П рограмистите, които са най-добре платените служители у нас, вземат четири пъти по-високи заплати от сервитьорите.
Това съотношение 4 към 1 във възнагражденията в IT сектора и туризма не се е променило от ковид-пандемията, която донесе гигантска инфлация навсякъде по света, показаха изчисления на „Телеграф“ на база данни на Националния статистически институт. Инфлацията вследствие усиленото печатане на пари по време на пандемията наду приходите и печалбите на много фирми, които, за да задържат персонала си на фона на галопиращите цени, вдигнаха чувствително и заплатите.
Високи
В годината, преди коронавирусът да удари – 2019-а, средната годишна заплата в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“, е била 37 016 лева, което прави средно 3084 лева месечно. Правим уговорката, че макар айтитата (от IT – информационни технологии, на английски) да влизат в този бранш, тук са и други дейности като издателската, което изкривява малко общата картина. Но въпреки това този статистически сектор и тогава, и сега се отличава с най-високите възнаграждения у нас. Средната заплата в бранша на информационните технологии през 2023 г., за когато има окончателни данни, е вече 59 598 лева годишно, или 4966 лева на месец.
На другия полюс са работещите в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“. Ковид-пандемията не е променила факта, че те остават с най-ниски възнаграждения в България, или поне официално. Защото немалка част от доходите на персонала в ресторантите е в сивата икономика - сервитьорите разчитат на бакшиши, за да си допълват заплатите. А бакшишите не се отчитат от статистиката, върху тях няма и данъци.
През 2019 г. средната заплата в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е 9075 лева годишно, което прави 756 лева месечно – само 200 лева над тогавашната минимална заплата от 560 лева. През 2023 г. работещите в туристическия бранш са получавали средно по 14 605 лева годишно, или по 1217 лева на месец.
Еднакво
Прави впечатление, че в рамките на пет години – от 2019 до 2023 г., ръстът във възнагражденията на двата сектора с най-ниски и с най-високи заплати – информационни технологии и туризъм, е с приблизително еднакъв процент – около 61 на сто. При айтитата това може да се обясни с подема в сектора на информационните технологии и бума в търсенето на програмисти. За туризма не е изключено роля в посока изсветляване на доходите да е изиграла намалената ставка по ДДС за ресторантите, която беше въведена като помощ за сектора заради локдауните в Ковид-пандемията. Това често се изтъква от браншовите организации в ресторантьорството при исканията им 9-те процента ДДС да се запазят и в бъдеще.
Развитият туризъм и сивата икономика са една от причините област Благоевград да е на дъното по заплати у нас. Традиционно най-високите възнаграждения са в столицата, а статистиката сочи, че столичани взимат повече от две „благоевградски“ заплати. По данни за 2023 г. софиянци водят класацията с 34 262 лева годишно (2855 лева средномесечно), а жителите на област Благоевград са на дъното по възнаграждения у нас с 15 999 лева годишно, или 1333 лева на месец.
Парадокс
Традиционно сме свикнали да възприемаме Северозапада като най-бедния регион у нас и фактът, че Благоевград е на опашката по заплати, буди доста въпроси. Най-добрият зимен курорт, две граници, два университета, куп исторически забележителности, развити туризъм и земеделие, лека промишленост, шивашки бранш. И на фона на всичко това - най-ниската средна работна заплата. Наскоро излезе и друга любопитна статистика, която има отношение към казуса - делът на трудоспособното население в региона продължава да спада, заетостта също намалява леко, на коефициентът на безработица е почти двойно по-висок от средния - 10% в областта при 5,3% в страната.
Според експерти липсват стратегически предприятия в областта, които да дават добавена стойност и да се отразяват и на доходите. И припомнят огромното значение на цигарената фабрика в Благоевград, в която над 1500 души допреди няколко години получаваха заплати много над средната за страната. Сега в града по-големи предприятия са бирената фабрика и едно немско предприятие, но и там заплатите не са много високи.
„Проблем е сивият сектор, тук е ролята на контролните органи. Все още има много хора, които получават пари на ръка, а се разписват във ведомостите срещу минимална заплата. Много от трудоспособното население изкарва прехраната си в чужбина, това важи за общини като Белица, Якоруда, Сатовча и Гърмен. Друг проблем е, че сме близо до София, това изсмуква квалифицираната работна ръка, защото в столицата заплатите са над два пъти по-високи от тези в Благоевградска област“, каза за „Телеграф“ Кирил Илиев, финансист и бивш общински съветник в Благоевград.
Деклариране
Според него хората имат пари, доходите са значително по-високи, но не всички се декларират.
Истината е, че и в туризма не се плащат големи заплати. Причината е, че бизнесмените не могат да вдигнат шоково цените, за да увеличат и приходите, за да могат да плащат повече. Затова и повечето служители в хотелиерство и ресторантьорство (без готвачите) прибират не повече от 1500 лева на месец.
От Стопанската камара в Благоевград алармират, че университетите – Югозападният и Американският, не подготвят професионални кадри, които са ориентирани към потребностите на пазара. Преди време това принудило инвеститор с интереси във военната индустрия да премести бизнеса си от Благоевград в Габрово, тъй като там намерил специалисти, които да работят в завода му.
Учителите с най-голям ръст
Работещите в сектора на образованието се радват на най-висок ръст на заплатите в периода 2019-2023 г. - с малко над 70%. Това няма отношение към Ковид-пандемията, а е свързано с политиката, която възприе държавата, възнагражденията на учителите да са поне 125% от средните за страната.
Следващият сектор с най-голям ръст е „Административни и спомагателни дейности“, където заплатите са нагоре с почти 70%. В този сектор се включват най-различни дейности като охрана, почистване, поддържане на сгради, офис дейности и много други.
Чувствително са се покачили възнагражденията и на работещите в сектор „Държавно управление“ - с близо 65%, като това вече започна много да тежи на бюджета.
Изненадващо на другия полюс са заетите в сектор „Финанси и застрахователни дейности“ въпреки рекордите в печалбите на банките и стабилните резултати в застраховането. По принцип работещите в този бранш винаги са се радвали на едни от най-високите заплати у нас. Но техните възнаграждения са се вдигнали с най-малък процент – около 43 на сто.
Като цяло Ковид-пандемията и предизвиканата от нея инфлация доведе до ръст на средната заплата у нас. В периода от 2019 до 2023 г. годишната заплата се повишава с 9276 лева – от средно 15 209 лева на 24 485 лева. Това прави 773 лева отгоре месечно. Ако преди пандемията средностатистическият българин е взимал по 1267 лева на месец, то през 2023 г. месечната заплата стига вече 2040 лева.
*Автори: София Симеонова, Владимир Симеонов
Екип на Телеграф
