Н а пръсти се броят българите, пред които светът се прекланя! Между тях е легендарният кечист Дан Колов. През 20-те и 30-те години на миналия век за него американската преса единодушно пише, че по популярност единствен конкурент му е бил американският президент.
Началото
На 27 декември 1892 година в севлиевското село Чадърли (дн. Сенник) се ражда Дончо Колев Данев, едно от 8-те деца на Яна и Кольо Даневи. Едва 7-годишен малкият Дончо остава без баща. Той учи само 2 години, после тръгва пастирче след стадата. 12-годишен заминава с един от братята си за Унгария, където се главят за градинари. През 1909 година с група българи се качват на кораб за Америка. Започва като докер на пристанище, миньор в Оклахома, после е общ работник на железопътна линия. В щата Айова строи електроцентрала. Работниците си организират борби, на които българинът веднага се набива в очи със своята сила и безкомпромисност. Тук през 1914 година птиченцето кацва на рамото му и се открива широкия път към слава и величие.
Циклопа
Дончо е зрител на цирк “Виктория”. Кулминацията е, когато водещият кани мераклия от публиката да премери сили на арената с нашумелия по това време кечист Джеф Лоуренс – Циклопа. Дончо решително излиза на арената с тромавата си походка и за по-малко от 2 минути тръшва на земята 160-килограмовия гигант. Веднага го наемат в цирка и в следващите 5 години българинът обикаля Америка надлъж и шир. Мениджърите веднага сключват професионален договор с него и българинът побеждава най-известните кечисти: Збишко Циганевич, Джак Ширей- Светкавицата, Джо Стекър и др. По това време кечът е с доста свободни правила - борбите се провеждат на боксов ринг в 3 рунда по 20 минути, разрешени са ударите с юмруци и крака, както и душенето. Стигало се е до смърт на ринга!
Покушение
През 1920 година Дончо приема официално името Дан Колов, но отказва американско гражданство. На следващата 1921 година е поканен на турнир в Япония – страна, в която бойните изкуства, силата и честта са религия. На финала в Осака пред очите на императора Дан Колов сразява неговия любимец, Джики Хиган-Удушвача. Японецът успява да приложи прословутата си хватка за душене с крака. Публиката изпада в екстаз, предвкусвайки края на българина. Дан Колов обаче се напряга максимално и с голи ръце успява да разкъса хватката. После прилага своя специалитет - «самолет». Рязко се гмурка между краката на противника, изправя се с него на раменете си и безмилостно го тръшва по гръб на земята... туш. Победител е Дан Колов. Тълпата обезумява – нейният непобедим боец е победен от българин. Озверялата публика се хвърля към въжетата, за да се саморазправят с българина. Вечерта в хотелската стая самурайски нож пробива прозореца и се забива във вратата, на сантиметър от главата на Дан Колов. Той веднага повежда придружаващите го към пристанището и се качват на кораба за Америка.
Успехи
Дан Колов има над 1500 победи на професионалния ринг и само 3 загуби. Едната от тях е през 1925 г. от гръцкия американец Джим Лондос, който до края бяга от реванш и така Дан Колов не можа да стане световен шампион. През 1936 година на грандиозен турнир в парижката зала "Пале де спорт" пред 30 хил. зрители Балканския лъв побеждава любимеца на французите, европейския и олимпийски шампион Анди Деглан. Запасват му "Диамантен пояс" и титлата "Европейски шампион". За целия свят той вече е "Краля на кеча", наричат го още "Балканския лъв" и "Кинг Конг".
Завръщане
Един пролетен ден през 1935 г. Дан Колов се обръща към приятеля си Хари Стоев: „Хари, да си идем в България”. Изненадан, Хари му отговаря: „Какво ще правим в България, старче! Тука виж – пари, слава, почести!”. Но Дан Колов е непреклонен и отсича: „Ще си идем, Хари. Като България никъде няма”. На 7 април 1935 г., точно 30 години след напускането на родината, Дан Колов, придружен от Хари Стоев пристигат от Париж на българската граница с влак. За самото пристигане Хари Стоев разказва: „На гара Драгоман митничарите видяха паспортите. Дръннали по телефона в София и ние, които смятахме инкогнито да пристигнем на гара София, се видяхме сред море от народ. Дончо, свалил шапката си, кима на този и на онзи и плаче от радост, от умиление”. Дан Колов допълва казаното от Хари: „Имал съм случаи да бъда аплодиран от 50 000 души, но никога не съм чувствал толкова искреност и топлота, както при посрещането ми в София. Тридесет години обикалях всички краища на света, видях много страни и различни хора, но като видях отечеството си, почувствах, че в родния край животът е най-хубав и по-свободно се диша“. Понасят го на ръце от гарата до хотела. После с автомобил, но пожелава да влезе в Сенник пеш: «Пеш излязох като момче, пеш ще се върна».
Гостенка
В България обаче Колов е покосен от Жълтата гостенка. Племенницата му Янка Балканска си спомня за последните му дни: «До ноември 1939 г. все още беше жизнен и помоли баща ми да му купи черен кон. Но през декември вече легна на легло на първия етаж на къщата. Стопи се наполовина, като скелет, а кожата му стана восъчна. На 27 март 1940 г. пожела да го пренесем в неговата стая на втория етаж. Сложиха го на леглото му и помоли да извикаме Хари Стоев. Приятелят му пристигна малко преди 7 часа вечерта. Чичо Дончо успя само да стане от леглото, опита се да се ръкува, но изпусна ръката на Хари Стоев и се свлече мъртъв…».
Балканския лъв е погребан в двора на църквата в родното си село. На погребението гвардейска музика и 9 попове водят траурното шествие.
Сърце
Дан Колов дарява на Двореца 500 000 златни лева за закупуване на санитарен самолет. Дарява 2000 долара за защитата на Георги Димитров по време на Лайпциския процес. Издържа десетки български студенти, начинаещи артисти и спортисти. Подпомага финансово семейството на първия ни световен шампион Никола Петров. Когато влизал в локал или ресторант, независимо къде, е плащал сметките на всички в заведението. Храни, пои и облича наред познати и непознати. В София основава своя школа по борба. На смъртния си одър Дан Колов дава на племенника си чек за 2000 долара. Това са последните му пари, след смъртта намират в портфейла му само 50 лв. От слуховете за къщи, мини, магазини и други имоти в САЩ и Канада няма следи. Според роднините му последната му приятелка, рускинята Соня Ефремова, го оглозгва до кокал в Париж. Българската оперна прима Илка Попова го запознава със своята шивачка, а шампионът се влюбва безпаметно в красивата рускиня, чийто баща е датчанин. По време на последния му престой в Париж заживяват заедно в апартамента му на ул. «Линкълн». След смъртта му се оказва, че банковите му сметки са източени, а Пепеляшка забягала в неизвестна посока с шефа на парижката банка, в която Дан Колов е държал доста пари. Жилището му се оказва прехвърлено на Соня и продадено.
Румен Жерев
