Н ад 60 къщи в Стара Загора са изцяло или частично разрушени от авиобомби, хвърлени късно през нощта на 13 септември 1942 година. Загинала е възрастна жена, 17 са били ранени, сред пострадалите са и две деца.
Над спящия по това време град е бил засечен дошъл от север тежък бомбардировач, който, преди да реагират противовъздушните батареи, пуска 3 бомби над крайния тогава квартал Акарджа и бързо набирайки височина, отлита в посока към Ямбол, където изчезва.
Документът, свидетелстващ за случилото се преди 8 десетилетия, е с гриф “Лично поверително“, подготвен е бил от тогавашния началник на 8-а дивизионна област полковник Никола Грозданов (1894-1976) и е бил предназначен за министерството на войната с копия до командващия Втора армия и командващия противовъздушните войски. Изведен е бил под №1781 от 18 септември 1942 година, но е бил подготвен часове след случилото се. Запазен е във фондовете на дирекция „Държавен военно-исторически архив“ - Велико Търново, и на практика за пръв път става публично достояние едва сега.
Командирът на съветската авиация за далечно действие маршал Александър Голованов и генерал-майор Димитър Айранов, командващ българските ВВС през 1942 година
Атаката
Общо 6 са документите, съхранявани в същия архив, които хвърлят допълнителна светлина към случилото се в тази съботна вечер, когато във въздушното пространство на Царство България нахлуват общо 7 самолета и хвърлят част от смъртоносния си товар над Русе, селата Червена вода и Басарбово, Горна Оряховица, Казанлък и Стара Загора.
Най-ранен по време документ (02,00 часа на 14 септември 1942 г.) е телефонограма от подполковник Васил Чалъков при щаба на 8-а старозагорска дивизионна област до дежурния по щаба на войската в София капитан Никола Калицин. В нея обаче данните за разрушенията и пострадалите са оскъдни.
Атаката започва към 22,30 часа и продължава докъм 1,00 часа след полунощ на 14 септември. Хвърлени са били 25 бомби с тегло от 20 до 200 кг, само за Стара Загора и Горна Оряховица се сочат жертви и ранени. В нито един от документите няма данни за принадлежността на ескадрилата, върху някои от събраните впоследствие останки от авиобомбите са разчетени цифрови обозначения, а върху оцелял парашут от осветителна ракета (намерена край Казанлък) с химическо мастило е било изписано О.Д.К. Намерени са били и няколко позива на румънски език, събрани след нальота над Русе и Червена вода.
Сплашване
Според историци това дава основание да се предполага, че основната цел на ескадрилата е била северната ни съседка, която е изпратила свои войскови части на Източния фронт още през лятото на 1941 година като съюзник в рамките на Тристранния пакт.
Хвърлянето на бомби над градове и села от Царство България към онзи момент е търсело по-скоро сплашващ ефект, тъй като на практика не са били засегнати важни инфраструктурни съоръжения, военни заводи и казарми. Предполага се, че самолетите са били част от съветската авиация за далечно действие под командването на бъдещия маршал Александър Голованов (1904-1976), но поне досега липсват документални следи.
В Казанлък е била разрушена сушилня за тютюн, а в Стара Загора – консервна фабрика без особено промишлено значение. Една от бомбите (над Горна Оряховица) е била хвърлена от голяма височина (над 3000 м) според донесение с гриф „Поверително“ от 21 септември до командващия въздушните войски. От взривната вълна са били съборени две къщи в покрайнините на града и леко ранени са били трима души. В същия документ се обяснява, че поради липса на предварителна информация осветлението в населените места с изключение на град Русе не е било загасено. Навсякъде обаче е имало реакция от страна на леката и тежката противовъздушна отбрана, които са изстреляли стотици леки и тежки снаряди, съобщава тогавашният командир на противовъздушната артилерия. Най-вероятно под влияние на това донесение две седмици по-късно, на 2 октомври, с правителствено решение е въведен режим на затъмнение над цялата страна, който действа до 16 май 1943 година.
Документи отпреди 80 години за бомбардировките, запазени в масивите на дирекция Държавен военно-исторически архив - Велико Търново
Свидетелства
Любопитна подробност е и поверителното донесение от 15 септември до началник-щаба на войската генерал–лейтенант Константин Лукаш (1895-1945) от тогавашния командващ въздушните войски, старозагореца генерал-майор Димитър Айранов (1893-1950), който уточнява, че бомбардировачите са се върнали обратно към небето над Румъния.
За случилото се същата нощ със специална телефонограма от тогавашния помощник – началник на щаба на войската полк. Кирил Янчулев (1896-1961), са били уведомени началниците на дивизионните области, включително и тези в Ксанти, Битоля и Скопие.
В нея обаче се акцентира само върху бомбардировките над Горна Оряховица и Стара Загора, като щетите са оценени като слаби и незначителни, а за ранените се споменава, че са пострадали от стъкла и парчета тухли.
За бомбардировката над Стара Загора до откриването на този секретен архивен масив липсват документални следи, излизалите по онова време местни вестници не пускат нито ред в броевете си. Запазено е само едно писмо на старозагорка до дъщеря й в София от 17 септември, в което се чете: “Бомбардировката мина най-напред над нашия квартал, без да пусне нищо, само ракети. Раздруса ни силно, над „Пиперка“ си изсипа бомбите, има много разрушения край фабриката и самата фабрика. Над 200 бурета (празни и пълни) пръснати, материали за правене на консерви изхабени…“. Има три жертви, убити на място, и един ударен в рамото, на болницата е… Коджа хора има изплашени, а една жена полудяла“.
Така е изглеждала някога консервната фабрика Пиперка в Стара Загора, която се превърнала в среднощна цел за бомбардировачите.
Христо Христов
