0

Н а май 2 църквата тачи паметта на Свети цар Борѝс-Михаил. Неговият цивилизационен избор България да приеме християнството се оказва решаващ за развитието на страната ни. Вече 1115 години обаче гробът на Покръстителя остава загадка за нас. Мястото, където Светият кръстел е намерил вечен покой, се търси основно в Североизточна България, някъде между Плиска, Преслав и Варна.

Патлейна

При откриването на църквата в местността Патлейна до Преслав през 1912 година тръгва теорията, че владетелят е погребан там. Това се е случило в основания от него манастир, намирал се там. Именно в него той завършва дните си, след като се замонашва. След разкопките на Кръглата (Златната) църква в Преслав през 1927 г. обаче започва да се изказва мнението, че царят е погребан именно там. Построена като дворцов богослужебен храм, Златната църква съчетава в себе си всички достойнства на Преславската цивилизация - всеизвестната рисувана керамика и каменна пластика. Тя е издигната около 907 г. в района южно от владетелския дворец, близо до устието на река Тича. Нейното прозвище достига до нас благодарение на съхранена хроника на книжовника Тудор Докс, който разказва за построената от Симеон Света Златна църква в годините след неговото възшествие на престола.

Базилика

Интересна е и хипотезата за предполагаемия особено почитан гроб в параклиса към Голямата базилика в Плиска. Целият комплекс там, включващ храм, архиепископски дворец и манастир, е построен от владетеля след приемането на християнството от българите. Предполага се, че именно тук през 886 г. са посрещнати учениците на Кирил и Методий и се полагат основите на първата славянска книжовна школа. Логично звучи и допускането, че след кончината на Борис I на 2 май 907 г. тялото му да е било положено именно тук.

Сълзица

Следващо място, което претендира за гроб на владетеля, е местността Сълзица (Карааач теке) край Варна. В църквата на средновековния манастир „Света Богородица“ през 1943 г. археологът Милко Мирчев открива три саркофага. В единия от тях е намерен череп, за който Карел Шкорпил предполага, че е на княз Борис. Правнучката на Шкорпил - Мария Хермова, през 2010 г. дари на Варненския музей въпросния череп, който прадядо й завещал. Според ръководителя на сегашните археологически разкопки доц. Росина Костова Шкорпил и Мирчев са намерили кости във всички гробни камери. Това и откритият печат на „архонт Борис Михаил“, затвърждава убеждението на Шкорпил, че е попаднал на гроба на покръстителя на България.

Ктитори

Проф. Казимир Попконстантинов и доц. Павел Георгиев на свой ред изказват предположение, че е възможно Светият княз да е погребан в средновековния манастир при провадийското село Равна. Югоизточно от външната южна страна на църквата те се натъкват на добре оформен гроб със запазен скелет. По традиция погребването на ктитори, на видни личности става в южната част. По същия начин са разположени гробовете на Свети Климент Охридски и Свети Наум в манастири, които са построени с дарения на княз Борис.

Скална гробница

Бившият главен уредник на Националния историко-археологически резерват „Мадара“ Кирил Кръстев от своя страна изказа предположението, че светецът е погребан в скална гробница в местността Кирека в района на Мадара. Тя представлява издълбана в скалата стая с правоъгълна форма, дълга 3,40 м, широка 2,80 м и висока 2,20 метра. В нея са издълбани две гробни корита, на чиято предна страна има два процепа. Има предположения, че те вероятно са били предназначени за изтичане и събиране на миро. През 1934 г. тук провежда разкопки унгарският историк и археолог Геза Фехер. Той датира гробницата от края на IX и началото на X век и твърди, че такива са правени само за много високопоставени лица.

За съжаление скалната гробница е била ограбена много преди да бъде проучена заедно с постройките и некропола около нея.

Вземете уникална икона на Св. цар Борис I на 16 стр.

Лежи под олтара в еленско село

За мястото, където Кръстителят е намерил вечен покой, претендира и манастир “Свето Преображение Господне”. Според легендите обителта до село Марян, община Елена, съществувала още по време на Първото българско царство - през VIII-IX век, доказателство за което са намерените там шест капителя в стил Теодосиеви колони, каквито има само в Плиска и Преслав. Предполага се, че в олтара е бил погребан Свети цар Борис-Михаил Покръстител. Самата легенда датира от 1835 г., когато жителите на селото решили да построят църквата.

Покръстен от Св. Кирил при Брегалнишката мисия

За държавническото дело на цар Борис като покръстител на българския народ и като владетеля, спасил делото на Светите солунски братя, се знае много. И въпреки това все още има и много загадки и неясноти около неговия живот.

Първата е свързана със самата му титла. Историците приемат по презумпция, че до приемането на християнството владетелят използва титлата хан (или кан), а след това - княз. Византийските летописци го наричат „архонт“. Чак в средата на XII век архиепископът на Охрид Йоан Комнин нарича Борис „василевс на българите“. Така този по-късен византийски автор пренася върху Борис царската титла, която възприел за пръв път неговият син Симеон. И с която днес го нарича църквата.

Все така не е съвсем ясна и датата на покръстването. Въз основа на запазена част от ръкопис на гръцки език, открит в албанското село Балша (българския средновековен град Главиница), Борис приема християнството тайно, за да избегне недоволството и съпротивата сред част от аристокрацията. Спорна си остава точната година на това събитие - 864, 865 или 866 г.

Съществува обаче и теза, че това е станало десетина лета по-рано, по време на Брегалнишката мисия на Константин-Кирил Философ. За нея се споменава единствено в легендарни източници от XI -XII век.