Е дин частен собственик, за да опази архитектурен паметник на културата, трябва да вложи много пари, а той има две две графи – едната е дава, другата е взима. И когато даването е повече от взимането, той си търси начин да направи взимането повечето от даването. Това коментира за „Телеграф“ бившият главен архитект на София Петър Диков.
Той коментира, че специално за паметниците целта е да се докарат до състояние сами да паднат или някой да ги бутне, както е в случая с къщата на Гешов, където собственикът иска да построи нова сграда на шест етажа. Подобна е и съдбата на къщата на Яблански, бившето китайски посолство. Там стопаните неистово искаха тя да падне, за да построят 14-етажна офис сграда. С доста сериозни глоби успяхме да ги принудим да я възстановят, разказа той. Диков добави, че отвън са я възстановили добре, но интериорът е бил съсипан най-вече заради течащия покрив.
Мерки
Трябва да се направи изключително сериозна държавна политика за опазването им, категоричен е арх. Диков. „Културно-историческото наследство иска ужасно много пари. Преди 1990 г. държавата имаше доста сериозен ресурс, заделен за поддръжка и възстановяване на сгради. Имаше доста сгради, които бяха архитектурни паметници, и поради тази причина бяха одържавени. След това обаче се възстанови частната собственост“, каза настоящият председател на Съюза на архитектите в България.
История
На Женския пазар се опитвах да накарам собственици да си оправят сградите. Бяха дошли две собственички на магазини в една триетажна сграда, бях ги заплашил, че ще ги глобя, ако не направят ремонт. Те казаха, че искат да си оправят фасадата, но има две възрастни жени, които нямат никакви средства и категорично са заявили, че няма да дадат пари, за да си оправят собствеността. „Трябва в цялото народонаселение да има разбирането, че собствеността не е само ползи и привилегии, тя е и отговорност“, апелира той.
Мораториум
По отношение на това дали може да се наложи мораториум, за да се възпре бурното строителство, бившият главен архитект на столицата заяви, че това не е възможно. „Какво значи да не се дава право на собственици на земя да не могат да строят? Земята е частна, те имат право да строят. Останалите граждани не могат да кажат, че не може. Кой ще плати сметката, за да направят тези терени зелени“, попита риторично арх. Диков. Според него борбата за зеленото е малко условна и когато на някого от квартал с все още останала зеленина се предложи терен на „Граф Игнатиев“, например, той, без да се замисля, приема, а там не само няма много зеленина, а има и преминаващи трамваи, които вдигат шум.
