- Г-н Ганев, какъв е коментарът ви за трусовете в агенция „Митници“ и уволнения главен секретар Живко Коцев?
- Това, което ми се струва на първо четене, е, че, общо взето, мястото за атака, уязвимото място на този служебен кабинет и възможността на ПП-ДБ да го атакуват беше вътрешното министерство и назначението на Калин Стоянов. В момента, в който този скандал се разрази в последните няколко дни около Живко Коцев, вече тезата, че Калин Стоянов е големият проблем в МВР, малко или много започва да преминава в периферията. На второ място – без съмнение лошо тръгва кампанията на ПП-ДБ, защото Петя Банкова е назначена от Асен Василев, а акад. Николай Денков на пресконференция защити Живко Коцев. Бойко Рашков, който е разпознаваемо политическо лице от ПП, е засегнат в този скандал. В този смисъл за ПП-ДБ беше много важно да тръгнат в офанзивна позиция в рамките на тази кампания спрямо ГЕРБ-СДС и ДПС, а тръгват в дефанзивна, оправдавайки се за този скандал.
- Появата на хора на ПП-ДБ в снимки с контрабандисти хвърля ли сянка върху почтеността на партията?
- Проблемът на ПП-ДБ за слабия им старт в началото на тази кампания, която предстои, е най-вече по две линии. Линия номер едно – ПП-ДБ успяваха да използват един много ефективен инструментариум за мобилизация на електорат и това беше реториката срещу ГЕРБ и ДПС в последните две години. Голяма част от техните тези бяха свързани с тезата „гласувайте за нас, за да не дойдат отново ГЕРБ и ДПС на власт“. След сглобката тази теза и този инструмент за мобилизация на вот вече е с доста паднала ефективност. Освен това те не могат да отговорят на въпроса какво правим след 9 юни. Ще има ли някакъв диалог с ГЕРБ и ДПС? Те не могат да отговорят категорично на този въпрос. Казват, че ГЕРБ е възможен потенциален партньор и съответно да се повтори някаква друга форма на сглобка. Този инструмент за мобилизация на вот пада. Другата им концепция и тезата, на която много държат, е моралната претенция на ПП-ДБ – срещу корупцията, срещу схемите, срещу измамите. Със скандала с агенция „Митници“ и Живко Коцев и втората им теза, която е един от стълбовете на техните предизборни кампании винаги и тя започва вече да ерозира и няма да дава същите резултати.
- Можеше ли този служебен кабинет да бъде различен като състав, за да няма обвинения, че е на ГЕРБ?
- Преди всичко вариант извън този на Димитър Главчев Радев нямаше. Бойко Борисов имаше ясна теза за Росен Желязков, че не би допуснал той да бъде премиер, а и самият Желязков е ярко партийно лице, даже действащо в момента. За гуверньора на БНБ и заместниците те не бяха опции. ЕЦБ има много ясна позиция по този въпрос и второ България е по пътя към еврозоната. Подобно назначение само можеше да внесе шум в системата. Омбудсманът е избрана за съдия в Страсбург, а нейната заместничка си подаде оставката, преди да започне процедурата по избор на служебен министър-председател. Останаха единствено председателят и заместник-председателите на Сметната палата. Двамата заместници заявиха, че не желаят да приемат тази задача. Остана единствено Димитър Главчев. Всеки един министър-председател може да състави кабинет на базата на своята политическа мрежа. Той несъмнено е изкарал своята политическа кариера в ГЕРБ и е най-нормално да използва някаква мрежа, която е свързана с ГЕРБ. Този служебен кабинет изглежда като всички останали служебни кабинети. Аз не виждам никаква разлика с другите като профил. А именно – това са хора, които по-скоро са с експертен образ, от втори ешелон на управлението и съвсем нормално част от тях да са свързани с десетилетната доминация на ГЕРБ в изпълнителната власт. Но тук трябва да отчетем, че това далеч не е кабинет само и единствено от кадри, свързани с ГЕРБ, защото има намигане вляво – това е Росен Карадимов, има сериозно поле на ПП-ДБ – това са министрите, които бяха в предишния кабинет – Георги Гвоздейков и Кирил Вътев, които се свързват с ПП-ДБ. Найден Тодоров е намигване към президента, той беше служебен министър на културата в последния служебен кабинет на Гълъб Донев. Опитвано е в рамките на нормалното да се направи баланс между различните политически сили.
- Този кабинет може ли да се свързва тогава с президента, който виждаме, че всячески се опитва да се дистанцира от него?
- Самият Румен Радев видимо не иска да носи никаква отговорност върху този кабинет и това е съвсем нормално. По този начин той показва дистанция от него и не иска никакви негативи, свързани с този кабинет, да се лепят върху него. Неговата отговорност свършва до избора му за служебен премиер, като, както вече изяснихме, Радев практически нямаше избор. Новите промени в конституцията го разтоварват от отговорност. Като гледам кадровия състав, не мисля, че Румен Радев е имал каквато и да е намеса в този кабинет.
- Промените в конституцията по-скоро положителни ли са или по-скоро отрицателни?
- Най-нормалното нещо е Румен Радев да бъде критично настроен към тези конституционни промени, най-малкото защото те орязват част от неговите правомощия. Освен това той ги е атакувал с жалба в Конституционния съд. Специално за промените трябва да имаме предвид, че има голям проблем в частта служебен кабинет, а именно чия е отговорността за управлението на страната. При редовен кабинет е ясно – партиите, които подкрепят дадения кабинет, както и членовете на този кабинет, издигнати и излъчени от тях, носят политическа отговорност за това и се явяват съответно на избори, където могат да я понесат. Служебният кабинет в предишния вариант беше избран и назначен от президента, който и да е той. Тогава отговорността се носеше от президента. В случая кой носи отговорност за този кабинет? Румен Радев не носи. ГЕРБ казаха, че няма нищо общо с този кабинет. За ПП-ДБ и ДПС да не говорим. Излиза, че един председател на Сметната палата носи цялата политическа отговорност за управлението на страната. Това е, меко казано, притеснителна конституционна конструкция.
- Това показва пълно безвластие...
- Това показва несъстоятелността на промените в конституцията, свързани със служебния кабинет, но нека да изчакаме и решението на Конституционния съд по този казус.
- Може ли да очакваме решение на Конституционния съд преди изборите на 9 юни?
- Не, не мисля. Доколкото се ориентирам, такова решение може да се очаква наесен.
- Избори 2 в 1 най-доброто решение ли беше?
- Вариант, който да правим избори през една седмица, би било катастрофа от гледна точка на активността, която и без това е рекордно ниска в последните две години. Ако бяхме разделили изборите - европейски и парламентарни, това без всякакво съмнение щеше да доведе до още по-ниска активност и съответно до много по-ниска легитимност на избраните органи. Това Народно събрание трябваше да произведе правителство, което върху каква електорална база щеше да стъпи? Всичко това щеше да бъде катастрофа. Щеше да бъде активност, която да бъде под 2 млн. за европейските и около два милиона, два милиона и нещо за парламентарните избори. Сега когато са 2 в 1, това би дало по-голяма мотивация на част от българите да излязат и да упражнят правото си на глас и се надяваме на една активност, която ако не е по-висока, то поне сходна като на последните избори.
- Новите играчи, които дават заявка за влизане в политиката, ще объркат ли сметките и ще нарушат ли хегемонията на досегашните?
- Тези заявки, които се чуват на този етап за нови проекти, изглеждат по-скоро малки и биха могли да направят слабо разместване на електоралните пластове. Все още не сме чули всички заявки. Остават още двадесетина дни, докато се изчисти картината – кой, как и в какъв формат ще се явява. Струва ми се, че личността, която носи политически капитал на някаква форма на политическа алтернатива, се казва Румен Радев. Той очевидно няма да играе на тези парламентарни избори или поне няма такива сигнали. Всичко друго, което е по терена и дава политически заявки, няма да размести сериозно електоралните пластове.
- След изборите може ли да очакваме почти същата конфигурация – ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?
- Никога няма как да е същата, но структурно може да бъде подобна. Ще има по-нисък резултат на едни малко по-висок на други.
- Т.е. пак говорим за сглобка?
- Не съм сигурен дали ще говорим за сглобка. Най-малкото няма как да има кабинет без ГЕРБ, това е очевидно. Присъствието на ПП-ДБ ще бъде желано от гледна точка на легитимацията на този кабинет. ГЕРБ и ДПС по последни проучвания няма как да имат мнозинство в Народното събрание. Това означава, че ще им трябва трети. Първи заподозрян за трети е ПП-ДБ. Всичко останало изглежда сложно.
- ДБ започва ли да губи от коалицията си с ПП заради скандалите, които се вихрят около тях?
- Напрежение между ПП и ДБ има почти от самото начало на тази коалиция. При условие че има задълбочаване на скандала около митниците и нови щети за ПП, тогава ДБ биха могли да мислят за някакво откачане.
- Ще има машинен вот на тези избори, нали?
- Да, така изглежда на този етап. Не виждам причина да няма машинен вот.
- Може ли да се каже, че след всичко случило се досега с ПП-ДБ Борисов се завръща на бял кон и по-силен в политиката?
- Вероятно ГЕРБ ще бъдат в най-добра политическа позиция на предстоящите избори в сравнение с тези през последните 4 години.
- Продължава ли своя възход „Възраждане“ или вече губи позиции, след като изключи депутати и общински съветници, които ще се явят отделно от тях на изборите?
- „Възраждане“ще имат вероятно сходен резултат с този от април миналата година. В социологията не се вижда кой знае каква динамика при тях.
- Възможно ли е ИТН отново да не успеят да преминат бариерата от 4%?
- Да, но зависи от това дали ще направят добра кампания.
Това е той:
- Димитър Ганев е политолог, политически коментатор, доктор по политология
- Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“
- Автор на книгата „Пътят към конституцията“
- Съосновател на изследователски център „Тренд“
- Преподавател в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“
Владимир Христовски
