Д нес над океана, утре в планината, след ден отново над клифовете на Атлантика. Португалия подобно на България е „земя като една човешка длан“, мъничко по-малка. Но достатъчно разнообразна и по-голяма не ви е нужна, ако искате да избягате за седмица-две от грижите на „Европа на самия край“.
През зимата директни полети до Лисабон, Порто или Фаро, три от важните летищни градове в Португалия, няма. Уютна алтернатива на самолетно-автобусните екскурзии и на изнурителното и скъпо струващо пътуване с автомобил от България до страната на Вашку да Гама (Васко е побългареното му име) е нискобюджетен полет до Испания и оттам обиколка на Иберийския полуостров с… кемпер.
На руски ги наричат автодом, motorhome, германците му казват wohmobile, а то си е цял апартамент на колела, почти като панелката, но го няма тропането на съседите отгоре, дрелката в 6 сутринта отдолу или кавгите на тези вляво и вдясно. Търсенето на кемпери под наем в Европа се увеличава с всеки ден и рентакар компаниите реагират на това търсене с все по-нови машини и все по-ниски цени. Без скрити такси, с включени пълни застраховки и срещу депозит от само 25 цента на Иберийския полуостров може да наемете петместен „апартамент на колела“ с първа регистрация май 2021 година и 25 хиляди километра пробег срещу 175 лева на денонощие. Сума, която не би стигнала в никакъв случай на петима, а дори и на трима, ако решите да отседнете в хотел. При това, без да се лишавате от лукс. Разполагате в стандартната опция със спалня, хол, спускаща се от тавана падаща спалня в кабината, газова кухня, баня, тоалетна, 150-литров хладилник с фризер, собствено парно (газов котел Truma с мощност 4.5 kW), соларна електрическа инсталация и 175 коня под капака, които да ви дърпат в планините или когато се наложи да изпреварите някого на магистралата. Към това идва къмпинг оборудване, масички, столове, кухненска посуда.
Къде ще спим? Къде ще ходим? Португалия е с може би наред с Франция и донякъде Испания най-уредената откъм инфраструктура за мотокаравани държава. Дивото къмпингуване е категорично забранено, но на практика можете да спрете навсякъде, където е разрешено паркирането и където може да се съберете с габаритите си. Помнете, че във вариант с достатъчно жизнено пространство вътре това означава, че навън може да се простирате на 3.50 метра височина, 7.50 метра дължина и 2.50-2.60 метра ширина. Важно, когато трябва да планирате маршрута си, особено ако минава през тесни улички или ниски тунели. Трябва да мислите поне 20-30 километра напред. Та – можете да паркирате и пренощувате пред катедрала на голям град, на паркинг на хипермаркет, край океански залив или в градски парк, ако това не е забранено. Условието – не може да се държите като на къмпинг – не може да отваряте странични прозорци, ако излизат извън габаритите на превозното средство, да вадите масички и столове, да разгъвате сенници. Останалото е ваша работа – спете, къпете се банята, гответе в кухнята.
Във всяко градче в Португалия са оборудвани, в повечето случаи безплатно, точки, където можете да заредите чиста вода, да изпразните сивата (от душа и мивката в кухнята) или черната (съдържанието на химическата тоалетна). Срещу 3 до 5 евро може да получите достъп до електричество. Тези точки, както и местата на кемпер парковете и къмпингите, може да откриете около вас с приложения като Cаmp4night и Campercontact.
От 2019 година португалски фермери, обединени от проекта EasyCamp дават подслон за кемпери за не повече от 1 денонощие съвсем безплатно, ако си купите техни продукти по себестойност. Например взимате пакет от две бутилки вино и отлежало сирене и ви дават да паркирате в стопанството им, да им ползвате водата и тока.
Ако сте избрали нискобюджетния вариант и влизате в Португалия откъм Испания, може да започнете пътешествието си от долината на р. Дуро и скътаните под терасовидните лозови масиви Пезо да Регуа и Пиняо. Точно тук във винарския район Алто Дуро се раждат гроздовите зърна, които после се превръщат в искрящ портвайн – може би най-известния португалски продукт. Това е първият в света винен регион с класифицирани лозя и определени граници, а за значението му говори и фактът, че е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Някога винените бурета с порто (портвайн) стигали до пристанищния Порто с лодки. Сега трафикът е в обратна посока – круизни корабчета водят туристи до избите. Гледката от „национала“, шосе N222 е много по-красива и яваш-яваш може да я минете и с кемпер.
Две са за португалците най-важните неща. Футболът и яденето. Първата работа сутрин на работа е да се уточни какво ще се обядва, след това се коментира снощният мач, а тогава вече може да се поработи. В никакъв случай не се уговаряйте за среща „след обяда“. За един той е в 11.30, за друг в 1 след пладне, за трети в 3. Времето между 11 и 15 не е за делови срещи. И не се приближавайте до португалец, когато обядва – това е личното му пространство в личното му време. Кръчметата в старата част на Порто – Рибейра или крайречния булевард под нея, предлагат обедно меню, но специалитетът, който трябва да опитате, е сандвичът франсезиня – две големи филии хляб, между тях пържола, наденици, бекон, салам, разтопено сирене и най-отгоре цялото това полято със сос, направен от бульон, зеленчуци, бира, домати, чушлета и порто. Сервира се с пържени картофи. Дано след него да имате сили и желание да вървите, защото има какво да видите. Символ на града е двуетажният мост Дом Луиш I – по горното му ниво минава метрото. До гарата или до църквите „Санто Инделфонсо“ или „До Кармо“ си струва да се отбиете заради прочутите азулежу, цветни керамични плочи, подредени в картини, чието начало идва от XIII век. Култово място за любителите на книгите и феновете на Хари Потър е Ливрария Лелло, книжарницата, в която уж Джоан Роулинг черпела вдъхновение за образа си. Роулинг признава в интервюта, че кракът й не е стъпвал там, но това не пречи входът да е 6 евро, а пред вратите да се извиват опашки.
Млади хора, музика, глъч, танци, размах – това са асоциациите, когато за първи път стъпите в този град и го погледнете отвисоко от някоя наблюдателна точка. Най-добрият начин да придобиете първоначална представа за португалската столица е да се качите на известния жълт трамвай с номер 28. На борда му може да се качите с еднодневна карта за градския транспорт, която струва 5 евро. Но напразно ще се опитвате да си намерите място от някоя спирка в центъра на града. Затова съвет, или както е модерно live hack – отидете до първата му спирка при градските гробища, ще си намерите седящо място, прекосете целия център до последната, а после обратно по различен маршрут. 28 е нормална линия, по която лисабонци пътуват още от 1914 година, когато е пусната в експлоатация. Със същото билетче може да се качите и в асансьора Санта Жуста. Друг фотогеничен обект на Лисабон. Столицата има четири подобни асансьора, които преминават в мостче и свързват ниски и високи части на града, но този, свързващ квартала Байша с квартала Чиадо е най-пищният, неоготически. Праса до Комерсио е главният площад на Лисабон – тук се събират уличните музиканти, протестиращите срещу войната в Украйна или чакащите залеза над запътилата се към океана река. От другата страна на реката срещу Лисабон е Алмада, на чиито височини се издига статуята на Христос, построена през 1959 година в знак на благодарност, че Бог е пощадил Португалия от ужасите на Втората световна война. С асансьор се стига до площадка в нозете на Христос, от която пък се разкрива приказна гледка към реката и Лисабон.
Кажи-речи в предградията на Лисабон, на 30 километра от центъра, се намира Синтра, уютно и пъстро градче, в което е живяла кралската фамилия. През 1842 крал Фердинанд II, чичо на българския цар Фердинанд I, вдигнал в Синтра двореца Пена в смесица от стилове – от типични за Северна Африка до средновековен готик. Дворецът има огромен парк и може да прекарате в комплекса поне половин ден. Португалската кралица Амелия прекарва тук последната си нощ преди изгнанието си в Бразилия през 1910, когато португалците събарят монархията. Друго задължително място в Синтра е Кинта де Регалейра, частно имение, известно с вкопаната в земята кула или вертикален тунел, използван за култови церемонии.
Висящият пешеходен мост Арока е най-дългият в света и е открит през май м. г. Дължината му е 516 метра, а се издига на височина 175 метра. Билетът струва 12 евро и посещението може да се съчетае с разходка в едноименния геопарк, също част от наследството, охранявано от ЮНЕСКО.
Ако искате да изпратите залеза от прозорчето на кемпера, а да ви събуди шумът на 8-10- или при късмет 25-30-метрови вълни, тогава трябва да паркирате край клифовете на Назаре. Рая на сърфистите. На това място през 2013 година сърфистът Гарет Макнамара поставя световен рекорд, като яхва 30-метрова вълна.
Нос Кабо да Рока е най-западната континентална точка на Европа. На Европа на самия край, ама на другия. До началото на XV век хората смятали, че тук свършва Земята. През 1772 г. на носа е бил издигнат първият в Португалия морски фар. Сегашният му облик е непроменен от 1842 г., когато фарът е бил реконструиран. Той се издига на височина от 150 метра над нивото на океана, а лъчът му с мощност 1000 вата осветява вълните на разстояние 46 километра
Красимир Крумов
