Б ългарите Михаил Стоев и Кольо Петров от молдовското село Видимо са измежду първите червеноармейци, които достигат до покрива на Райхстага и забиват червеното знаме. Техният героизъм обаче е посрещнат с мълчание и за него научаваме едва през 1991 година.
От началото на войната в Червената армия се включват 190 етнически българи от село Видимо. Жителите на молдовското село са 90 на сто българи, преселили се през XVIII век след една от 11-те руско-турски войни. Михаил Стоев и Колю Петров са мобилизирани през 1942 и 1943 г., когато навършват 18 г. Преди да ги изпратят на фронта, ги обучават в школа за младши сержанти. След това и двамата попадат в едно и също поделение.
Съдбата е щедра към тях и оцеляват до края на войната и в битката за Берлин. На 6 май 1945 г. ротата, в която те се числят, води боеве на Александерплац. Столицата на Германия вече е превзета, но отделни части оказват съпротива, включително и тези, които отбраняват Райхстага. Въпрос на часове е обаче той да бъде превзет и затова командирът на ротата кап. Щерев, също българин, който е от съседно на Видимо село, дава три съветски знамена, по едно на всеки взвод. Решителната битка започва на 7 май, а към 11 ч. на 8 май Райхстагът е превзет.
Постановка
Този ден Михаил Стоев и Колю Петров първи се изкачват на върха на сградата и побиват знамето. Няколко часа по-късно на покрива се изкачват военният фотокореспондент на ТАСС Евгений Халдей с лейтенат Олексий Берест – снажен украинец от Сумска област, и червеноармейците Мелитон Кантария – грузинец като Сталин, и руснака Михаил Егоров. Те отиграват режисирана фотосесия пред обектива на Халдей – забиват друго червено знаме със сърп и чук. След това стрелят с шмайзерите, като залпове на победата.
За съжаление подвигът на българите не е документиран и е умишлено премълчаван, за разлика от режисираната фотосесия. Но не е само това – десетилетия наред е премълчавано името и на украинеца лейтенант Олексий Берест! Докато М. А. Егоров и М. В. Кантария през 1945 г. са наградени с ордени „Червено знаме“, а на 8 май 1946 г. са удостоени със званието „Герои на СССР“, името на украинеца Берест е подминато.
Хронология
Според съветския в. „Факти“, позовавайки се на очевидци, акцията по завладяването на Райхстага е проведена на 30 април: „Долните етажи превземат две роти, командвани от лейтенант Берест... Той взима със себе си двадесетина автоматчици и тръгва към покрива. На втория етаж започна престрелката... Стълбищата бяха разрушени и се наложи войниците да се катерят един върху друг... Пръв на покрива на парламента се изкачва Берест, след което той изтегля и солдатите, които носели знамето.“ После пред командира на батальона капитан Неустроев лейтенантът е докладвал, че знамето е поставено на най-видното място – върху бронзовата конна скулптура на кайзера Вилхелм. „Няма ли да се откъсне?“ – попита командирът. „Сто години ще стои – отговори Берест. – Ние го вързахме с ремъци към коня.“
Ретуш
В документална книга на немския писател Ернст Фоланд добилият световна слава с режисираната фотосесия фотокореспондент на ТАСС Евгений Халдей разказва своята версия за тези събития. Няколко дни след превземането на Райхстага в редакцията му съобщават, че трябва веднага да излети за Берлин. Той взел от заседателната зала червената покривка от масата и решава да я превърне в „Знамето на победата“! След изпълнено с приключения пътуване се озовал на площада пред Райхстага, където заварил няколко мародерстващи съветски войници. Обърнал се към трима от тях с думите: „Хайде да се качим горе да направим няколко снимки. Давай, товарищ лейтенант.“ Така се озовали на покрива.
След като направил режисираната фотосесия, Халдей препуска обратно за Москва със специален военен самолет. Проявява филма, копира снимката и...
Часовник
„Увлечен в снимането, само едно нещо не забелязах – разказва Халдей. – Не забелязах, че на ръката си, с която руският войник герой държеше знамето, имаше два часовника!“ В редакцията отказали да публикуват снимката, но Халдей отвърнал, че такава дреболия („мелочь“) той може да отстрани с ретуш само за няколко минути. Допълнително добавил и други корекции в „историческата снимка“, за да й придаде още драматизъм. Трамвая в оригиналния кадър заместил с два танка, добавил и пушек от „горящия град“, отпечатан върху чистото като чаршаф небе. Той дори включил в снимката прелитащ съветски самолет! В спомените си Халдей допълнил още, че години по-късно получил писмо от един пилот, който му писал, че прелитайки над Райхстага, го видял, като прави снимките. Така се създават митовете.
Евгений Халдей, който също е украинец, умира 81-годишен на 6 октомври 1997 г.
Пренебрегнат
През 1961 г. отговор на въпроса защо украинецът Олексий Берест е пренебрегнат дава генерал-лейтенант Телегин, който в онези събития е член на Военния съвет на 1-ви Беларуски фронт: „За всичко е виновен Жуков.“ Маршалът задрасква лейтенант Берест по доклад на офицери. Опонирал е на своите началници, не понасял лъжата. Украинецът не се е страхувал да разказва как буквално хващайки ги за врата, е издърпал знаменосците Егоров и Кантария на покрива на Райхстага. Освен това той е влязъл в конфликт със зловещия отдел СМЕРШ. Затова Берест не е дори сред участниците в знаменития Парад на победата на Червения площад на 24 юни 1945 г.
Съдба
Нерадостна е по-нататъшната съдба на Олексий Берест. След като се уволнил от армията, той се завърнал у дома и започнал работа в кинефикацията. През 1953 г. е набеден, че присвоява служебни пари. Разярен, Берест изхвърлил ревизора през вратата и е осъден на 10 г. затвор. По това време Егоров и Кантария се къпят в слава и имат достъп до „върха“, могли са да ходатайстват за украинеца, но не го направили!
Алексей Берест загива нелепо на 3 ноември 1970 г. Той взема внука си от детския дом и връщайки се, вижда заиграло се на жп релсите непознато дете. Влакът приближавал с огромна скорост, Берест се хвърля да извади детето на перона. То оцелява, но Олексий Берест – не!
Румен Жерев
