Н ово американско проучване, публикувано в „Нейчър медисин“, разбуни духовете в социалните мрежи. Според него дългият ковид е характерен и за ваксинирани, а възрастните хора дори са изправени пред по-висок риск от усложнения след заразяването.
Изследването сочи, че една трета от участниците в него са се разболели и показват признаци на постковид синдром. Доклад на центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ пък сочи, че година след инфекцията всеки четвърти възрастен на 65 и повече години е имал поне един здравен проблем в сравнение с всеки пети при по-младите.
„Едно от най-големите предизвикателства на пандемията безспорно е продължителният COVID-19, който САЩ включиха в списъка на уврежданията още през лятото на 2020 г. За дълъг COVID-19 говорим, когато симптомите продължават над 4 седмици – от 4 до 12 седмици се обозначава като продължителен симптоматичен COVID-19, а над 12 седмици – като пост-COVID-19. Макар всеки ден да се откриват нови парченца от пъзела, той все още не е напълно подреден. Неизвестните са много, а изучаването на това състояние не е лесно“, обясни вирусологът към БАН проф. Радостина Александрова. Тя изтъкна, че затрудненията са свързани с много симптоми. Най-чести са умората, задухът и т.нар. мозъчна мъгла. Понякога е възможно симптомите да изчезнат временно, а след това отново да се появят. По отношение на честотата на дългия COVID-19 данните също са противоречиви. В едно от първите големи проучвания, обхванало 47 910 души, инфектирани със SARS-CoV-2 във Великобритания на възраст от 17 до 87 години, 80% са имали признаци и симптоми 14 до 110 дни след установяването на заразата (Scientific Reports, 9 август 2021 г.).
Статистика
„Според друго изследване дългият COVID-19 засяга 30% от инфектираните с вируса хора. Публикация в Nature Communications от ноември 2021 г. обобщава информация за около 4,5 милиона души, лекувани в болници към Департамента за ветерани на САЩ, общият брой на засегнатите от дълъг COVID-19 е 7%. Като се има предвид огромния брой хора, които са се срещали с вируса обаче, дори и съвсем нисък процент може да се окаже предизвикателство за здравната система“, коментира проф. Александрова.
Въпрос
Важен въпрос остава дали и в каква степен ваксината ни предпазва от дългия COVID-19. Проф. Александрова изтъкна, че първоначалните данни са предположили защита от около 50% при ваксинирани хора, които впоследствие са били заразени с коронавируса.
„През месец май 2022 г бяха публикувани две статии (в Nature и British Medical Journal), които показаха по-ниско ниво на защита. То е 15% според най-обширното проучване към момента, обхванало 13 милиона души. Второто изследване бе проведено във Великобритания от 3 февруари 2021 до 5 септември 2021 година. То включва 28 356 участници на възраст 18-69 години (средно 46 години), които са получили поне една доза аденовирусна или РНК ваксина. Проследени са най-малко 12 седмици след заразяването със SARS-CoV-2. Резултатите разкриват, че вероятността от дълъг COVID-19 (най-малко 12 седмици) е намаляла средно с 13% след първата доза ваксина. Получаването на втора доза ваксина е свързано с още 9% намаление. Не е установена зависимост от вида на ваксината“, обясни проф. Александрова.
Връзка
Според нея са необходими допълнителни изследвания, за да бъде оценена дългосрочната връзка между ваксините и продължителния COVID-19. Тя изтъкна, че е нужно да се изясни въздействието на варианта Омикрон, ролята на бустерната доза ваксина и на повторните инфекции с вируса.
„От първостепенно значение е да бъдат разбрани механизмите, обуславящи това състояние, определянето на уязвимите групи хора, разработването на терапевтични подходи. Все още няма категорично становище за значението на редица фактори като пол и възраст на инфектираните, тежест на клиничната картина“, казва тя.
Според проучването, публикувано в „Нейчър медисин“, проблемите с дишането и мускулните болки са сред най-честите усложнения. Рискът при възрастните хора бил още по-висок за определени състояния, сред които инсулти, мозъчна мъгла, бъбречна недостатъчност и проблеми с психичното здраве.
„За ковид усложненията ще се говори тепърва, а и се откриват непрекъснато нови. При много висок процент от хората има увреждания на сърцето, на белия дроб, на съдовете, на мозъка - мозъчната мъгла. Буквално няма органи или системи, които да не са засегнати при голям процент от хората. И това продължава месеци след боледуването. Не е необходимо дори да са прекарали вируса тежко“, коментира пък директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова. Тя уточни, че това важи и за преболедувалите Омикрон, за който учените изтъкват, че е характерно, че по-малко хора го прекарват тежко.
„Но той причини най-високата вълна, с много повече заболели от досегашните вълни и на този фон дори и ниски проценти на по-сериозно протичане водят до голям брой засегнати хора“, каза още тя.
Изменения
Според пулмолога д-р Александър Симидчиев около 1/3 от хората, преболедували COVID, имат остатъчни явления около 12 седмици след това. 1/7 пък имат изменения, които траят повече от година. „Последиците след COVID са налични, при всички положения са по-чести, отколкото смъртността. Ние сме първенци пък по брой на смъртните случаи, което означава, че можем да очакваме и другите промени, свързани с инфектирането, да са в значителна степен. Включително при дългия ковид, който се среща при 20% от хората, като 1/7 от тях ще останат с трайни изменения след заболяването“, обясни той.
Тепърва усложненията след прекаран ковид ще се изследват още повече, за да се изясни картината. Факт е, че ковид носи неизвестни. Засега учените са на мнение, че наесен ни предстои нова вълна, която ще е и по-заразна. Дали това ще стане, ще видим. Дотогава смятат, че ще се радваме на спокойно лято. Но и предупреждават да сме бдителни. Спазването на мерките никога не е излишно.
Яна Йорданова
