Ш естгодишно разследване на отдавна извършеното предателство на Ане Франк е идентифицирало изненадващ заподозрян за смъртта на известната авторка на дневници, открита в убежището до канал в Амстердам и загинала в нацистки концентрационен лагер през 1945 г.
Шестгодишно разследване на отдавна извършеното предателство на Ане Франк е идентифицирало изненадващ заподозрян за смъртта на известната авторка на дневници, открита в убежището до канал в Амстердам и загинала в нацистки концентрационен лагер през 1945 г.
Сравнително неизвестна фигура - еврейският нотариус Арнолд ван ден Берг, е посочен като заподозрян от екип, включващ пенсионирания агент на ФБР на САЩ Винсънт Панкок и около 20 историци, криминолози и специалисти по работа с данни. Някои експерти обаче смятат, че доказателствата не са убедителни.
Нацистите откриват Ане и още седем евреи, след като се крият близо две години в тайна пристройка над склад, на 4 август 1944 г. Всички са депортирани и Ане умира в лагера "Берген Белцен" на 15-годишна възраст.
Изследователите казват, че е "много вероятно" Ван ден Берг да е предал скривалището на семейство Франк, за да спаси собственото си семейство. Според изследователския екип на Питър ван Туиск, Ван ден Берг, който е починал през 1950 г., е имал достъп до информация за скривалището, тъй като е бил член на Военния еврейски съвет в Амстердам.
Историкът Ерик Сомерс от холандския институт NIOD за изследване на войната, холокоста и геноцида похвали обширния и мултидисциплинарен подход на разследването, но е скептичен към неговото заключение.
Изследването и евентуалното посочване на Ван ден Берг като заподозрян се основават на анонимна бележка, която го споменава, и предположения за военновременните еврейски институции в Амстердам, които не са подкрепени от други исторически изследвания, каза той пред "Ройтерс".
"Те изглежда работят от позицията на това, че той е виновен, и са намерили мотив, който да съответства на това", каза Сомерс. Според него има много други възможни причини Ван ден Берг никога да не е бил депортиран, тъй като "той е бил много влиятелен човек".
Миеп Гис, една от помощничките на семейството, пази дневника на Ане, докато баща й Ото, единственият оцелял във войната, не го публикува през 1947 г. Оттогава той е преведен на 60 езика и завладява въображението на милиони читатели по целия свят.
Монитор
