„Успение Богородично“ е най-голямата църква във Варна и катедрала на Варненската и Великопреславската епархия на Българската православна църква (БПЦ).
Инициатива
На 9 ноември 1879 екзархийският митрополит Симеон Варненски свиква православните българи от града да изберат 8-членна комисия, която да се погрижи за събиране на средства за построяване на катедрален храм. Градежът е оценен на 300-400 хиляди франка. В опит да се съберат по-бързо средствата е била разиграна лотария от 150 000 билета по 2 лева. Междувременно Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100 000 лева.
На 22 август 1880 г. след тържествен молебен княз Александър Батенберг полага основния камък. След водосвета князът помилва варненските затворници, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Името на храма е избрано в памет на починалата през юни с.г. руска императрица Мария Александровна ( Мария фон Хесен-Дармщат) - леля на княз Александър.
Проект
Първоначално архитект на храма е Василий Маас от Одеса. Комисията откупва плана му, но използва проекта на общинския архитект, чеха Купка. Комисията се опитва да ангажира за майстор Уста Кольо Фичето, но той е вече възрастен и болен и през октомври 1882 г. комисията ангажира като архитект майстор Янко Костанди. На 15 март 1884 г. комисията възлага ръководството на строежа на тревненския майстор Генчо Кънев.
Градеж
Строителството на храма продължава шест години. Медните листове за покрива са доставени от Англия от Величко Христов. От мъгливия Албион пристигат и две подемни машини за вдигане на каменни блокове. През септември е завършен покривът и на 30 август 1886 година е отслужена първата литургия. През 1901 г. руският цар Николай ІІ изпраща 42 малки и 3 големи икони, а през 1904 г. още осем.
Църквата е с размери 46,55 на 35 м. През 1941 - 1943 година е надградена камбанарията до 43,48 м. Така църквата става втората по височина след патриаршеския храм „Свети Александър Невски“.
Резбата е дело на дебърски майстори
Архиерейският трон е изработен през 1897 година от резбаря Нико Мавроди. По-късно дебърският майстор Иван Филипов изработва и иконостаса. Друг дебърски зограф и резбар - Кузман Макриев, заедно със сина си Макрий Кузманов и племенника си Овентий Исачев изработва амвона и проскинитариите. През 1911 година подът на храма е застлан с разноцветни керамични плочки, а след четири години е готов и балконът. Изографисването на храма завършва през 1951 г. под ръководството на Николай Ростовцев, който дарява стенописите в притвора.
