- Радваме се, ако работата ни влезе в алгоритъм и това е така навсякъде в травма центровете по света. Само големи светила в хирургията си позволяват да излязат извън установения алгоритъм на работа. Екзотичните решения обикновено се наказват от съдебната система. Място за творчество има само ако има достатъчно доказателства, че това ще донесе полза. Ние сме далече от артистичните среди и филмовата действителност за нашата професия, където едно такова творчество може да те изведе на върха и да бъдеш признат. Това е нормално, защото на практика ние седим на ръба между живота и смъртта и в тези случаи не може да бъдеш екзотичен. Когато си на този рубеж, няма място за екзотични решения. Работим 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. За нас няма събота-неделя, нито национални празници. Стоим на повикване.
- Кой е най-сериозният проблем в ежедневната ви работа?
- Трудно се работи с бездомни и здравно неосигурени хора, а те са чести посетители в травматологията. Клошари, бездомници, изоставени хора – всички те страдат основно от травми. Ето ще ви кажа, че имах пациент, на когото всички кости, които снимахме, се оказа, че някога са били чупени. С този пример искам да илюстрирам, че действително травмите са голям проблем. И повечето от тези хора не искат да говоря дори и с лекаря. Не споделят и не дават никаква информация. Никой не ги търси, нямат лична карти, няма и къде да се настанят, след като ги оперираме. В стационара при нас те могат да останат от 24 до 36 часа, но едно счупване или травма не се възстановят в рамките на 2 дни, сами разбирате. А тези хора няма къде да отидат. Затова смятам, че трябва да има повече социални домове, стационари за болни и хосписи, в които да се осъществява палиетивно лечение. Тези хора се нуждаят от грижа - от постелен режим, топла храна и болкоуспокояващи. А няма къде да го получат. Трудно е решението какво да правим с тези болни, които сме оперирали. А те наистина са рискова група, която има много заболявания. Тези хора често носят инфекции и е опасно, след като ги оперираме, да ги настаним в една стая заедно с други болни. В клиниката трябва да има възможност хем да положим адекватни грижи за този човек, които да облекчат страданието му, хем да не застрашим здравето на другите болни. Как да стане това? Тава е свързано с финанси. Добре е, както на много места по света, да се създаде благотворителен фонд за долекуване на тези хора. Има и манастири, в които те могат да бъдат настанени, но така инициатива няма. Имаме над 100 частни болници, но нито един подобен център, където тези хора да могат да оцелеят.
Монитор
