Б ългарски учени изследват дишането на ледниковото езеро Тодорина буза на Антарктида. Учените проучват химическите показатели на езерото и газовете, които се съдържат и отделят от него, и проверяват как диша то, отбелязват от Българския антарктически институт.
Досега не са правени директни измервания на поглъщането и отделянето на СО2 в сладководни водоеми на Антарктида. Планирано е сравнение на различни по вид езера и оценка за приноса към потока на този парников газ в атмосферата.
На втория ден след пристигането на втората група български полярници на Българската антарктическа база започна подготовката по теренните изследвания по проекта. На четвъртия и петия ден от пристигането си на Ледения континент учените успяват да се гмурнат с лодка в ледниковото езеро Тодорина буза, като са събрани данни за потоците на парниковия газ СО2 на границата въздух – вода. Измерени са основни физични и химични показатели на водата. „Събрани са водни проби за анализ на химичния състав на водата и са поставени датчици за оценка на количеството UV радиaция, което прониква в дълбочина, както и за дишането на езерото“, разказва главен асистент д-р Весела Евтимова от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания.
На Ледения континент в момента се реализират няколко научни проекта. Чрез един от тях български дерматолог ще изследва адаптацията на кожата към специфичните условия на Антарктида. Със задачата се заема преподавателят в Медицинския факултет на Тракийски университет доц. д-р Развигор Дърленски, съобщиха от университета. Така учените ще разширят познанията си за адаптацията на кожния микробиом в белия континент.
Предходните данни са показали, че при по-продължителен престой в Антарктида кожната бариерна функция отслабва, появяват се едва инструментално доловими белези на възпаление на кожата,както и увеличение на съдържанието на пигмента меланин в кожата. Последното има значение за защита спрямо ултравиолетовите лъчи – механизъм, наблюдаван дори при безгръбначни животни и растения в Антарктида. Ще бъде осъществено и изследване на кожата под откритото антарктическо небе, като експериментите са новаторски в световен мащаб, посочват от университета.
Броят пингвините на Южния полюс
Учени от британската антарктическа програма броят пингвините на Южния полюс, предаде Ройтерс. Коренните жители на Антарктида са се превърнали в нещо повече от емблематичен символ на замръзналия юг на Земята. Учените понастоящем ги използват като ключови индикатори за разбирането на климатичните промени в близост до Южния полюс - някои западни региони като Антарктическия полуостров са претърпели бързо затопляне, докато Източна Антарктида остава студена и покрита с лед. "Броим гнездата на пингвините, за да разберем колко птици има в една колония, която произвежда малки всяка година, и дали броят им се увеличава или намалява в зависимост от условията на заобиколящата среда", казва Алекс Бороуиц. "Можем да използваме пингвините като биоиндикатор, за да разберем как функционира останалата част от екосистемата", казва пък Майкъл Уедингтън.
Преброяването на отделни пингвини заедно с други методи като например анализи на сателитни снимки, разказват истории с различни нюанси. С намаляването на морския лед по западната страна на полуострова субантарктическите пингвини са се възползвали от благоприятните условия. Същите тези условия обаче са се оказали по-лоши за носещите "смокинги" пингвини на Адели, които разчитат на морския лед за размножаване и хранене.
