Д окато има закони, ще има и престъпност. Така е било още от създаването на първите държавни образувания в историята, така най-вероятно ще остане и в далечното бъдеще.
Просто винаги ще има хора, които ще предпочитат да печелят пари и влияние по "лесния" начин като заобикалят правила и норми.
Само в Европа към момента има над 5000 различни мрежи от престъпни организации с огромно влияние върху икономиката, обществото и институциите, които подкопават основите на върховенството на закона.
Те не признават държавни граници, като близо две трети действат на територията на повече от една страна, превръщайки се в проблем с регионални измерения, а заплахата от тях в момента е по-голяма от всякога, както твърди доклад на Европол от тази година.
Годишният приход на европейската организирана престъпност достига 140 милиарда евро, като близо 40% от тях идват от търговия с наркотици.
Други основни дейности включват данъчни измами, трафик на хора, фалшифициране, както и контрабанда на оръжие и акцизни стоки.
Все по-притеснителна е и тенденцията за нарастване на киберпрестъпленията.
В същото време различните подходи за избягване на правосъдието стават по-сложни и включват различни комплицирани схеми за пране на пари и корупция, достигаща до най-високите етажи на властта.
Италианска мафия
Когато говорим за организирана престъпност, обикновено първото, за което се сещаме, е сицилианската мафия - първообразът на самото понятие "организирана престъпност" с история на стотици години.
В момента мафията на Апенините е далеч от своя пик през 70-те и 80-те години на миналия век, но въпреки това все още на терен действат няколко изключително мощни групировки.
Най-силните сред тях без съмнение са "Ндрангета" от региона Кампания и "Камора" от Калабрия.
И двете са стари, с корени, които могат да бъдат проследени назад във времето до 18-ти век.
Двете организации представляват съвкупност от автономно действащи по-малки групи, често на роднинска основа, които нерядко могат да бъдат в конфликт помежду си.
Контактите им далеч надскачат границите на Европа и достигат чак до Южна Америка и Африка, откъдето внасят наркотици.
Голяма част от приходите от нелегална дейност изпират чрез мащабни инвестиции в строителството или други легални бизнеси, а за това им спомагат и силните връзки, които имат с властта посредством различни корупционни практики.
Така в голяма степен си осигуряват спокойствие и защита от политици и магистрати, а до днес осъдителните присъди срещу техни лидери продължават да са рядкост.
Турски мрежи
Те са най-активни в държавите от Европа с голяма турска диаспора като Германия, Великобритания, Франция и Нидерландия.
Специализацията им е трафикът на наркотици (най-вече хероин) от Азия.
Сред останалите им интереси е нелегалният хазарт, проституцията и рекетът.
Обикновено служат и като свързващо звено между общностите в Европа и самата Турция що се отнася нелегалната миграция и трафикът на хора.
Така набират и нови членове, възползвайки се от трудните условия, при които живеят много турци.
Особено силна е мрежата на фамилия Ариф, която е със севернокипърски произход и действа във Великобритания още от 60-те години.
Това е една от групировките издигнали се след вакуума, оставен в Лондон при разпадането на могъщата "Фирма" на близнаците Крей.
Така се появяват множество по-малки групи, а една от тях е именно тази на Ариф.
Оттогава насам тя се разраства и добива застрашителни размери, въпреки че в края на 90-те двама от общо седемте братя Ариф са вкарани зад решетките.
Албански кланове
Особено силни са в южната част на Европа, но пипалата им се разпростират до целия Близък Изток, Австралия, Северна и Южна Америка.
Само в Албания се смята, че има над 15 големи клана, които действат като хибридни организации, замесени едновременно в политиката и с различен тип престъпни дейности.
В страната всеки регион и град е под контрола на определена групировка, а оттам вече се използват и контактите с огромната албанска диаспора, за да се създават канали за трафик оръжие и хора, както и продажбата (не толкова трафика) на наркотици. На много места имат водеща роля и на черния пазар за органи.
Близостта на Албания и Италия прави така че Апенините се превръщат в естествена порта към Европа за албанските кланове.
Те до такава степен са се вплели в местния подземен свят, че отдавна не са считани за чужденци и имат отлични контакти с всички представители на мафията.
За разлика от тях обаче албанските кланове имат много по-строга и вертикално композирана йерархична структура с ясен център.
Основани са изцяло на базата на кръвното родство с водещи принципи като семейна чест и лоялност към фамилията.
Това ги ограничава откъм възможности за разширяване на членската маса, тъй като трудно се приемат хора с друг произход, но в същото време създава много по-силни вътрешни връзки и прави практически невъзможен външния пробив.
Руски "братви"
Престъпните мрежи с руски произход са различни и разнообразни, като в повечето случаи имат децентрализирана структура и приемат членове с всякакъв произход.
Например в Германия една от големите групи е "Самаровская", която работи в района около Берлин и Кьолн и чиито членове действат като клетки по подобие на джихадистките терористични организации.
От друга страна пък едно от най-известните имена от руския подземен свят е Семьон Могилевич, а организацията му е изградена почти изцяло от негови роднини.
През 90-те създава международна мрежа с център в Унгария от където ръководи мащабни схеми за пране на пари и избягване на данъци.
В един момент даже е включен в списъка на ФБР за най-търсени престъпници заради близостта си с могъщата "Солнцевская" братва (братство).
Сега живее в Москва и се смята, че има солидни контакти с руската власт, които му позволяват да продължава да води дейността си необезпокояван.
Реално една голяма част от руските криминални групи в Европа повече или по-малко се ползват с благословията на държавните силови служби като ФСБ, ГРУ или външното разузнаване.
Различни оценки показват, че "братвите" контролират трафика на около една трета от хероина в Европейския съюз, както и съществена част от каналите за хора от Източна Европа.
В този смисъл такива организации действат като само един от множеството инструменти за водене на хибридни враждебни действия срещу Европа с цел ерозия на стабилността, върховенството на закона и единството съюза.
