Ч етвърт век след падането на комунизма в България концлагерът "Белене", един от символите на страшната червена диктатура, отново е на път да отвори врати.
Но за щастие този път само като туристическа атракция и музей. Идеята за възраждането на някогашния концлагер е на неправителствената фондация „Остров Белене”, чиято идея е да се създаде мемориален комплекс и мемориален път в памет на хилядите жертви, изтезавани и намерили смъртта си на това зловещо място.
Проектът предвижда цялостно възстановяване на комплекса така, както той е изглеждал в своя първи период от съществуването си - между 1949 и 1959 г. Съвместен екип от учени, историци, архитекти и журналисти в сътрудничество с живи лагерници работят, за да реконструират всичко максимално достоверно така, както е било в онези години. Ще бъдат възстановени дървените бараки, карцерите, оградните съоръжения, вишките за охраната. Крайната цел на проекта е Белене да се превърне в част от световната карта на подобни места, свързани с комунистическата диктатура в Източна Европа. Лагерът ще бъде посещаван от наши и чужди туристи, което ще допринесе за откриването на нови работни места чрез създаването на устойчив туристически продукт и съпътстващи туристически услуги.
Бившият комунистически концлагер се е намирал на остров Белене, или Персин, както още е известен, намиращ се в средата на река Дунав. Това е най-големият български остров и четвърти по големина остров по течението на река Дунав. Дължината му е 15 км, а ширината 6 км. Всъщност лагерът на острова съществува още от 30-те години на ХХ век, когато царското правителство в България изпраща там част от българските евреи и малък брой комунисти. Най-активно лагерът работи през годините на установяване на червената диктатура, когато през него преминават над 30 хил. затворници. През 1959 г. той официално е закрит и на острова е изграден затвор. Според жителите на Белене обаче лагерът е отварян през 1974 г. и след това отново в средата на 80-те години, по време на Възродителния процес. Тъй като на острова и днес продължава да се намира един от най-големите български затвори, свободното влизане и движение на цивилни лица на острова е невъзможно.
Желаещите за това трябва да се обърнат към общината или към Главна дирекция Изпълнение на наказанията към правосъдното министерство. Влизането на острова става единствено през портала на затвора, откъдето по подвижен понтон се достига до острова. Следват 15-ина км по черен път и накрая се стига до района на бившия концлагер, който се намира почти в най-източната точка на острова.
Днес от първия концлагер не е останало почти нищо. Знае се, че той е бил изграден на малко сухо островче сред блатата и се е състоял от 8 бараки, във всяка от които са живеели между 300 и 500 човека. Т.е. постоянната численост на лагера е била между 2500 и 4000 човека. Тук е имало всякакви хора: от обикновени селяни, отказали да влязат в ТКЗС, до бивши царски министри, депутати, генерали и офицери от Българската армия, които след 9 септември 1944 г. стават жертви на Народния съд. Сред тях са: бившият премиер Константин Муравиев, политиците Александър Гиргинов, Борис Павлов, Димитър Вълев, Петър Дертлиев, Йосиф Петров, ген. Кирил Янчулев, джазменът Асен Овчаров, физикът Димитър Вълков – откривател на брауновия газ, бащата на Миглена Кунева – актьорът Щилян Кунев, пианистът Трифон Силяновски и др. Наред с тях тук е имало и католически, протестантски и православни духовници, руски белоемигранти, гръцки, югославски, турски и германски пленници по време на Втората световна война. Животът на Белене е бил повече от труден. Влажният въздух, гладът, комарите и болестите наред с убийствата са причина за високата смъртност. Труповете на мъртвите са откарвани на съседните острови Магарец и Щурчето, където са заравяни плитко на брега и след това са изравяни и изяждани от прасетата и другите животни.
Първите затворници са настанявани в землянки и са принудени сами да си построят дървени бараки, в които посрещат зимата. Нощно време никой нямал право да излиза навън, а естествените нужди се задоволявали в кофи в самото спално помещение. Постоянни спътници на лагерниците в спалното са плъхове, хлебарки, дървеници и всякакви други гадини, а през лятото в добавка и милиони пълчища комари, носещи зарази и болести. В целия лагер на няколко хиляди затворници има една единствена баня, ползването на която става по график. През лятото хората се къпят в Дунав, откъдето се взема и питейната вода и се използва, без да се дезинфекцира. Сутрин 2000 човека се редят пред единствената водна помпа, за да напълнят манерките си с вода за целия ден. Никой затворник няма право да притежава бръснач, гребен и огледало, така че лесно можем да си представил при тези условия как изглеждат мръсните, некъпани и небръснати, мърляви и разрошени същества.
Храната в лагера е недостатъчна и се състои от 250 г хляб на денонощие, 200 г зеле, 150 г картофи, 10 г свинска мас и 5 г сол. На неработещите и болните се дава хляб наполовина - тъй като не полагат труд, следователно не са си го заслужили. Хлябът се дава вечер и повечето от умрелите от глад затворници го изяждат наведнъж, така че на следващия ден стоят 24 часа гладни. Сутрин се дава подобие на чай – гола оцветена в червено водица без захар, разбира се. На враговете на народа сладко не се полага. Не са дошли тук на почивка и угояване, а да се измъчват и да им е зле. Онези, които успяват да си скътат нещичко от получените от дома колети, се радват на привилегията да имат по джобовете си парченце оваляна в мръсотия и косми сланина, която обаче за тях е истински дар Божи, за да не умрат съвсем от глад. Бившият лагерник отец Николай Василев си спомня, че лагерниците ловят жаби, костенурки, скакалци и дори змии, които поглъщат сурови, за да успокоят бунта в стомасите си.
Дневният режим в Белене започва в 4,00 ч. Сутринта, когато лагерниците се будят с тръба. Имат половин час за лична хигиена и естествени нужди, след това е закуската и строяване на плаца, откъдето разделени на бригади заминават на обектите. По пътя са конвоирани от милиционери и нямат право да се отделят от общия строй. Крачка вляво или вдясно означава изстрел и мигновена смърт. Работата през деня започва от тъмно и продължава до тъмно. Работният ден е 14-15 часа, а онези, които не успяват да изпълнят нормите, работят и през нощта. Единствената почивка е от 12,00 до 13,00 ч., през което време онези, които имат какво да ядат, се хранят. Останалите пощят въшките си. Вечер след прибиране в лагера следва проверка на плаца, която понякога продължава до 2 ч. през нощта. Лагерът в Белене официално съществува до 1959 г. когато е затворен. Година по-късно на острова е построен затвор, чиито сгради днес все още съществуват.
Иван Първанов
