В Благоевград всички го познават като Данчо Малюля, а не с истинското му име Йордан Манолов. Когато проговарял като малко момче, на въпроса „Как се казваш?“ отговарял „Данчо Малюлов“. Оттогава, та до днес вече 76-годишният благоевградчанин с интересна житейска съдба върви с псевдонима си.
Данчо е роден на 6 януари 1947 г. в тогавашната Горна Джумая, така че се е появил на Йордановден с името си. Бързоног още от малък, през 1961 г. става републикански шампион по четирибой за пионери. После се увлича от футбола и 18-годишен е титулярно крило в първия отбор на “Ботев”. От 1970 до 1972 г. е възлов нападател в “Марек”, записва знаменити мачове, които още се помнят от дупничани. После следва учението му във ВИФ и до 1975 година е в отбора на „Академик.“ С Меци Веселинов от Левски се конкурират за прозвището Сина на вятъра. През 1975 г. приключва с активния футбол и се завръща в родния Благоевград. 12 години е работник в ЗИИУ (Завод за измерителни инструменти и уреди).
Чешит по характер, Данчо не свиква закован зад машината в завода и избира митничарството. От 1987 до 2010 г. е на ГКПП Станке Лисичково, на границата с днешната Северна Македония. Възпитан от спорта в честност и спартанска дисциплина, той не прави компромиси с морала си в нито един случай. Въпреки съблазните на професията не влиза в никакви корупционни схеми и далавери. Това му е коствало редица неприятности, особено в т.нар. демократични години след 10 ноември 1989 г. Емблематични са два от случаите, след които през 1992 г. пада правителството на Филип Димитров, а през 2000 г. с куфар със стотици хиляди марки и долари на пътя от Калотина за София е заловен Кирил Добрев като куриер от Сърбия за „Позитано“.
През лятото на 1992 г. из митничарските среди вече се носи мълвата, че съветник на Филип Димитров заедно с хора от македонските служби се готвят да изнасят нелегално оръжие за Македония през ГКПП.
Станке Лисичково. В схемата са и митничари, но, познавайки характера на Данчо Малюля, се решава първият нелегален „трансфер“ да се реализира през нощта, след като е приключила смяната на Данчо. Още на другия ден той научава от свой македонски колега, че първата пратка е преминала безпрепятствено за Македония, а оттам за Сърбия. Докладва на своя пряк началник, на когото безпрекословно вярва, и новината достига до шефа на разузнаването тогава Бриго Аспарухов.
На 18 септември 1992 г., на среща с ръководителите на специалните служби, Бриго Аспарухов хвърля „бомбата“, че съветникът на премиера Филип Димитров, който е организирал оръжейна сделка с Република Македония, е Константин Мишев. Научават медиите и скандалът гръмва. Вестник „168 часа“ излиза с впечатляващото заглавие „Как се хваща долното Ми?“. Чувството за ненаказуемост на изпълнителите е било толкова голямо, че разглобените миномети, картечници и муниции за тях са преминали необезпокоявано границата, натоварени в 4 военни камиона с документи „Износ на череши“. Череши в началото на септември?!
На 2 октомври същата година е свикана среща в кабинета на президента д-р Желев, за да бъде порицан ген. Аспарухов, че е изнесъл секретна информация, която е станала достояние на медиите. На срещата той излага факти и документи за така наречената македонска оръжейна сделка. Освен президента Желю Желев на срещата присъстват премиерът Филип Димитров, министърът на правосъдието Светослав Лучников, вътрешният министър Йордан Соколов, Николай Слатински, председател на парламентарната комисия по национална сигурност, ген. Стоян Андреев, депутатите Иван Палчев и Димитър Йончев. От разсекретената вече стенограма от срещата става ясно, че благоевградската фирма „Кери-91“, в основата на която са бившите служители на ДС Валери Керин и Живомир Василев е осъществила сделката. На 22 юли съветникът Константин Мишев, който е родом от Струмица, преговаря в Скопие за оръжейни доставки. Договорката е била за износ на оръжие на стойност 200 млн. долара.
В резултат на скандала премиерът Филип Димитров поисква вот на доверие, уверен, че ще го спечели. ДПС и Ахмед Доган, които до този момент подкрепят правителството на СДС, се уверяват в достоверността на изнесените факти за нелегалния износ на оръжие и гласуват срещу вота. Така на 30 декември 1992 г. правителството пада.
Вторият случай, който е по време на смяна на Данчо Малюла, е от 17 май 2000 година. Тогава са действали т.нар. мобилни екипи и Данчо е на ГКПП Калотина.
Това е времето на югоембаргото и в Сърбия се внасят контрабандно огромни количества оръжие и горива. Като куриер на валута в особено големи размери е заловен Кирил Добрев, син на вече покойния Николай Добрев. Данчо е бил наясно за подготвяната операция за залавянето на „мулетата“ от Сърбия за „Позитано“.
Наскоро генерал-майор Валери Григоров, по това време директор на Национална служба „Гранична полиция“, разказа пред медиите детайли от акцията, в която са участвали и барети: „В акцията по задържането на Кирил Добрев, тогава член на Висшия съвет на БСП, участват полицейски служители и барети. Синът на покойния бивш вътрешен министър и лидер на БСП Николай Добрев е арестуван и разпитван за внасяне на 215 000 германски марки и 43 000 долара. Той получава парите от сърбина Бранислав Жечевич, който влиза през ГКПП Калотина и декларира валутата пред митничарите.
При разпита впоследствие Кирил Добрев и Илиян Насков обяснили, че парите са от търговски сделки. Българските служби се уверили, че става дума за канал на валута.
В бюлетина на МВР четем: „На 17 май 2000 г. около 21,20 ч. на ГКПП Калотина са задържани сръбският гражданин Бранислав Жечевич, който е внесъл голямо количество валута в Република България - 215 хил. германски марки и 43 159 долара, и двама български граждани, които са получили сумата - Кирил Добрев и Илиян Насков.
Като краен резултат прокуратурата не повдига обвинение на Кирил Добрев. За члена на Висшия съвет на БСП се застъпват хора от най-високите етажи на властта. По това време сестра му Марияна Добрева е в екипа на президента Първанов. Запознати си припомнят как именно с връщането на мандата от Николай Добрев и Георги Първанов на 4 февруари 1997 г. СДС на Иван Костов идва на власт. Така че Костов, който още е премиер, връща жеста. Парите не били конфискувани, а достигнали до адресанта – централата на БСП на „Позитано“. Аферата с доларите и марките е потулена.
След пенсионирането си през 2010 г. Данчо Малюля се отдава на любимото си занимание – пчеларство и отглеждане на домашни животни. Кошерите му достигат до 30, толкова са и овцете, както и 20 кози.
Кокошките ескимоси продължават да са живата атракция за минаващите пред къщата му на улица “Славянска” в Благоевград, която се намира в центъра на областния град зад Американския университет: “През зимата колкото са по-ниски температурите, толкова по-нависоко по акацията се качват да спят. Сутрин, когато съмне, кокошките слизат от дървото, за да се нахранят и да снесат яйцата си – после пак се качват”, казва стопанинът им. Тази порода е старобългарска, наречена е поматок и е в Червената книга. Дошла е в нашите земи с конницата на хан Аспарух. Запазена е на много малко места в България. Месото на птиците е здраво, яйцата са по-големи от нормалните и издържат на много ниски температури.
Преди години на ГКПП Станке Лисичково Данчо се запознава с баба от Делчево в днешната Северна Македония. Разговорили се и тя му обещала и донесла след няколко дни в кошница пиленца от тази порода. Данчо с видима мъка разказва, че напоследък бездомни кучета, които наобикалят контейнерите за смет в болницата, намираща се в съседство, са нападнали и унищожили няколко от кокошките му: „Останали са само 4 и един петел, но ще ги развъдя пак“, сигурен е Данчо Малюля.
Румен Жерев
