Ч етири от стенописите в храм „Св. Николай Чудотворец” в Дупница са дело на зографи от рода на Доспевски и Захарий Зограф, фамилията е основоположник на Самоковската художествена школа, стана ясно вчера.
Става въпрос за изографисаните места в централния кораб на черквата, където са изобразени св. Йоан Кръстител, Исус Христос Вседържител (Пантократор), Бог Саваот и сцената „Богородица Ширшая Небес”. Това разкри реставраторът на стенописите в най-старата дупнишка църква Николай Чергаров. Той направи уговорката, че не е изкуствовед, какъвто компетентно би могъл да се произнесе, а изводите му се базират на солидния реставраторски опит, натрупан в продължение на над 25-годишната му практика. Ето защо не може да каже с точност кой от братята от рода на Доспевски и Захарий Зограф е автор на четирите сцени, но в изпълнението им категорично личи майсторството на тяхната школа както в живописно отношение, така и по отношение на използваната технология на изпълнение и приложени материали.
Почерк
„Тези стенописи са най-добре запазени в църквата и това се дължи на професионализма, с който са изписани. Характерно за школата на Доспевски е много добрата технология на изпълнение на стенописите като мазилка, живопис, пигменти, които са използвани. Защото се държат много здраво близо 200 години. И другото, което ми направи впечатление - стоят специално измазани, имат един специфичен шев, вероятно е използван живописният метод „фреска” и това е помогнало за запазването им. Докато цялата орнаментика надолу е правена от друг човек, който не е добър, вероятно чирак, и тя може би затова в годините е паднала”, обясни Николай Чергаров.
Запазените стенописи вътре в храма са изписвани от поне четирима различни автори. При престрояването на храмовата сграда през 1844 година са изписани четирите майсторски сцени в централния кораб.
Дарители
Уникални са стенописите в преддверието на храм „Св. Николай” и там е работил друг, пети автор. Става въпрос за изображенията, където стои надписът с имената на Тефик Ефенди и Ислам Ефенди. От историята на храма те са ни познати като дарители, които възстановяват щетите от опожаряване на черквата през 1852 година, но реставраторът допуска, че те може дори да са автори на изписаните сцени там. В храм „Св. Никола” реставраторът нарисува и един нов стенопис, който изобразява св. Йоан Рилски.
На 20 април пък ще бъде възстановено богослужението в църквата. На откриването на обновения храм ще бъде отслужена пасхална служба от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп.
Владимир Симеонов
