Р одната къща на автора на прочутата детска песен „Сладкопойна чучулига” Цоньо Калчев в село Джулюница ще бъде възстановена и реставрирана с европейски пари.
Общината в Лясковец вече е придобила собствеността на едноетажната паянтова постройка от стопанисвалото я до този момент сдружение „Клуб Велико Търново”, което обаче се оказва, че няма финансовата възможност да се грижи за нея. Предложението къщата на поета да стане общинска собственост е на съветника Тодор Тодоров, който е от същото село и е загрижен този недвижим паметник на културата да се съхрани в автентичния си вид за поколенията.
Амбицията на общината в Лясковец е имотът, който сега е пред пълна разруха, да бъде изцяло ремонтиран и да се превърне в културен паметник от местно значение, в който да се извършват туристически посещения и да се организират културни и просветни събития. За тази цел общинската администрация ще изготви свой проект, с който ще кандидатства в новия програмен период пред еврофондовете, които са свързани с опазване на културно-историческите обекти. След като старата къща вече е общинска собственост, се очаква до 30 март кметът на община Лясковец д-р Ивелина Гецова да изготви и да представи в местния общински съвет своето писмено становище относно възможността на общината да реставрира постройката в автентичния й вид.
Преди няколко години самите жители на село Джулюница предприеха инициатива за събиране на средства за възстановяване на къщата на своя съселянин, поета Цоньо Калчев. Идеята им тогава беше със събраните от благотворителност и дарения средства самите те да купят имота и да го дарят на Регионалната библиотека във Велико Търново, която да го превърне в музей. Хората от Джулюница тогава за кратко събраха 2500 лв., които обаче бяха крайно недостатъчни за закупуването на имота от собствениците му. Хората от Джулюница сега отново са обнадеждени и се надяват, след като къщата на поета вече е общинска собственост, по-лесно да се намерят финансовите средства, необходими за реставрацията и спасяването й от разруха.
Цоньо Калчев е един от малко известните български поети от първата половина на ХХ век. Той е роден на 13 август 1870 г. в село Джулюница, в семейството на градинари. След Освобождението изкарва двегодишни педагогически курсове в Казанлък, а след това учи и в София. Още от 1893 г. той започва да сътрудничи на първите български периодични детски вестници и списания: „Младина”, „Звездица” „Детска радост”, „Светулка”, „Картинна галерия за деца и юноши”, в които публикува първите свои стихотворения, приказки, разкази, гатанки и басни. През второто десетилетия на ХХ век участва в Балканската и в Междусъюзническата война. След тях за кратко той живее в столицата.
Отказва на Вазов да стане софиянец
Талантът на младия поет от село Джулюница е забелязан от Патриарха на българската литература Иван Вазов, който му предлага да остане да живее и да работи в София, като му обещава и съдействие за развитие на творческата му кариера. Цоньо Калчев обаче не приема предложението на Дядо Вазов с обяснението, че столицата не е за него. Спокойствието, което зарежда неговото творческо вдъхновение, е в родното му село, където той се завръща. В Джулюница поетът създава селското вечерно училище за възрастни и е сред инициаторите за създаване на местното читалище „Пробуждане” през 1894 г. и за развитие на активната читалищна самодейност. Докато учителства, той води активна кореспонденция и с други български детски писатели, издатели, учители и общественици от цялата страна. Цоньо Калчев е човекът, който пръв предлага денят 19 февруари да се чества като ден на Апостола на свободата Васил Левски.
Пипков включва стиховете му в оперета
Песента „Сладкопойна чучулига” е създадена през 1903 г., като към стиховете на поета Цоньо Калчев композиторът Панайот Пипков пише музика. Той включва песента и в новата си детска оперета „Щурец и мравка”. През този период композиторът Пипков работи като учител по музика в Ловешкото мъжко петокласно училище и използва текстовете на българските детски поети за създаването на много детски песни, които да използва в учебните си часове. Почти 80 години след създаването на песента „Сладкопойна чучулига”, през 1980 г., в Бургас е учреден национален конкурс за детска песен, носещ същото име. За нуждите на конкурса са създадени внушителните 450 нови детски песни. Освен „Сладкопойна чучулига” джулюнският учител Цоньо Калчев е автор и на текста на още една песен, която днес, за съжаление е доста по-малко известна сред децата на България - „Пей ми, славею чудесни”. Детските произведения на поета Цоньо Калчев са събрани в сборниците и книгите: Детски приятел (1898 г.), Песни и картинки (1902 г.), Зимни вечери (1903 г.), Весело другарче (1906 г.), Честити дни (1907 г.), Росни капки (1907 г.), Покрай баба на колело (1908 г.), Весела разговорка (1908 г.), Пълен сборник на детски утра и вечеринки (1927 г.) и други.
16 г. е прикован на легло
За съжаление личният живот на поета Калчев далеч не е толкова щастлив и красив, колкото са текстовете на стиховете му. Той е принуден с малката си учителска заплата и нищожните хонорари, давани му от издателите за публикуваните произведения, да изхранва многочелядното си семейство. А през последните 16 години от живота си, от 1926 г., е прикован и на легло. Макар и трудно подвижен обаче, неуморният творец продължава да пише. Наред с песните и приказките той е автор и на детски учебници и учени помагала. Цоньо Калчев умира на 18 февруари 1942 г. в родното си село Джулюница, на 71-годишна възраст. А през 2012 г. е обявен посмъртно за почетен гражданин на Лясковец. Една от най-известните мъдри мисли, оставени от поета, автор на „Сладкопойна чучулига”, за поколенията е: „Обсипвайте пътя си с цветя, защото никога вече няма да ви се случи отново да минете по него”. Днес в родното му село Джулюница има изграден паметник на „бащата” на „Сладкопойна чучулига”, а на фасадата на родната му къща е поставена паметна плоча. За повечето българи името на поета учител Цоньо Калчев днес е неизвестно. Хората от родното му село Джулюница обаче тачат неговата памет. Те обясняват, че селото им е известно с двама известни българи: поета Цоньо Калчев и сумиста Калоян Махлянов–Котоошу.
Иван Първанов
