Л уната била унищожена на 18 юни 1178 г. и монаси се момели тя да се върне на небето. Уфолози от години намесват извънземни битки по въпроса, но от НАСА казаха, че явлението си е космически сблъсък без видима разумна намеса.
Според описания в средновековни хроники петима монаси от Кентърбъри, днес Англия, наблюдавали феномен в небето как луната се разцепила на две, а след това изчезнала от полезрението и те започнали да се молят за връщането й цяла и на място, пише amusingplanet.com.
Монасите видели „горния рог на полумесеца, разцепен на две“, пише летописецът на събитието Жерве (по това време в тези места е имало много френски монаси, простолюдие и аристократи).
„От средата на този рог внезапно изскочи пламтящ факел, пръскащ във всички посоки огън, горещи въглени и искри на голямо разстояние. Луната се гърчеше като от болка и потрепваше като ранена змия“, добавя хроникьорът.
Той описва и искрящ факел, излизащ от Луната. След това става ясно, че църквата е провела разследване дали монасите на са били подложени на атаки от дявола, защото луната се появила на следващата вечер цяла и неразцепена.
Кратерът, кръстен на Джордано Бруно.
В продължение на векове тази история се приемала повече като легенда и въображаемо събитие за гонене на дяволи, но след като НАСА започва космическите си мисии към Луната, учените се сетили, че описаните събития може и да са верни и да си имат напълно научно обяснение.
Пръв за това се досетил Джак Хартунг от университета „Стоуни Брук“ в Ню Йорк.
Той през 1970-те години разглеждал в библиотеката древни и средновековни документи за Луната и попаднал на историята с петте монаси от Кентърбъри. На първо място се заинтригувал от сериозното църковно разследване, а после решил да обясни какво всъщност е станало.
Хартунг смята, че след като се е стигнало до толкова сериозна процедура за онова време, това означава, че монасите най-вероятно са били напълно сигурни във видяното. Хартунг, който е геофизик, опитал да разгадае мистерията на разцепената и изчезнала Луна.
За изчезването се сетил, че спътникът може би е бил закрит от високо разположени облаци, макар такива да не се виждали на небето. Но за разцепването тръгнал да търси други обяснения. И тръгнал да търси дали има някакви геоложки доказателства за това върху лунната повърхност.
Земният спътник крие много тайни.
Хартунг изучил снимки, направени през 1968 г. по време на прелитането на „Аполо 8“ от обратната страна на Луната, и открил, че ярките радиални ивици около кратера „Джордано Бруно“ всъщност са лунни насипи, които са изхвърлени при удара и все още не са покрити от праха, който се издига и се движи по повърхността по време на лунни трусове и бомбардиране с микрометеорити.
Ученият предположил, че девствената почва може да сочи, че кратерът, кръстен на Джордано Бруно, се образувал сравнително наскоро. Според него това е въпросната следа, която възникнала в резултат на наблюдаваното от монасите явление през 1178 г.
Ученият предположил, че макар кратерът да не се вижда от Земята, защото е на обратнтата страна на Луната, то при удар на това място се виждат изхвърлените на десетки километри над повърхността отломки и пепел, които създали видимия от Земята ефект на разцепването.
Според Хартунг най-вероятно астероид или метеорит е предизвикал въпросния сблъсък, който така е смутил монасите.
Но тук започват и споровете. Други американски учени предполагат, че не става въпрос за астероид, защото според тях кратерът „Джордано Бруно“ е доста по-стар и е на милиони години. А в случая имаме навлизането в земната атмосфера на метеорит, който създал усещането на монасите, че виждат разцепване на Луната.
Още повече, че има и елемент на изчезване на спътника. При това досега не са открити сведения от други наблюдатели, например китайски, арабски, персийски, които които са много по-напреднали от английските монаси в подобни наблюдения, но не съобщават за това разцепване.
Уфолози обаче смятат, че монасите са наблюдавали битка на извънземни, завършила с въпросния факел, който се издигал от Луната и ефекта на разцепване, който бил само визуален за монасите.
Божиите служители обаче били на точното място и на точното време, за да видят как спътникът е станал място на космическата драма, твърдят уфолозите.
От НАСА обаче са скептици по отношение на войната на извънземните. Най-вероятно е имало космически сблъсък, но той не е бил на мястото на кратера „Джордано Бруно“, а другаде и понеже луната няма атмосфера, а и гравитацията й е доста слаба, то монасите са наблюдавали разцепването и факела, твърдят учените на космическата агенция.
Георги П. Димитров
