Б ългарската лютеница официално вече се прави основно от вносни суровини. Доматите родно производство са кът, а пиперът, въобще го няма. Единственото българско е територията, на която се вари. Лютеница от български зеленчуци могат да правят само хората, които си отглеждат сами продукцията. Тези, които разчитат на пазарите, където трябва да има основно стока от производители, са наясно, че българин е само търговецът, но и това е под въпрос.
БГ лютеницата с турски пипер, пазарите са залети с вносен зарзават!
Освен че на пазара българското е дефицитна стока, но и масово търговците си изкарват документи, че са земеделски производители и са облечени данъчно. Заблуждават потребителите, че продават български пипер, мамят държавата, като не плащат данъци, а бизнесът им процъфтява.
Измама
Не само търговците обаче са хитри в ситуацията с пипера. Не е тайна, че дори производители си внасят стока, а след това я декларират като българска, за да вземат субсидии за изкупената продукция.
Наглостта е безгранична, но докато се разпределят безконтролно пари по сектори, ще има и такива шашми както от търговци, така и от производители.
Равносметката за всичките тези 16 години, откакто сме член на европейското семейство,и всичките милиарди, които се раздадоха за развитие на земеделието, е, че България от плодородната градина на Европа се превърна в „Бананова република“. Защото се стигна до там, че киви и лимони отглеждаме, но пък се налага да внасяме лук и картофи от далечни земи.
Има една народна мъдрост, че парите развалят човека, така се случи и с българския земеделски производител. И благодарение на алчността си се стигна до там, че в България производството на зърнени култури и по-точно на пшеница е шест пъти повече от потреблението, а прочутият български пипер в цял свят, беше заменен с внос на турски. Очевидно няма как да разчитаме нашите баби и дядовци, които все още имат градини в българските села, да задоволят вътрешното потребление.
Разпределение
За съжаление власт над управляващите могат да упражняват само големите и богатите, които блокират държавата, когато нещо не им е угодно. Производителите на зеленчуци са шепа хора, които нито могат да се доберат на европарите, нито да им бъде чут гласът. За да не изчезне българското производство въпреки евромилиардите, управляващите трябва да средствата между нуждаещите се, а това са именно секторите зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство. Очевидно дефицитите са там, а не в житото.
Елена Иванова
