З аради скока на цените храната ни е струвала средно с 463 лева повече миналата година.
За да си напълни хладилника през 2022 г., средностатистическият българин е похарчил 2479 лева. За сравнение през предходната година в потребителската си кошница сме сложили хранителни продукти за 2016 лева.
Заради инфлацията, която по принцип е добре да се поддържа в рамките на около 2%, е нормално разходите ни да растат от година на година. През миналата година обаче поскъпването, особено при храните, беше толкова голямо, че харчовете ни са се повишили рекордно. За сравнение разходите ни за храна през 2021 спрямо 2020 г. са скочили със 189 лева, а през 2020 спрямо 2019 г. - само с 48 лева.
Количества
Изчисленията на „Телеграф“ на база данните на Националния статистически институт сочат, че самата потребителска кошница с основните хранителни продукти олеква и това е тенденция от последните поне 10 г. Оказва се, че консумираме по-малко храни, но увеличаваме потреблението на безалкохолни напитки, алкохол и цигари.
Така например през 2022 г. в потребителската ни кошница е имало общо 444,1 кг/л основни хранителни продукти средно на човек за цялата година. Година по-рано в кошницата сме слагали 455,4 кг/л храни. Олекването е още по-осезателно, ако направим сравнение 10 г. назад. През 2013 г. в кошницата ни е имало 472,8 кг/л храни. В сметките не са включени само яйцата, тъй като те се отчитат от статистиката на брой. През 2021 и 2022 г. бройката яйца, която сме консумирали, е една и съща – 160. Повишение има спрямо 2013 г., когато средно на човек са се падали 143 яйца за годината.
Така излиза, че хем даваме повече пари за основните хранителни продукти, хем купуваме по-малко количество.
Тенденции
Продължава тенденцията да свиваме потреблението на хляб. През 2013 г. един човек е консумирал средно 97,8 кг хляб, през 2021 г. това количество намалява на 78,2 кг, а през 2022 г. пада до 75,6 кг.
Тенденцията от последните 10 г. е да консумираме повече месо. През 2013 г. сме изяли 32,2 кг мръвки, докато през 2022 г. на човек са се падали по 37,8 кг. Оказва се обаче, че заради високата инфлация през миналата година сме намалили и консумацията на пържоли или кюфтета, тъй като предходната година на човек са се падали по 600 грама повече. Потреблението на олио също намалява – от 12 на 11,2 л на човек. По-малко е и потреблението на плодове, леко намаление има и при зеленчуците.
И докато купуваме по-малко храна, има отчетлива тенденция да расте потреблението на безалкохолни и алкохолни напитки, както и на цигари. За последните 10 г. консумацията на минерална вода е почти удвоена. Потреблението на ракия държи едно ниво, но на бира, водка, уиски значително се повишава.
Тревожно
Тревожна е тенденцията, че българинът пуши все повече. За 10 г. количеството цигари, което се пада на един човек, скача от 569 на 891 броя. Високата инфлация през миналата година не е принудила средностатистическия българин да свие разходите си за сметка на цигарите. Напротив, потреблението им за година е нараснало със 110 броя.
Дадохме за потребление 1337 лева отгоре
Освен за храна, другите потребителски разходи също са хвръкнали драстично нагоре през миналата година.
Общият паричен разход средно на едно лице за 2022 г. стига 8336 лева, което е увеличение с 1337 лева спрямо година по-рано. В годините с умерена инфлация това увеличение е в рамките на няколкостотин лева.
За комунални разходи и горива през 2022 г. сме дали средно по 1186 лева. Година по-рано тези харчове са били 974 лева. За здравеопазване сме се бръкнали с близо 100 лева повече. Драстично е поскъпнал и транспортът - от 483 на 614 лева.
За алкохол и цигари сме похарчили 37 лева повече. А за свободно време, култура и образование сме вдигнали разходите си от 312 на 380 лева.
Под 1/3 от харчовете ни отиват за трапезата
Въпреки драстичното поскъпване на живота през миналата година един от основните показатели, който дава информация за стандарта на живот – какъв процент от разходите отиват за храна, се е влошил незначително – от 28,8 през 2021 г. на 29,7 на сто през 2022-ра. Данните на статистиката показват, че този показател през последните 10 г. почти непрекъснато се подобрява от година на година. За сравнение делът на харчовете ни за храна през 2013 г. е бил 32,1%.
София Симеонова
