- Г-н Тулечки, вие сте един от най-големите спецове по изкуствен интелект (ИИ) у нас. Можете ли обаче на прост език да обясните на читателите ни що е то?
- ИИ най-общо казано е компютър, който успява да изпълнява функции, присъщи на интелигентно същество, т.е. на мислещ човек. Примерно може да играе шах, да разпознае и опише картина, да превежда текст, да управлява автомобил.
- Как се стигна дотам, че ИИ навлезе така рязко в медийните заглавия и ежедневния език на хората?
- Той навлиза плавно в живота ни от много време, но това до скоро не се забелязваше.
Ето например преводите в интернет, които са налице от доста време. Напоследък обаче има една експлозия, която се дължи най-вече на напредък на технологии в хардуера.
В днешния свят вече има устройства, достатъчно бързи и мощни, за да успяват да обработват огромното количество данни, необходими да се поддържа и обучава изкуствен интелект. Колко по-бързо смята един компютър, толкова по-способен е да понесе обема на работа, необходим за изкуствения интелект.
В бъдеще изкуственият интелект ще бъде приложим в почти всяка една човешка дейност, точно както интернет днес
- Но как стигна буквално до ежедневието ни?
- Това се случи най-вече заради развитието на една негова разновидност – т.нар. генеративен ИИ.
Казано просто, тази разновидност работи с големи езикови модели и е способна да създава ново съдържание – т.е. да създава нещо, което досега не е съществувало. Това е много по-различно от един интернет преводач, който просто върши работа.
Не, тук става дума за създаване на ново съдържание. За творчество. И за доближаване на едно ниво на абстрактно мислене, което сме свикнали да виждаме само у хората. Ето например дори и за мен, който се занимавам с това от години, е впечатляващо до какви висини се стига в момента.
Наличните чатботове като ChatGPT, Google Gemini, Microsoft Copilot и други дори и в безплатните си и общодостъпни версии са все по-способни на абстрактно мислене, като например да превеждат шеги и хумор от един език на друг, да разсъждават върху художествен текст, да тълкуват хумор, да кажат дали даден виц е смешен и защо е смешен, да реагират на смешна картинка.
Точно появата на тези модели, способни да генерират реален човешки език, позволи и най-обикновени потребители да могат да общуват с ИИ. Те просто си общуват с него, както общуват с някой човек. Това е големият прелом – че ИИ придоби реално наш образ и подобие.
- И защо това е важно?
- Защото това е начинът тези модели не просто да вършат работа на един затворен кръг учени и айти експерти, а да могат да са полезни на обикновения човек и да му помагат да е по-бърз, по-ефективен в неговите си дейности. От мига, в който OpenAI пусна ChatGPT, се видя, че той се справя много бързо със задачи, като например синтезиране на текст.
Давате му 100 страници и му казвате – моля, дай ми кратко описание на текста в две страници. Пет секунди по-късно имате синтеза готов. Заявката на OpenAI всъщност беше именно тази – ето, обучили сме този модел, даваме ви го безплатно, нека заедно видим на какво е способен. В момента ChatGPT е най-бързо разрасналото се приложение в историята – достигна 100 млн. потребители за два месеца.
- Кои са областите, в които настоящите ИИ езикови модели могат да помогнат най-много в човешката дейност?
- Най-лесният пример е програмирането. В момента има един цял клас задачи, които са на практика напълно изпълними от ИИ, а досега се пишеха от човек. Сега вместо айти разработчикът да пише код, просто може да даде команда на ИИ да му го напише.
- Значи ли това, че скоро няма да има нужда от програмисти?
- Не. Значи само, че айти разработчикът ще може да свърши много повече нова работа, докато ИИ поема голяма част от неговата.
Точно както пилотът в самолета не е заменен, но с помощта на ИИ си върши работата. Просто не мисли с колко точно ще реагира крилото на някакво негово движение с щурвала, а има компютър, който приема командата и я изпълнява. Същото днес наблюдаваме и в колите на „Тесла“. Там кормилото не е свързано реално с предните колела, а между тях има един компютър, който предава командата на водача до колелата.
- В коя друга сфера ще виждаме бурно навлизане на ИИ?
- Клиентското обслужване. Всичко, което днес наричаме кол-център, но всъщност имаме предвид всяко дистанционно взаимодействие с клиенти – всичко това скоро ще се изпълнява изцяло от ИИ. Очаквам да виждаме това навлизане все по-активно не само в частните фирми, но и в държавната администрация. Например НАП, НОИ и други институции, които работят с хора.
За разлика от чатботовете на големите корпорации, бг чатботът може да се инсталира на персонален компютър
- На 3 март публично бе лансиран т.нар. български изкуствен интелект, или бг чатбот. Защо бе посрещнат с толкова много критика?
- Преди да отговоря на този въпрос, трябва да уточня някои неща. Първо, това не е голям езиков модел, създаден у нас. Българският чатбот на института INSAIT стъпва на един отворен френски модел, който нашите учени вземат и тренират и адаптират към българско съдържание и български език с цел да се ползва по-лесно от наши потребители и наши фирми.
Това е стандартно действие и се прави непрекъснато. Оттам идват и объркванията относно това моделът български ли е, у нас ли е създаден и т.н. А защо беше посрещнат с критика... За мен причината бе лошият начин, по който създателите му го представиха.
- А как трябваше да го представят?
- Въобще не трябваше да се допуска да се прави сравнение между нашия чатбот и ChatGPT. Изобщо не трябваше да бъде представян по този начин, защото нашият чатбот е много по-малък – той е обучен само с около 7 млрд. параметъра. За сравнение, ChatGPT е с 1.3 трилиона. И дума не може да става за сравнение.
Тогава защо въобще е нужно да има бг чатбот, при положение че ChatGPT се справя прекрасно с българския език и с българско съдържание?
Това това трябваше да обяснят от INSAIT. Сега аз ще го обясня. Всичките известни големи езикови модели в момента, които работят по света, са собственост на големи корпорации – Google, Microsoft и т.н. Крайните потребители в нито един от тези случаи нямат достъп до самия модел. Те имат достъп само до приложението. Ключовото в случая с бг чатбота е, че той е наш, български.
- Защо това е важно?
- Защото компетенцията по използването му е тук, за нас, за българския потребител или фирма. Всяка една българска фирма, която би искала да ползва българския чатбот, може просто да вземе самия модел, защото той е достъпен и безплатен.
Взема го, инсталира го и започва да го обучава да върши нейни специфични дейности, важни за нейните потребности. Няма плащане на лицензи. Ползваш свободно. Моделът е отворен.
Всичко това не можеш да го имаш с ChatGPT или Copilot, първо, защото никой няма да ти ги даде и, второ, защото са огромни и никоя компания, дори и голяма, няма инфраструктурата, върху която да ги инсталира. Нашият чатбот може да работи на нормална машина, докато големите чатботове – зад тях работи мащабна инфраструктура буквално за милиарди долари.
- Т.е. българският чатбот може да се инсталира на странична машина, независима от института INSAIT?
- Точно така. Може да се ползва на такава машина, без да има нужда от интернет или връзка с облак. Нека си представим примерно, че аз имам бизнес, който работи с чувствителни данни. Нека си представим дори, че съм ДАНС. Мога ли аз да ползвам ChatGPT и да му давам задачи със секретни данни или дейности? Та нали той непрекъснато се обучава?
Основателят на Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT - проф. Мартин Вечев
Това е все едно умишлено да си представя тайните на своите бизнес конкуренти или държавни врагове? Докато с бг чатбота аз мога да го имам на компютъра си, той не е особено обемен. Мога да го имам на моята машина, да изключа интернета и да си го обучавам и тренирам да върши полезна за мен работа.
Само за мен. Всичко това трябваше да бъде посочено от INSAIT, това да промотират и рекламират. Примерно можеха да го представят с нещо малко и специфично – примерно да имперсонира герой от класическата ни литература – да си поговорите с Баба Илийца.
А не сега да го питат какво мисли за сглобката или други забавления. И после да му се подиграват, че халюцинира. Нормално е да халюцинира, защото точно като човек, който не знае отговора, започва да си измисля. Затова не трябваше да се създава впечатлението, че това е нещо като ChatGPT и хората да го пробват да си говорят с него за щяло и нещяло. Идеята е да върши работа, да изпълнява задачи. Не да се прави раздумка.
- Каква работа например?
- Нека си представим, че съм фирма, която модерира социални мрежи. Примерно искам да се боря с езика на омразата. Мога да взема бг чатбота и да започна да го обучавам как да засича и установява език на омразата.
Давам му 200 съобщения с език на омразата и 200 без език на омразата и така го научавам как да отсява и автоматично да се задейства. Ето например – да засича, че „искам да се съвкупя с родителя ти от женски пол“ е псувня. Или пък клиентски център на голяма компания – куриерска фирма или платформа за онлайн търговия.
- Излиза ли обаче така, че INSAIT едва ли не нищо не са свършили?
- О, напротив. Моделът идва с някаква база, но оттам насетне донатренирането му с българско съдържание до тези 7 млрд. параметъра е сериозна задача. Това са много сметки, много ток, десетки и стотици хиляди евро може да струва само едно трениране. Да не говорим колко време и специализиран човешки ресурс трябват. Затова и не трябва да се подценява това, което са свършили INSAIT.
- Реалистични ли са опасенията, че ИИ в цялост може да доведе до сътресения на пазара на труда?
- Не искам да гадая, но със сигурност ще има голямо отражение. Гледайки развитието в последните 10 години, можем спокойно да заключим, че след 10 нищо няма да изглежда като днес.
Малко ще са заличените напълно професии, но това, което ще наблюдаваме, е, че реално няма да има професия, в която той да е ирелевнантен, да не може да се ползва и да не може да бъде полезен. Трябва да разберем, че ИИ има мащаб на изобретение от ранга на печатната преса и на интернет. Това е нещо огромно.
Точно както днес интернет се ползва от всеки, смятам, че след 10 години това ще важи и за ИИ. Ще бъде естествена част от живота ни.
- Освен кол-центровете какво друго може да очакваме да изчезне като професия, бранш или бизнес?
- Едно нещо, за което бих заложил, че ще изчезне, това е стоковата фотография. Няма да има нужда от този бизнес, защото ИИ ще генерира каквото си поискаш изображение с детайлност и специфика, каквато нито една платформа за стокова фотография днес не може да предложи.
Като цяло ще наблюдаваме ефекта на снежната топка, или апетитът идва с яденето. Колкото повече може ИИ, толкова повече ще искаме от него. Скоро например очаквам в живота ни да навлязат базираните на ИИ интелигентни лични асистенти.
Това е нещо като твой личен чатбот – уговаря срещи, движи ангажименти, прави дневна програма. Днес всичко това го правим ние, но скоро няма да е така. Ще има огромно отражение и в научноизследователската дейност, като ще ускори процесите неимоверно. Тестването на нови лекарства, клиничните изследвания с помощта на ИИ ще приключват много по-бързо.
Това е той:
От 20 години работи с ИИ
Д-р по компютърна лингвистика и обработка на естествен език от Университета в Тулуза
Експерт по работа с данни и икономика на знанието
Преподавател по „Семантични технологии“ във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“
Основател на сдружение „Данни за добро“, което помага на неправителствени организации при обработка и анализ на данни и призовава държавата публично да споделя все повече данни
Деян Дянков
