- Д-р Брънзалов, за първи път през изминалата година, по данни на НСИ, броят на общопрактикуващите лекари в страната е паднал под 4000. Какви са основните причини за задълбочаващата се криза в тази специалност?
- Определено за младите колеги, завършващи медицина, специалността „Обща медицина“ не е толкова атрактивна. Причините са много и не могат да бъдат подредени по важност, защото всички са важни. Все пак основните проблеми, с които ние се сблъскваме, са голямата административна тежест, 24-часовото разположение, затрудненията със специализацията.
- Нека да ги разгледаме поотделно. Какво разбираме под административна тежест, защото за вас отвътре това е ясно, но за обикновения читател и пациент звучи много общо.
- Всеки един преглед е придружен от огромно количество бумащина и медицинската дейност реално отива настрани. Отделно от това ние сме проверявани сигурно от 15 инстанции. И това, което трябва да се вземе предвид, е, че ние, личните лекари, нямаме персонал като болниците, който да се грижи за чисто административната дейност. Това е наш ангажимент наред с прегледите и лечението, сами правим ежемесечните отчети за НЗОК, тримесечните отчети за РЗИ и това продължава, макар че е въведено електронно здравеопазване. Всяка една ваксина е въведена в Националната здравноинформационна система (НЗИС), но по същия начин продължават и отчети. В същия момент имаме вредни отпадъци, за които се пишат протоколи и се сключват договори с определени фирми, работим с касови апарати и т.н. Картинката изобщо не е розова.
- От години говорите за изискването към личните лекари, да бъдат на разположение денонощно. В много практики това е разрешено със сключване на договор с Медицински център, към който пациентите да се обръщат в извънработно време. Как обаче се случва това в селата и какви са възможните решения на този наболял проблем?
- Необходим е много точен анализ по общини, съобразен с населението, нуждите, логистиката и на чисто териториален принцип да бъде организирана тази неотложна помощ.
- Как?
- Със създаването на медицински центрове, в които да има дежурни лекари например. Както сама посочихте, в големите градове има такива, но отговорността е прехвърлена на ОПЛ, който трябва да сключи договор с тях. А всъщност именно 24-часовото разположение се оказа един от основните мотиви за закриването на практики и за това много от моите колеги да се откажат. От началото на реформата практиките са намалели почти наполовина, а голяма част от тези, които все още работят, са в доста напреднала възраст. В голямата си част това са бившите участъкови терапевти и педиатри, които са свикнали с тази работа, която с годините много се утежни административно. Въпреки това тези хора все още стоически издържат и благодарение на тях все още има общопрактикуващи лекари, защото млади не идват.
- Случва ли ви се пациенти да звънят посред нощ?
- Да, през последните 20 години сме подложени на денонощно телефонно разположение, защото някой е измислил, че личният телефон на лекаря трябва да стои на видно място пред неговия кабинет и всички пациенти да го имат и да звънят, когато преценят.
- В различни разговори с ваши колеги те споменават за проблемите със специализацията, които вие също изтъкнахте като причина за дефицита на кадри. Какви са те?
- Специализацията е сравнително мудна. Лекарите трябва да оставят практиките си, ако вече имат такива, за да могат да придобият специалност „Обща медицина“. Много колеги изобщо не са придобили специалност и продължават да практикуват поради липсата на кадри особено в по-малките населени места. В същия момент нормативната база не прави разлика между квалификацията на лекаря и съответното заплащане. Каквото и да направи един общопрактикуващ лекар, независимо дали е хабилитиран, дали е защитил дисертация в областта на общата медицина, дали има още две или три специалности, или пък е завършил буквално вчера, заплащането е еднакво. С други думи липсата на кариерно развитие значително намалява интереса и желанието на младите лекари да работят като общопрактикуващи.
- Споменахте, че много от колегите ви са в напреднала възраст, а млади не идват. Как се справя един възрастен лекар с електронното здравеопазване и новостите, които то налага?
- Да, средната възраст на моите колеги лични лекари е 58 години. 88% от тях са над 50 години. Ние не сме от това поколение, което още от детските си години играе със смартфони, таблети и компютри. Това не трябва да бъде пренебрегвано и, разбира се, води до своите трудности. Въпреки това аз, както и мисля повечето колеги, сме за електронизация на здравеопазването. Но ние сме в самото начало, въпреки че тази тема я обсъждаме от 2003 година насам. Сега са направени първите 2-3 стъпки, но има още много да извървим до цялата й пълнота. Идеята за електронното здравно досие е в него да бъде включено всичко и когато пациентът даде достъп на лекаря, той ще види цялата му медицинска история – хронични заболявания, лечения и т.н.
- Това обаче е в бъдещето. А какво се случва в момента с тези първи 2-3 стъпки?
- Електронната рецепта е факт и почти всички аптеки ги приемат, без да искат допълнителна верификация на пациента, който си взима лекарствата. В началото беше по-трудно, защото се искаше т.нар. Национален референтен номер (НРН), който, ако ние не го дадем, пациентът не можеше да си вземе лекарствата. Слава Богу с времето този проблем се реши и вече не е необходим НРН. От началото на юни се въведоха и останалите електронни документи, които се издават от общопрактикуващите лекари. Става въпрос за медико-диагностична дейност, консултация със специалист, ЛКК талони и т.н. Към онзи момент обаче не всички фирми, които са доставчици на софтуер, имаха готовност да го направят. Ние не сме се заблуждавали, че когато сложим една дата за краен срок, веднага след него всичко ще тръгне по мед и масло. В момента все още имаме затруднения с този електронен обмен на документи по същите причини, по които в началото имахме проблем и с е-рецептите. Но една по една фирмите доставчици започнаха да въвеждат механизми за отстраняване на пречките. Просто това не може да стане като с магическа пръчка.
- До какво обаче доведоха тези, било то и временни, пречки?
- До напрежение, допълнителни обаждания от пациенти, прекъсване на работата. Но причините за това са както обективни, така и субективни. Има моменти, които трябва да бъдат изчистени и да се даде точен алгоритъм. Например, ако аз трябва да принтирам въпросния Национален референтен номер, то на практика ще е същото, като да издам талон на пациента. Това влиза в противоречие с други разпоредби, според които се забранява, когато се изпраща електронен документ, той да бъде и принтиран. Необходимо е всичко това да бъде прецизирано.
- Но какво правите, ако системата блокира?
- Блокираме и ние. Миналата седмица например също имаше проблеми, системата изведнъж спря и ние не можехме да изпращаме документите по електронен път. При това положение просто се чака да се отстрани проблемът. Но при всяко нововъведение има такъв период. През месец май имаше време за пилотен тест на издаването на е-документи. В моята практика документите на всички пациенти ги изпратих по електронен път, за да тествам системата. Някои колеги обаче изчакаха до последния момент и започнаха от 1 юни, когато се появиха и тези грешки. Аз смятам, че един проблем не може да се реши с непрекъснато отлагане. Ако продължим да издаваме хартиени документи, все едно електронното здравеопазване не е въведено, тогава няма да сме наясно с тези проблеми и няма да можем да ги отстраняваме. Така че отлагането не е решение.
- През настоящия месец здравноосигурените имат възможност да сменят личния си лекар. Много хора обаче изпитват затруднение да намерят нов и казват, че получават отказ. Според касата лекарят няма право на това. Има обаче норматив, в който се посочва, че при над 2500 души в листата трябва да бъде нает втори лекар. На фона на хроничния дефицит на кадри това не ви ли поставя в омагьосан кръг?
- Много благодаря за разбирането. Вие сама си отговорихте на въпроса. В един момент излиза, че лекарите имат само задължения, но не и права. Ние може и да нямаме право на отказ, но все пак имаме някакъв капацитет. С годините наблюдаваме според мен положителна тенденция - все по-малко хора да желаят да сменят личния си лекар. Тук обаче има и друг проблем, за който аз съм сигнализирал неведнъж. Той отново е свързан с наредбата за електронното здравеопазване. Там е посочено, че пациентът влиза в листата при конкретен личен лекар в момента, в който го запишем. В действителност файловете с новозаписаните пациенти се предават в края на месеца. Какво обаче се случва, ако аз съм приел нов пациент в началото на юни? Пациентът е записан, но до 1 юли аз не мога да направя електронен преглед, не мога да издам е-талон, не мога да напиша болничен лист.
- В края на март се заговори за реформа, която да прехвърли личните лекари във формат на специалисти по Обща медицина с нормирано работно време. Какво е мнението ви за това предложение?
- Абсолютно не вярвам в това и според мен показва непознаване на системата на общопрактикуващите лекари. Защото през ОПЛ се осъществява селекцията на пациенти – колко е болен, какво му е необходимо, налага ли се допълнителна консултация, налага ли се хоспитализация. Ако ОПЛ са на една нога с останалите специалисти, кой ще осъществява това пресяване и насочване? Когато се предлагат такива сериозни промени, трябва да се стъпва много внимателно. Личните лекари имат своето място в цял свят и във всички развити страни.
- Частните болници внесоха жалба във ВАС срещу анекса към рамковия договор и по-конкретно срещу фиксирането на заплатите. Как ще коментирате това?
- Колегите имат право и това е пътят. Ние като управителен съвет нямаше как да не подпишем анекс заради заложените по-високи заплати. Ние сме организация на лекарите и защитаваме техния интерес.
Това е той:
Заместник-председател е на Българския лекарски съюз
Председател на Контролната комисия на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари
Завършва медицина през 1988 г. в Пловдив
Работил е като корабен лекар на пасажерски кораби, плаващи под чужд флаг
През 1990 г. започва работа като участъков лекар в 17-о ДКЦ, където работи до днес
Има придобити специалности по обща медицина и вътрешни болести
Поли Пантева
