Актуалните данни на Евростат за изминалата година показват, че средните цени на стоките и услугите в България вече достигат рекордните 60% от средноевропейските равнища, което води до свиване на потреблението.
През 2023 г. фактическото индивидуално потребление (ФИП) на човек от населението, изразено в стандарти на покупателната способност, варира между държавите - членки на ЕС, от 70 до 138% от средното равнище в EС. За България нивото е 27% под средното за съюза, което я нарежда в дъното заедно с Унгария, Словакия и Латвия. Повод за притеснение дават и данните за някои основни групи храни - най-видимо маслата, млечните продукти и яйцата, чиито цени се задържат трайно значително над средноевропейските, пише "Марица".
Като златната среда в ЕС може да бъде определена Италия (99), а повечето западноевропейски страни, с изключение на Португалия и Испания, се нареждат над него с коефициент над 100. Обратно, с най-ниски средни цени са България и Румъния (по 60), което означава, че двете страни са с почти наполовина по-ниски от средното равнище за цялата общност.
През 2023 година пък имаме 10 държави членки, които регистрират ФИП на човек от населението над средното за ЕС равнище през 2023 година. Най-високо е в Люксембург (38% над средното), Австрия и Нидерландия (и двете със 17%). Междувременно, седемнадесет държави членки регистрират ФИП на човек от населението под средното равнище, като най-ниски нива отбелязват Унгария (30% под средното равнище за ЕС), България (27%), Словакия и Латвия (и двете с 25%).
През 2023 г. ценовата динамика е чувствително по-спокойна в сравнение с година по-рано, като най-бързо към средноевропейските равнища конвергират цените в бивши соцдържави от Централна Европа - Унгария (8.1 пункта за година), Полша (5.3 пункта), Чехия (5 пункта). На този фон България има относително бавна за региона конвергенция - с 1.2 пункта сближаване спрямо 2022 г. Голямата разлика обяснява и наглед изненадващият факт, че за първи път България не е на последно място по потребление в ЕС, задминавайки Унгария.
В годините след COVID-19 ценовата конвергенция на България към средноевропейските равнища се ускорява значително. Докато през миналото десетилетие ценовият индекс се придържа в диапазона 49-53% от средното за ЕС (с необходимата уговорка, че това не е непременно една и съща номинална стойност, тъй като има инфлация), то през 2021 г. вече е 55%, през 2023 г. - 60%. Това отразява както изпреварващия икономически растеж на страната и позитивната динамика на доходите на домакинствата, така и чувствително по-високата инфлация след началото на войната в Украйна в сравнение с големите държави в еврозоната, които имат и по-значителна тежест в индекса.
От по-голямо значение е обаче сравнението при отделните групи стоки и услуги, тъй като те имат и различна тежест в разходите на домакинствата. Така например - докато при разходите за жилища и режийни, както и при здравеопазването, през 2023 г. България е била на едва съответно 39% и 41% от средните за ЕС ценови равнища, то при дрехите и обувките отношението приближава 87%, а при храните и безалкохолните - 88%. Това от своя страна означава, че при равнище на домакинския доход от около 1/2 от средния за ЕС средните цени на храните, дрехите и комуникациите в България са относително високи. Всичко това води след себе си пък свиващо се потребление, тъй като и през миналата година българите са сред трите най-слабо потребяващи нации в ЕС.
