Д есетилетия наред Яне Сандански е представян от редица историографи като Пиринския орел или Демона на империята в националноосвободителните борби на българите от Македония.
Същевременно наяве са и редица спомени и документи на негови сподвижници от ВМОРО, премълчавани до 1990 година, които дават съвсем друга представа за Царот на Пирин. Похитителят на мис Стоун (б.р. - история, която сме публикували) е една от най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи.
Разкол
След смъртта на Гоце Делчев и Даме Груев във ВМОРО настъпва разкол и започват междуособици, в които Сандански е главно действащо лице. Именно той започва братоубийствата, белязали цялата по-нататъшна история на македонското освободително движение. През месец юли 1915 година Петър Сарафов - баща на убития революционер Борис Сарафов, Станка Гарванова - майка на убития революционер Иван Гарванов, и Тодор Ив. Даев - баща на убития революционер Михаил Даев, публикуват писмо изложение със заглавие “ИСТИНСКИЯТЪ ЛИКЪ НА ЯНИ САНДАНСКИ - УБИЕЦЪТЪ НА БОРИСЪ САРАФОВЪ, ИВ. ГАРВАНОВЪ И МИХАИЛЪ ДАЕВЪ, 1915 г.». Изложението е адресирано до българското правителство за анкетиране дейността на Янe Сандански, главен виновник за убийството на тримата.
Произход
Яне Сандански e роден на 18 май 1872 година в село Влахи в югозападното подножие на Пирин. «Народност българин» пише в попското му кръщелно. Основното училище и два класа от прогимназията учи в родното си село, което тогава е наброявало над 1500 души. После чиракува 2 години като обущар и заминава войник в Кюстендил. След казармата се установява при вуйчо си Спас Харизанов, адвокат в Дупница, който му намира работа като писар в съда, но после го урежда за директор на местния затвор. Там се задържа около 2 години.
Амбиции
След гибелта на Гоце Делчев и Даме Груев Сандански се устремява да оглави цялата ВМОРО. Не подбира средствата – ликвидира десетки свои събратя. Става доверено лице на турската власт, които го наричат Сандан паша. Яне Сандански организира и ръководи убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов в София. То е извършено от Тодор Паница на 28 ноември 1907 година. Доказано е, че сръбският дипломат шпионин Георги Герджикович се среща с Тодор Паница в София и му дава пари за убийството. В спомените си Иван Михайлов пише: «Сандански и Паница цял ден са заедно в градината на Духовната семинария, после Паница отива на вечеря, поканен в дома на Иван Гарванов. След позорния разстрел на своите другари Паница се връща в семинарията и двамата с Яне Сандански са изведени от вече блокирана София лично с колата на фабриканта Иван Балабанов. Той е собственик на фабриките в Кочериново, на които години наред са продавали краден дървен материал». Тази екзекуция поставя началото на братоубийствата във ВМОРО.
ОПИТИ
Привърженици на убитите във ВМОРО организират няколко заговора за ликвидирането на Яне. По време на младотурския режим, когато организацията се легализира в Османската империя, на два пъти го раняват в Солун. На 24 септември (стар стил) 1908 г. в едно солунско кафене Тане Николов вади пистолет и прострелва в гръб Сандански и двамата му спътници, Мицо Врански и Танчо Атанасов. Те падат мъртви, но Сандански, макар и ранен, оцелява. След близо година, на 14 август 1909 г. вечерта, Сандански се прибира в солунския хотел “Коломбо”. Близо до Отоманската банка куршум улучва Яне близо до сърцето, но не го ранява тежко.
УБИЙСТВОТО
Макар Сандански да е амнистиран официално от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Той е предусещал и в последните си дни казва на сестра си: „Аз съм обречен. Кога да е, ще ме убият. Аз съм убивал и мен ще ме убият, няма смисъл да се пазя“. На 20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, превърнат в негова бащиния, за Неврокоп. Повикан е там с телеграма, което изглежда е било клопка. Това фатално пътуване е белязано от две поличби. Любимата му кобила Мица, кръстена на убития вместо него в Солун Мицо Врански, отказва да тръгне. Суеверният Яне е усещал, че ще стане нещо, но не се връща. Първата вечер преспива в родното си село Влахи, а втората в с. Пирин. На сутринта Мица отново на три пъти се връща от пътеката. Чак тогава Яне се съгласява да го придружи някой. След около час път обаче връща спътника си и продължава сам. Настига керван, натоварен с вино, изпреварва го и продължава.
Засада
Засадата го чака в местността Блатата преди Папаз чаир. В една теснина срещу него гръмва залп. Сандански пада от коня и си счупва крака, но пропълзява зад едно дърво и започва престрелка. По-късно около него намират 30 гилзи. Най-после един от нападателите, въоръжен с пушка, го застрелва. Накрая от упор го довършват с няколко куршума в корема. Трупа му намират керванджиите, които е изпреварил. Те отнасят в Неврокоп вестта, че човек е застрелян в планината.
Покушението е организирано от Стоян Филипов, човек на Тодор Александров в Неврокопско, който е поканил Яне на среща в Неврокоп, за да договарят изкупуване на тютюн. За физически убиец се сочи Андон Качарков от село Оряховец, а нападателите са 7-8 души. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО. Съдът обаче оправдава всички поради липса на доказателства.
Яне Сандански е погребан на 25 април, на около 200 м източно от Роженския манастир пред църквата „Св. св. Кирил и Методий“, построена през 1914 г., на която той е ктитор. На погребението му Йонко Вапцаров поднася венец лично от цар Фердинанд.
НАСЛЕДСТВО
След смъртта му Мелнишката общинска управа прави опис на имуществото му, оставено в Роженския манастир, където Яне Сандански е живял в последните няколко години. Намерени и описани са: 30 000 оки мелнишко вино (1 ока е около 1,2 литра), 9000 оки ракия, намерен е тютюн на бали, оценени на около 100 000 лева. По тогавашния курс 1 лев е равен на 0,9 английски лири, т.е. състоянието му в натура е оценено на около половин милион днешни лева.
На 22 април, но през 1920 година, куршум застига и Стоян Мълчанков. Приживе Яне Сандански е набелязал за следваща мишена стария войвода, водач на десницата във ВМОРО след убийствата на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев. Неслучайно 5 години по-късно на същата дата сподвижниците на Сандански ликвидират кръвния му враг в организацията.
Румен Жерев
