Д ве нови проучвания на ДНК от останки на най-старите хора в Европа, на възраст около 45 000 г., разкриват че кръстоските между хомо сапиенс и неандерталците са били често явление. Новите доказателства за това са извлечени от пещерата Бачо Киро в България, твърдят учените.
Хора и неандерталци са се съвкуплявали доста по-често от досега предполагаемото, смятат изследователите. Дивите страсти в пещерата са се развихряли почти всекидневно. Генетичните доказателства в новите доклади показват, че за първи път отделните човешки популации на кроманьонците (или Homo sapiens) достигат Европа преди почти 50 000 години. Дотогава континентът е бил обитаван само от местни групи неандерталци (Homo neanderthalensis), които впоследствие са се смесили с всички открити досега групи хора, поради което техните гени живеят днес и в нашата ДНК.
Останки от три индивида H. sapiens, открити в пещерата Бачо Киро в България, дават ядрена ДНК, съдържаща между 3 и 4% неандерталска ДНК, според доклада на еволюционният генетик Матея Хаджинджак от Института Франсис Крик в Лондон и колегите ѝ. Древната ДНК е извлечена от зъб и два костни фрагмента, след което е датирана с радиовъглероден анализ на възраст от между 43 000 и 46 000 години.
Каменни инструменти, характерни за хората от късна каменна епоха, са открити в същата утайка като вкаменелостите. „Всички тези индивиди от Бачо Киро са имали скорошни предци неандерталци, пет до седем поколения назад в своите родословия“, казва Хаджинджак. Допълнителни доказателства за такива кръстоски от същото време идват от почти напълно запазен човешки череп, открит през 1950 г. в пещера в Чехия. Около 2% от гените в ДНК от тази вкаменелост, идентифицирани като женски, също идват от неандерталци, според еволюционният генетик Кей Прюфер от Института Макс Планк в Йена, Германия и колегите му. Анализът на тези ДНК сегменти предполага, че тази древна жена също е живяла някъде преди около 45 000 години.
Тези вкаменелости на кроманьонци от България и Чехия не са първите, открити, които съдържат неандерталска ДНК в геномите си, но за момента са най-старите. Дългите неандерталски ДНК сегменти при жената от Чехия, както и при мъж от Румъния, които се разпадат на по-къси сегменти с поколенията, дават индикации, че кръстосването между двата вида е започнало още извън Европа, преди ок. 60 000 години. Неандерталците изчезват напълно преди около 40 000 години, въпреки че тяхното генетично присъствие остава чак до днес у всички неафрикански популации, носещи все още средно близо 2% неандертална ДНК.
