Н ад 2 хиляди българи, военни и цивилни, се включват в спасителна акция за издирването на самолета, екипажа и пътниците от първата в небето на България катастрофа на пасажерски самолет през ноември 1937 година. Акцията в условията на жестоки снежни бури и преспи в планински условия продължава няколко дни и става водеща тема за вестниците на континента и в Полша, под чиито опознавателни знаци лети машината. Във Варшава и Краков, в градове и села признателното полско население организира митинги на дружбата, а в полския Сейм с аплодисменти на крака парламентаристите благодарят на българския народ за оказаната подкрепа. В авиокатастрофата високо в скалите на Пирин загиват трима пътници и трима души екипаж на самолета Дъглас DC-2 с регистрация на полските авиолинии SP-ASJ.
През април 1931 година в София е подписана полско-българска конвенция за експлоатацията на редовни самолетни линии между двете страни. На 27 юни е осъществен и първият полет от Варшава до София и Солун, а маршрутът получава гръмкото наименование „Линия на три морета“, тъй като свързва Балтийско море с Черно и Егейско. През летния сезон прави „чупка“ до Варна, където се намира Полският дом, и така в известен смисъл поставя началото и на вътрешните самолетни маршрути у нас. В първите дни на април 1937 година поляците пускат и редовна линия Варшава – Тел Авив (Палестина), която заковава и България в световния авиотрафик – полетът е с междинно кацане в София.
В понеделник на 22 ноември 1937 година трасето по обратния път от палестинския град Лида (днес Лод в Израел) към Варшава се обслужва от Дъглас DC-2, командир на самолета е асът на полската гражданска авиация 34-годишният „милионер“ Тадеуш Дмошински. Милионер, защото е с близо 1 милион навъртени километра във въздуха. Радиотехник е Мариан Винник, а механик Ришард Валентукевич и трима пътници.
След междинни кацания в Атина и Солун на 23-и в 11,15 машината отлепя колесника от солунското летище, за да поеме курс към София. Още при излитането си от гръцката столица Дъгласът минава през мъгла и облаци и полетът се управлява от гониометрична станция, нещо като баба на радара, която определя местоположението на летателния апарат според силата на сигнала от борда му, достигащ до различни телеграфски станции.
В 11,46 часа самолетът получава от радиостанцията в Божурище посока на движение, а измерванията показват, че се намира западно от Петрич. Последното съобщение на радиотехника Винник гласи: „Атмосферните условия са лоши. Намираме се в облаци на височина 3 хиляди метра“. В 11,50 радиостанцията в Божурище приема неясни сигнали от SP-ASJ, радистът иска повторение, но отговор не идва. Към 14,00 часа при липсата на всякакви сигнали ръководството на бюрото на ЛОТ в София се обръща към дирекцията на софийското летище и полицейските власти с молба за издирване по трасето на полета и сигнализиране, ако бъде установено принудително кацане. В 14,30 часа същата молба е изпратена и до щаба на Българската армия.
Дърварят Христо Темелков от с. Ладарево разказал, че е видял самолет по западните склонове на Пирин край Крива река да прелита само на 6 метра над върховете на дърветата, но аеропланът бързо изчезнал в мъглата и облаците. Веднага след това чул трясък, после втори, по-силен.
Военните власти решават да организират мащабна издирвателна акция едновременно в три планини – Рила, Пирин и Родопите, от всички посоки в квадрат с размери 150 на 150 километра, така че да не бъде пропусната нито една педя земя. Във въздуха са вдигнати граждански и военни аероплани, две ескадрили на българската и югославската авиация.
В Пирин са изпратени 6 групи алпинисти, от Св. Врач, последното селище, в което е засечен полският самолет, тръгва експедиция от 20 полицаи и 30 войници, предвождани лично от кмета. Във всички села в радиус от 100 километра са разлепени плакати, призоваващи населението да се включи в търсенето, на всеки половин час по радиото повтарят на български, гръцки и сръбски, ако някой има информация за изчезналия самолет – да съобщи. Гръцкото бюро на ЛОТ обявява в България награда от 15 хиляди лева за този, който първи открие следите на полския Дъглас. Според полските вестникари на третия-четвъртия ден в акцията участват вече над 2 хиляди доброволци. В продължение на няколко нощи селяни и офицери изкарват мразовитите нощи в планините. Когато се връщат, 20 са с тежки простуди.
През цялото време, независимо че бил на държавническо посещение в Англия и Франция, лично царят Борис Трети следил по телефона как върви спасителната акция. Оказало се, че Дмошински е добре познат в царския двор в София. По-рано на 12 юли полякът докарал до българската столица вода от р. Йордан за светото кръщение на родилия се на 17 юни наследник на короната княз Симеон Търновски. Механик във височайшия рейс отново бил Валентукевич. По едно съвпадение тъкмо били подготвени царските укази за удостояването на двамата с български ордени и трябвало да им ги връчат при кацането в София на 23 ноември.
Междувременно в издирването на Дъгласа съвсем официално се включва и най-известният по това време в Европа екстрасенс от Варшава инж. Стефан Осовецки, владеещ телепатия, телекинеза, биолокация и екстериоризация. Първоначално към него се обръща съпругата на капитан Дмошински, но впоследствие е привлечен към официалното следствие. Още първите му коментари са песимистични. На 26 ноември в 21,15 часа в жилището му на ул. „Полна“ 32 се събира комисия и в нейно присъствие е проведен спиритуалистичен сеанс, който продължава до 22,38 часа. Осовецки изпада в транс, „лети“ над мястото на катастрофата и доста точно описва мястото, където се намират останките на самолета, като възстановява и напрегнатата ситуация в кабината в момента преди трагичния инцидент, с което запълва по три колони в полските вестници, а протоколът е присъединен като веществено доказателство в разследването.
В събота, 27 ноември, останките на самолета са открити в района на Мозговишки рид под връх Мозговишки чукар на ок. 2600 метра надморска височина. Първи ги забелязва алпинистът Венямин Минев, подофицер в участъка в Св. Врач. След три часа пробиване на път през преспите към Мозговишки рид видял групата, която била спряла да разтрият със сняг кучето, за да не замръзне. През това време през бинокъла погледнал към върха и мернал стърчащ от снега пън. Познавал много добре Пирин и не помнел в релефа на това място дърво. След малко групата попаднала на останките от самолета. Под снега разровили тялото на пилота Дмошински, облечен в униформа със златни копчета. Минев и другарите му оказали чест на загиналите екипаж и пътници, като стреляли 30 пъти във въздуха. „Тези салюти ги чухме и в Полша“ – коментира няколко дни по-късно „Илюстровани Куриер Цодженни“, в разказа си за спасителната операция в България. „А щом най-накрая ги намериха и на виковете им под дебелия сняг не се обади никой, първата им мисъл беше да отдадат почест. Свалили шапки и стреляли с пистолети с поглед, вперен в бяло-червения полски флаг, лежащ върху снега, и сякаш завил телата на екипажа и пътниците. Този салют го чухме в Полша, ще го запазим завинаги в паметта си.
На 1 декември 1937 г. на първото си зимно заседание Сеймът на Полша по предложение на неговия маршал и в присъствието на българския посланик Петър Траянов със ставане на крака и бурни ръкопляскания изказал благодарност на целия български народ за организираната геройски и с жертвоготовност спасителна акция.
Красимир Крумов
