Н а 22 август 2022 г. в Карлово е обявено частично бедствено положение: проливни дъждове водят до внезапни прииждания на две речни долини и свлеченият от Стара планина материал затрупва част от пътната инфраструктура в града. Това събитие е увертюра към случилото се на 2 септември. Незапомнена буря връхлита и се закотвя над една голяма територия в западната част на Карловското поле и северните склонове на Средна гора. Поради предшестващите валежи от периода 21-26 август почвите са преовлажнени и не могат да попият изливащата се вода. На сутринта разположените в планинските подножия села Розино, Слатина, Богдан и Каравелово са засегнати от внезапни речни прииждания, които разрушават пътища, мостове, къщи, отнасят автомобили и друга техника.
Вълни
През речните долини преминават от три до четири високи вълни, като носят хиляди тонове едър пясък, тини и изкоренени дървета. В рамките само на няколко часа животът на голяма част от населението по тези места рязко се преобръща. За евакуацията на потърпевши се налага използването на военен хеликоптер. Дни след потопа от общината в Карлово оценяват щетите на около 60 млн. лева, а на 5 декември преоценката увеличава сумата до над 74 млн. лева.
Щетите от събитието са най-видими, но не са ограничени до населените места. Стотици декари обработваеми земи са засипани с пясък и камъни, нарушени са водопроводи и системи за напояване. Тежко пострадала е и пътната мрежа в планинските масиви: километри пътища са изровени, десетки водостоци, мостове са унищожени, на редица места долините са се врязали няколко метра в пътищата.
Реакцията
За съжаление не са много случаите у нас, при които може да се изкажат адмирации към действията на националната и общинската администрация. Още на 2 септември бързата координация между община Карлово - МВР - МО води до предотвратяване на човешки жертви. Формира се Общински кризисен щаб и веднага се вземат мерки за обезопасяване на критичните места, разчистване на наводнената и засипана пътна мрежа. Тъй като речните корита в селата Слатина, Богдан и Каравелово са напълно запълнени с наноси, оттичащата се от Средна гора вода тече по изровената улична мрежа. За да се възстановят коритата, се налага веднага да се започне работа по разчистване на речните канали. А това са не малко километри, запълнени с хиляди тонове наноси. На 15 декември кметът д-р Кабаиванов докладва, че при разчистването са извозени 3 000 000 куб. м материали!
Активните дейности по връщане към нормалния живот продължават до зимата, продължават и до днес. В тези свои начинания община Карлово не е оставена сама. Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, МРРБ се включват активно. МО изпраща стотици военнослужещи, редица общини изпращат помощи към бедстващите села. Освен тежка техника, връщането към нормалното за засипаните от тиня и пясък местни жители е свързано с много ръчен труд. Тук помагат не само военните, включват се и стотици доброволци не само от общината, а и от цялата страна. Може да се каже, че благодарение на медиите и социалните мрежи, през септември 2022 г. бяхме свидетели на най-мащабния акт на съпричасност от последните години.
Причините
Паралелно с възстановяването вървят и действия по разследване на причините за бедствието. Редица медии правят журналистически проучвания, които достигат до “обичайния заподозрян” - незаконната сеч. Това е рефрен, който дежурно се втълпява и е често поддържан мотив. Как реагират институциите? Като отговорно за бедствията МВР прави собствено разследване. В ресора на МОСВ са наводненията и Басейнова дирекция “Източнобеломорски район” прави свое проучване. Не е ясно дали МРРБ, което отговаря за свлачищата, е пратило екип от специалисти.
Валежите
Непосредствено след събитието екип от Геолого-географския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” започна събирането на данни за причините на опустошителните събития. Това е тип научна работа, която по стил е близка до криминалните разследвания (не случайно в научната литература ги наричат точно така: forensic studies) и включва разговори с очевидци и много детайлна теренна работа в различни части от засегнатите водосбори. Именно при теренната работа се натъкнахме на безценна информация – данни за валежите. Те ни бяха предоставени от главния инженер на ВЕЦ “Равна - Розино” и поради липсата на климатична станция в района (!) това са единствените сигурни данни за валежните количества.
Данните от двата полупрофесионални дъждомера TFA показват, че в интервала 0:30 ч. до 07 ч. на 22-ри в района западно от с. Розино са се излели между 260 и 320 литра на квадратен метър. Дори и да са завишени, това са чудовищни по размери количества, съпоставими с тези от ураганите. Теренните ни данни от района на Розино потвърждават данните за свръхвисоките валежни количества: наблюдава се екстремна ерозия от водни потоци, които са изкопали дебели до 2-3 м ровини по пътища и ливади, активирали са се многобройни свлачища и кално-каменни потоци. Подобни белези, дори и в още по-големи мащаби наблюдаваме и в планината над Слатина, Богдан и Каравелово. Следователно и за тези райони може да се предполагат подобни валежни количества, а дори и по-високи.
Така идваме до първопричината на катастрофалните речни прииждания – извънредно силния дъжд. Опитът ни от случаите в Петрич (декември 2021) и Вършец (юни 2022), за които има сигурни климатични данни, показва, че до активиране на склонови процеси (различни видове свлачища) и внезапни, катастрофални прииждания се достига при валежни прагови стойности над 150 литра на квадратен метър. Падналото количество дъжд на 2 септември далеч надхвърля този праг и в резултат опустошенията са от тези мащаби.
Процеси
Очертава се следната последователност от процеси, които водят до наводняването и засипването с пясък, тиня и дървен материал на трите села. В най-високите части на водосборите, където теренът е най-стръмен, се зараждат свлачища. За разлика от типичните свлачища, които обикновено показват транслации до метри, в случая свлачищната маса е преувлажнена и напълно флуидизирана и потича по склона. Формират се бързо движещи се (метри в секунда) кално-каменни потоци, които влачат валуни с метрови размери и изкоренени дървета. Тези потоци са едни от най-опасните и разрушителни. Именно те трансформират тесните 1-2 м речни долини в изорани и обезлесени коридори с ширина до 35 м.
Всичко това е съпроводено с неописуем тътен и трясък и не случайно в редица държави точното време на проява на тези събития се фиксира като сеизмично събитие. Изумителните по размери процеси на речна ерозия генерират огромно количество наносен материал, а също и изкоренена растителност. Високите приливни вълни постепенно разпределят тези отложения надолу по течението. За щастие долните части на долините, преди входа им в селищата се характеризират с по-лек наклон. Тук долините са и по-широки и прииждащите водни маси може да се разлеят. Това са факторите, поради които събитието от 2 септември няма още по-катастрофални размери.
Със сигурност за липсата на жертви допринася фактът, че приижданията се случват през деня. Несъмнено и късметът е играл роля. Най-големи късметлии са група дървосекачи, които бивакуват на палатка на билото на Средна гора. Палатката не издържа на потопа, нещо повече, върху нея пада мълния! Хората остават живи.
Поуките от бедствието
Климатичните промени са факт и едно от следствията е увеличаване честотата на фокусираните валежи (“валеж в точка”) и случаите от август и септември м. г. ясно маркират това. Такъв тип кратки, но изключително интензивни валежи са способни да “събудят” склонови процеси в ландшафти, за които в историческо време свлачища не са познати. Никога северните склонове на Средна гора не са били разглеждани като податливи към свлачищни процеси, но виждаме, че интензивен валеж като този от 2 септември инициира катастрофално бедствие. Ако отчетем, че около ⅓ от територията на България е планинска и хълмиста, то ясно се вижда колко сме уязвими в новите климатични условия.
*Анализът е написан специално за „Телеграф“ от проф. Янко Герджиков
