10 000 българи, които всяка година тръгват за чужбина, за да учат висше, може да останат в университети у нас. Причината е, че вече няма да плащат семестриални такси. Така на практика отпадат и т.нар. защитени професии, при които студентите ползваха облекчения.
ЧЕСТИТО: Висшето става безплатно!
БУНТ: Ректорите срещу безплатния университет!
Прогнозата направи за „Телеграф“ председателят на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев. „Около 3000 - 4000 заминават от съответната година, но има колеги, които са изчакали 1-2 години и решават да отидат, така че тази бройка варира“, уточни той и добави: „Студентската общност гледа положително на това нещо, защото безплатното висше образование ще даде възможност на хора, които нямат финансова възможност или изпитват сериозни затруднения, да имат равен достъп и старт“, смята председателят.
Такси
България не е новатор в премахването на семестриалните такси, заяви Парушев. Той коментира, че тази практика е факт в 15 западноевропейски и други страни, сред които са Германия, Австрия, Швеция, Финландия, Норвегия, Турция, Словакия, Полша, Чехия, Бразилия, Аржентина. По думите му таксата във всяко едно висше училище и направление е различна, като тя започва от 300 - 400 лева и може да достигне до 1500 - 1800 лева. „В момента се дава възможност на хората, които тепърва ще бъдат студенти, вече да не търсят специалност, която е по-евтина, и да се надяват, че ще бъдат приети“, заяви представителят на студентите. От думите му стана ясно, че административните такси за изпити и справки се запазват. Парушев добави още, че в последните години се наблюдава и една положителна тенденция, а именно 70% от завършилите зад граница се връщат в България, за да работят и да бъдат до близките и приятелите си.
Критерии
Даниел Парушев подчерта, че предстои да бъде обсъдено дали да не бъдат въведени критерии, когато студент иска да учи безплатно, като успех, задължително полагане на труд след завършване, каквато практика има на много места в чужбина. „Когато колега има оценка над 4.00, той да получава безплатно обучение, но всички, които имат под 4, да заплащат своето образование. По този начин ще имат стимул да получават тази държавна издръжка“, коментира председателят и добави, че в момента всеки приет няма да плаща такса. Парушев обясни, че бюджетите на университетите се запазват, като след промяната те ще получават пари само от държавата, а не и от студентите, както беше досега. Според него тази промяна няма да доведе до сериозен отлив от частните университети, но може да повлияе върху ценовата им политика.
Здравка Евтимова: Завършилите трябва да работят в България
Мъдро би било завършилите безплатно висше образование да работят в България известен брой години, за да може с това, което са научили, да допринесат за цялостното състояние на нашето общество. Това заяви пред „Телеграф“ писателката и носителка на престижни награди Здравка Евтимова. Според нея за някои таксата няма да е единствената притегателна сила, а и качество и престиж на образователната институция. „Премахването на таксите за държавната поръчка би допринесло до голяма степен младите хора да предпочетат България. Зависи вече от университета и как той предоставя знания, какъв е неговият академичен потенциал - кои са професорите, какво са постигнали“, коментира тя и добави, че в България има много талантливи хора. Според нея, ако младите предпочетат българското образование, те ще направят добър избор.
Проф. Боян Биолчев: Навсякъде в света талантливите хора не плащат
Почти навсякъде в света талантливите хора не плащат, при нас е обратното. Това каза пред „Телеграф“ бившият ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Боян Биолчев. „Толкова години съм в университета и виждам хора, които не завършват, защото нямат пари“, каза той и подчерта, че мярката е нацелена в национален интерес. Според него отпадането на таксите няма да доведе до рязък скок в броя на студентите и няма да откаже кадърните да се юрнат в посока за оцеляване и не биха се върнали, защото вече нямат желание да вървят по този път. Биолчев коментира, че много от възможностите на науката и институциите на националния интелект постепенно се заемат от политическо ръководство и мислене. „Спомням си голямата радост, когато установиха автономия на университетите“, посочи той и добави, че в годините властта се е опитвала да командва, но съпротивата е дала възможност да не се допусне тотална реставрация на държавността като институция над интелекта.
Владимир Христовски
