лекува. Интересно е, че символът на змията присъства в много религии. Според индийските йоги тази лечебна сила я има и в човека, намира се в основата на гръбначния стълб, нарича се Кундалини и се вие като змия. Според някои местни народни представи змията на Скрибул обаче е голяма космата и дори има брада. През годините учени и експедиции от БАН и от Югозападния университет подробно са изследвали и описали лечебните практики в района, вероятно завещани от траките или от някоя мегалитна цивилизация преди тях. Днес бяба Юлия е жив носител на древната лечителска практика. Тя кани болния да отиде при нея. Измерва го с червен конец, който поставя върху стълбата или върху сакрализирания камък. Поклонници разказват, че всеки гост трябва сам да носи брашно и червени конци (с дължина, равна на ръста), върху които трябва да е спал три нощи. После заобикаля и се качва върху високата площадка, разположена южно от арката, почти на върха на скалата.
Болният се изкачва по стълбата и се провира. В този момент скалата трябва да го "стисне" - знак, че ще получи лек. Самото промушване трябва да се случи с главата напред. Слизането от другата страна става през втора хралупа с формата на триъгълник – древен мистичен символ, който всеки свързва според религията и убежденията си. Числото 3 играe ключова роля в целия ритуал за изцеление. Защото преминаването през едното и другото място трябва да се случи три пъти, може 1, но никога 2. Възрастната жената, ръководеща обреда, задължително подава на човека ръка и той накрая също се озовава на скалната площадка до нея. След това оформя около него ритуален кръг от калчища и ги запалва. Докато догарят, изрича обредната формула "Ха сега да е здраве!" и хвърля трици на площадката с думите: "Да има за пилците!"
Накрая вехтата дреха се завърза за някое дърво. Да се намери свободно място в дъбовата горичка обаче си е цяло приключение. Тъй като повечето вече са заети. А пък има вярване, че ако човек завърже одеждата си на вече облечен ствол, то има риск да прихване чужда болест. Вярва се, че с този ритуал човек оставя и болестта си в гората.
Есен, зима и лете провиралката е пълна с народ, разказват местните хора.
Тежко болни хора търсят спасение
Скрибина е връх и местност в близост до село Сатовча в Западните Родопи. В този район могат да се видят множество скални арки (наричани от местното население „мушилки“, „промушилки“), но тази от местността Скрибина е най-известната от всички, благодарение на това, че на място се изпълнява „жив“ древен ритуал за здраве и изцеление.По правило в Скрибина изцеление търсят тежкоболни хора. Повечето от тях вече са загубили надежда в конвенционалната медицина, а други докторите са ги отписали като безнадеждни случаи. Не са малко и онези, които идват тук поразени от душевна мъка или стрес, които не им дават покой от години. Местните разказват, че страдалци идват всеки ден, в сняг и пек, от цялата страна, дори от съседните Северна Македония и Гърция. Подложилите се на природната терапия в мегалитния комплекс споделят за изумителни случаи - проговорили деца аутисти, безплодни жени, които заченали непосредствено след провирането, или хора на смъртен одър, които са възкръснали отвъд диагнозите и земната логика.
Вярва се, че змия идва да лекува в района. Близката местност Кара кая наистина прилича на змия.
Огънят пречиствал и Ахил
Интерес за учените представлява обредното опалване на арката с огън. То се свързва с очистителната сила на огъня и с очистителните практики, особено характерни за древните свети места. В тази връзка, както и във връзка с ролята на огнения кръг от обреда в Скрибина, интерес като паралел от българската народна култура представлява описаното от В. Дечов традиционно лекуване на овцете, посредством огнени арки при епидемични заболявания в Средните Родопи. Аналогични описания за лекуване на чума по говедата има в Кюстендилско, а от Македония има ритуал, при който хора се загарят след провиране през землена арка в корените на орех. Митологичната представа е много стара и намира митологични паралели например в опита на Деметра да обезсмърти Демофонт в Елевзина, Поставяйки го в огън, както и в аналогичните опити на Tетида да премахне смъртната същност на Ахил. Точно като посредник между този и онзи свят познаваме огъня и от описанието на Херодот на прочутото древнотракийско светилище на Дионис Сабазий.
