П рез октомври хиляди християни се стичат към Истанбул, за да се поклонят пред чудотворната икона във Влахернската църква.
През октомври хиляди християни се стичат към Истанбул, за да се поклонят пред чудотворната икона във Влахернската църква.
Тя помага за здраве, започване на работа, зачеване на рожби и при рискови бременности. Самият храм пък е свързан с почитта към покрова на Богородица, който се чества на 1 октомври.
Св. Лука
Някои наричат иконата Влахернската Богородица по името на друга стара и чудотворна икона, която изчезва през XV век (виж за нея в карето по-долу). И двете се считат за едни от най-чудотворните изображения на Божията майка в света. Според местните гидове оцелялата икона е рисувана от евангелист Лука през I век. Божията майка е изобразена чрез рядък вид живописна техника - енкаустика, при която в разтопения восък се слага прах от свети мощи.
Днес от целувки образът на Пресветата Дева е почти изтрит, но въпреки това мнозина свидетелстват, че стига човек да се помоли пред реликвата, получава помощ свише. А за това разказват както християни, така и мюсюлмани, показвайки, че пред Бога всички сме равни. Жена на име Сузан - българска преселничка в Истанбул, споделя, че Мериам Ана (Майка Мария), както мюсюлманите наричат Дева Мария, й е помогнала да роди здраво детенце.
„Беше последните месеци на моята бременност и една нощ сънувам Майка Мария. Аз й дадох една чаша с вода“, спомня си младата жена знамението. Тя споделя, че през 2011 г. е имала доста тежка бременност, след което разбрала истинския смисъл на този сън. А именно, че дъщеря й е била един вид небесен подарък от Дева Мария и ако не се е била намесила Тя, изходът е можело да бъде и друг. Ето защо, когато бебето се родило, Сузан му дава две имена Мериам-Фатманур: на Мария от Назарет и на дъщерята на пророка Мохамед.
Гунар Екельоф
Но за силата на иконата свидетелстват и хора от цял свят. Един от тях е известният шведски поет Гунар Екельоф (1907 -1968 ). Когато идва във Влахернската църква, той не е бил писал от няколко години заради творческа криза, в която изпада. Разхождайки се из Истанбул, той случайно влиза в храма, взима малко вода от чудотворния извор и застава пред чудотворната икона Влахернската Богородица, която се намира на метър от аязмото. Тогава поетът го осенила неземна Муза, някакво прозрение свише. Като се връща в хотелската стая, стиховете сами започнали да се изливат изпод ръката на Екельоф, сякаш движена от Светия Дух. В следващите три седмици той написва поемата „Диван за княза на Емгион“, считана за връх в модерната литература. За необясним творчески импулс свидетелства и композиторът Георги Арнаудов, който написва своето произведение „Влахерна Покров Богородичен“ след поклонение пред иконата през 2011 г.
Заради многобройните чудеса всеки, който е получил някаква помощ от Богородица, дарява за храма или за украсата на самата чудотворна икона. В нея днес има всякакви бижута, дори банкноти с нумизматична стойност.
Празник
С храма в Цариград е свързано и едно от най-големите чудеса в християнския свят - явяването на Божията майка през X век. Именно оттук тръгва празникът Покров Богородичен, честван през есента в някои страни.
Църквата в квартала Влахерна се намирала тогава в близост до градските порти. При управлението на император Лъв Мъдри (886-911) точно на 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и започнали да плячкосват. По това време бъдещият светец Андрей Юродиви с ученика си Епифаний искали да измолят закрила и мир. Затова те направили всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на Света Богородица.
Било събота срещу неделя. Храмът бил пълен с народ.
В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Той успял да различи св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Девата тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва към своя божествен Син с лице, обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова, омофора) си и го простряла над хората в знак на защита.
Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:
- Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
Епифаний отговорил:
-Виждам, отче свети, и се ужасявам!
Видение
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град. Тогава се случило чудото - арабите били прогонени от страната. По този повод през XII век Църквата учредила празника Покров Богородичен.
Самата история на Влахернската църква също е доста интересна. Градежът й е започнат от императрица Елия Пулхерния през 450 г. в близост до извор, намиращ се в подножието на шестия хълм на Константинопол. В храма имало и аязмо (от гр. „хагиасмо” - „свещена вода”) „Животворен източник”. То се състояло от три части: съблекалня, басейн и зала. Над басейна имало купол, на който бил изобразен свети Фотий. Стените били украсени с икони, а водата приказно се изливала в басейна от ръцете на мраморна статуя на света Богородица.
Днес изворът продължава да тече от пет чешми. За да си налеят от лековитата вода и да се поклонят пред чудотворната икона в съседство, ежедневно идват поклонници от България, Гърция Германия, Швеция, САЩ и дори Япония.
Сградата на самата църква датира от XIX век. Тя е построена върху основите на прочутата Влахернска черква, плячкосвана и опожарявана многократно от V век насам.
(Вземете чудотворната икона „Влахернската Богородица“ на 16 стр.)
Коронясват тук Симеон Велики
Има версии, че през 913 г. при слизането си с войските надолу Симеон Велики минал през Влахернската порта и е бил коронясан за цар в едноименната църква. Според историографията обаче това се случва току пред портата на града, като церемонията вероятно е била извършена с утвар и духовници, дошли именно от Влахернската черква.
По време на неуспешните войни с българския цар Симеон Велики византийците често прибягвали до помощ от чудотворните реликви на църквата, намираща се до Влахернската порта на някогашния Константинопол. Твърди се, че патриарх Николай Мистик посъветвал император Роман І Лакапин да вземе омофора на света Богородица, да се наметне с него и така да отиде да проси мир от цар Симеон I.
Влахернитиса изчезва по посока Атон и Русия
В църквата се е съхранявала и една чудотворна икона, наричана Влахернитиса, но през XV век тя изчезва. Има твърдения, че реликвата е спасена на Света гора, а после е пренесена в Смоленск, Русия. Друга версия реди, че там се озовава копие на иконата.
Самата „Влахернитиса“ е необичайна сред православните икони, тъй като не е плоска, а е оформена като барелеф. Реликвата е била направена от восък, комбиниран с пепелта на християнски мъченици, които са били убити през VI век. Смята се, че иконата е била изгубена след пожара, унищожил църквата на 29 февруари 1434 г., въпреки че в по-късните векове изчезването й се свързва с падането на Константинопол през 1453 в ръцете на османците.
Многовековното пребиваване на Влахернската икона в Цариград е било съпровождано със забележителни чудеса. Като се явила веднъж на двама слепи, Богородица ги завела при Своя образ във Влахерна и им върнала зрението. Много други слепци също получавали изцеление, след като умивали очите си с вода от намиращото се при храма аязмо. Сега на нейното място се намира другата оцеляла икона на Божията майка в сребърна ризница, която е също толкова стара и чудотворна.
Монитор
