Х раната и сметките гълтат поне половината пенсия на възрастните хора.
За да си осигурят покриването на тези нужди, които гарантират чисто физическото оцеляване, пенсионерите се лишават от „екстри“ като почивки, екскурзии и посещение на културни събития и рядко обновяват гардероба си.
За сравнение, по-младите отделят само около 1/3 от бюджета си за храна, безалкохолни и битови сметки.
Това сочат изчисления на „Телеграф“ на база статистиката на НСИ.
Делът на разходите за храна е един от показателите, по които съдим за стандарта на живот на хората. Колкото по-малко препитанието тежи на семейния ни бюджет, толкова стандартът ни е по-висок.
Дял
Делът на храната и безалкохолните в семейства, състоящи се само от пенсионери, е цели 36,7% от общите разходи на лице от домакинството. За сравнение, в семействата, където няма възрастни хора, този дял е само 25,2 на сто, или около една четвърт от бюджета.
Пенсионерите отделят много голям дял от парите си и за битови сметки – вода, ток, парно или горива. 14,7% от техните харчове отиват за покриване на тези нужди. В семействата без пенсионери битовите сметки изяждат само 9,1 на сто от семейния бюджет.
За да си осигурят прехраната, пенсионерите се лишават от забавления в свободното си време и културен отдих. Делът на тези нужди в бюджета им е наполовина спрямо този на по-младите семейства – 4,2% срещу 8,1%, като тук се включва и перо „Образование“. За транспорт възрастните хора също плащат двойно по-малко от младите. Затова пък харчовете за здраве са съществено перо от разходите им. Всеки десети лев от бюджета на пенсионерите се насочва към ходене по лекари и купуване на лекарства, тъй като с напредване на възрастта здравето на хората се влошава. Докато при по-младите делът на харчовете за здравеопазване е само 3,7 на сто. Тежестта на лекарствата в бюджета на възрастните обаче се компенсира с по-малко разходи за данъци и осигуровки, тъй като пенсиите поне са освободени от налози. Възрастните пестят и от обновяване на гардероба си. Делът на разходите за дрехи и обувки също е двойно по-малък от този при младите семейства.
Сравнение
Положението на възрастните хора е било още по-тежко преди двадесетина години, когато 60% от парите им са отивали за храна и сметки. Междувременно менюто им също се е обогатило. Както по-младите, така и възрастните консумират все по-малко хляб. Потреблението на насъщния е спаднало наполовина за последните 20 г. Консумацията на месо обаче се е повишила значително – от 30 кг годишно на човек през 2004 г. на 50 кг през 2024-та. Заради сравнително достъпните цени пенсионерите предпочитат свинското. Консумацията на този вид месо е скочила тройно в семействата на възрастните хора. Агнешкото обаче става все по-скъпо и недостъпно, което е свило потреблението му наполовина. Повишение има при консумацията на пилешко и на кайма. Почти 3,5 пъти е скочило потреблението на трайни колбаси, докато при малотрайните то остава на приблизително едно и също ниво.
Потребление
Пенсионерите все по-често предпочитат да купуват пресни плодове вместо компоти и все повече свежи зеленчуци вместо туршии. Преди 20 г. на човек от домакинството са се падали на година по 55,5 кг плодове и 86,3 кг зеленчуци. Сега потреблението е съответно 78,8 кг и 97,7 кг. Затова пък се наблюдава срив в покупките на компоти – от 26,7 кг на 5,3 кг, както и на туршии – от 19 кг на 6 кг.
Потреблението на безалкохолни се е повишило почти три пъти – от 40 л на 116 л на човек. При алкохола също има повишение, но то е по-малко – от 28 на 34 л на човек годишно. Това е най-вече за сметка на бирата, чието потребление е нараснало повече от два пъти на фона на свиване на консумацията на вино от 13 на 4,6 л годишно.
Вземат около 1000 лв. на месец
След индексацията от началото на този месец средната пенсия вече мина 1000 лева. Миналата година средностатистическият пенсионер е вземал малко под тази сума на месец, или 11 147 лева за година. Това е с близо 3400 лева по-малко от средния доход на лице в семейства, където няма пенсионери. Дори заплатите да са двойно по-високи от пенсиите, в младите семейства те се разпределят и върху децата, които не работят. Така средният доход на човек от домакинството пада
