В навечерието на абитуриентските балове зрелостници се втурват да се разкрасят, като коригират брадички и скули, помпат устни. По пътя към безупречната визия се включват родителите, които подаряват процедурите. Често обаче в стремежа си да се разкрасят се стига до обезобразяване.
„Телеграф“ провери какви са тенденциите и опасностите по тази тема. “В моята практика почти всяка седмица някой моли за помощ заради усложнения след процедура. В повечето случаи става дума за направени устни при козметици или неспециалисти“, заяви пред медията ни председателят на Българската асоциация на естетичните дерматолози д-р Снежана Атанасова.
Д-р Снежана Атанасова
Поражения
Белези, слепота, инсулт, дори смърт може да предизвика корекцията на носа и зоната около него. „Неоперативната ринопластика е рискова процедура.
След инжектиране на дермален филър може да се запуши кръвоносен съд или той да бъде притиснат. Тогава се нарушава кръвоснабдяването на зоната и бързо може да се развие некроза на меките тъкани, което води до белези“, обясни дерматовенерологът.
Председателят посочи, че след процедура в зоната на глабелата (мястото между веждите) частичка от гел може да попадне в мозъчните артерии, да ги запуши и да предизвика инсулт. „Даже има и смъртни случаи“, подчерта тя и уточни, че в Азия са по-често срещани, а у нас те не се обявяват. Има случаи и на ослепели. Връщане назад има, но е много сложен процесът и то ако това се случи в рамките на 90 мин., които обаче често се изпускат.
Симптоми
„Симптомите, че очната артерия се е запушила, са гадене, повръщане, замъглено зрение, главоболие може да има. Неспециалистите, които си позволяват да извършват такива процедури, казват, че кръвното е паднало и съветват хората да полегнат и така се губи ценно време.
Д-р Атанасова посочи, че според статистиката най-опасни зони са: глабела – 38.8%, нос 25.5%, назолабиалните гънки 13.3% и при другите зони на лицето 12.2% от случаите.
Случай
Д-р Атанасова разказа, че наскоро към нея се е обърнала жена, която след инжектиране на филър в устните, е получила няколко абсцеса. „Включих лицево-челюстен хирург, който трябваше да направи разрези и да дренира, защото ако я бяхме оставили така, щеше да развие сепсис“, обясни тя.
Дерматологът коментира, че често се използват некачествени, нелегални или контрабандни филъри, тъй като не се упражнява контрол, а са и по-евтини. Това в комбинация с неспециалист води до огромни проблеми и страдания на доверилите им се. Оказва се, че процедурите на тези места са по-евтини с 50%, но за сметка на това рисковете, които се крият, са огромни.
Места
Специалистът съветва хората, които търсят този тип услуги, да търсят лекарска практика, а не гараж или козметичен салон. „Този, на когото ще поверят лицето и здравето си, трябва да е лекар - дерматолог, пластичен хирург или лицево-челюстен хирург. Ако се съмняват в експертизата на човека срещу тях, да изискват дипломата му и въобще да не се притесняват“, посочи председателят.
Според нея в случай на усложнение всеки пациент трябва да знае къде може да открие лекаря, извършил процедурата. Д-р Атанасова коментира още, че доста зъболекари са се пренасочили към естетична дерматология, но мнозина от тях не са компетентни да извършват дадени процедури.
За нея не е нормално там където лекуват зъбите да се предлагат услуги, свързани с качеството на кожата. Освен това на такива места правят лазерна епилация, подмладяване с лазери, премахват пигментации, занимават се с белези от акне. „Лошото е че това се възприема като норма от пациентите“, коментира тя и добави, че дерматолозите в България са около 400, а зъболекарите са в пъти повече.
Тя добави още, че в бранша има много работещи, които нямат медицинско образование и си позволяват да извършват инжекционни процедури, като по този начин застрашават живота и здравето на пациентите.
Украинки и туркини без ценз правят обучения
Украинки и туркини без ценз правят обучения как се извършват процедури.
Те рекламират услугите си в социалните мрежи, като не посочват нито адрес, нито телефон за връзка. Цялата организация на курса се случва тайно и предпазливо, алармира д-р Снежана Атанасова. „Това няма как да не се вижда от регулаторните ни органи, но те чакат сигнали, за да реагират“, коментира тя. И уточни, че записването става чрез лично съобщение.
В отговор на него те изпращат цената на курса. Адреса го изпращат непосредствено преди деня на обучението, защото се крият. „Най-често те се провеждат в хотели. Това е масова практика“, посочи тя. Председателят на Българската асоциация на естетичните дерматолози обясни, че чужденките взимат между 2000 и 5000 лева на човек, за да го научат.
Липсва регулация на бранша
Липсва каквато и да било регулация на този бранш. Ние настояваме да има регистър на местата, които извършват такива процедури.
Също така искаме законът да посочи специалностите, които могат да използват дермални филъри, ботулинов токсин, да извършват апаратни процедури, мезотерапевтични процедури, конци, заяви пред „Телеграф“ дерматовенерологът Снежана Атанасова.
„Специалистът, който се занимава с качеството на кожата, е дерматологът. Само той компетентно може да съпостави физиологичните и патологичните процеси, които протичат в кожата при даден пациент. Няма такъв с абсолютно здрава кожа от 20 години нагоре, все нещо може да се намери по кожата – хиперпигментация, разширени капиляри“, категорична е тя.
Д-р Атанасова настоява за стриктен контрол на дейността и местата, но не само тези, които са регистрирани като лечебни заведения в РЗИ. „Ситуацията с естетичната медицина е критична, защото никой не контролира това направление. Нивото на услугите стремглаво пада, защото естетичната дерматология се възприема не като медицинска услуга, а като салонна“, смята специалистът.
Владимир Христовски
