С лед противоречивия поздрав на Илон Мъск, напомнящ нацисткия жест, по време на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп — събитие, което предизвика бурни реакции и отново постави въпроса за тревожното завръщане на фашизма — няма по-подходящ момент да си припомним най-запомнящите се кинематографични произведения, разглеждащи авторитаризма, съпротивата и цената на тиранията.
Този списък включва филми от цял свят, обхващащи различни десетилетия и жанрове, които ни напомнят за опасностите на неконтролираната власт. Докато шедьоври като Списъкът на Шиндлер и Синът на Саул разглеждат Холокоста като най-ужасяващата последица от фашистката идеология, а военни филми като Мръсната дузина и Съпротива изобразяват физическата битка срещу нацизма, тук ще се фокусираме върху самата идеология на фашизма – системите, вярванията и обществените фактори, които позволяват възхода на авторитарни режими.
От класическата сатира на Чаплин Великият диктатор до бруталните провокации на Пазолини в Сало, от алегоричния расизъм в Сектор 9 и пародийния милитаризъм на Звездни рейнджъри до абсурдния хумор на Джоджо Заека, тези филми не са просто истории за съпротива – те са смели изследвания на властта и нейното разяждащо влияние върху обществото. Време е да си припомним, да размислим и да се противопоставим.
Американска история X (1998)
Ако Дерек Винярд – гневният, насилствен неонацист, изигран от Едуард Нортън – живееше днес, вероятно щеше да бъде част от „Гордите момчета“ и дори помилван от Тръмп за участието си в бунта на 6 януари. Във филма той извършва ужасяващо убийство, но в затвора претърпява трансформация, благодарение на мъдрия и харизматичен чернокож съкилийник, изигран от Гай Тори. Американска история X не е subtle, но сцените, показващи как млади, несигурни мъже намират принадлежност чрез омразата, звучат по-актуално от всякога.
Казабланка (1942)
Тази романтична класика е създадена като директна антифашистка пропаганда. Разположен в 1941 г., когато САЩ все още са неутрални във Втората световна война, но излиза на екран през ноември 1942 г., когато американските войски вече са част от съюзническите сили. Главният герой Рик Блейн (в ролята Хъмфри Богарт) символизира Америка като „неохотен спасител“, който първоначално иска да остане встрани, но в крайна сметка прави моралния избор да се противопостави на нацизма.
Империята отвръща на удара (1980)
Епичната музикална тема на Дарт Вейдър, Имперският марш, казва всичко. Той е квинтесенциалният фашист – маскирана, механизирана фигура на мрака, която олицетворява дехуманизиращата природа на авторитарната власт. Докато Междузвездни войни представя бунтовниците като героите на съпротивата, именно Империята отвръща на удара показва най-мрачния аспект на фашизма – тоталния контрол и загубата на лична свобода.
Великият диктатор (1940)
Това е първият говорещ филм на Чарли Чаплин и най-успешният в кариерата му. В него той играе двойна роля – жесток фашистки диктатор и добродушен еврейски бръснар, който бива сбъркан с него. Филмът осмива нацизма и Мусолини с безпощаден хумор и макар самият Чаплин по-късно да изразява съжаление, че е подценил зверствата на Холокоста, Великият диктатор остава една от най-смелите кинематографични сатира на всички времена.
Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход (1989)
„Нацисти. Мразя тези момчета.“ Тази реплика на Харисън Форд е квинтесенциалната реакция към най-голямото зло в историята. Последният кръстоносен поход затвърждава концепцията, че нацистите са идеалните злодеи – символи на абсолютното зло, срещу което всеки приключенски герой трябва да се изправи.
Гадни копилета (2009)
Куентин Тарантино знае златното правило на Холивуд: нацистите винаги са лошите. Неговият алтернативен прочит на историята е изпълнен с шокиращи моменти – от отмъстителния Ели Рот с бейзболна бухалка до злодея на Кристоф Валц, който съчетава очарователна пунктуалност с абсолютна жестокост. Кулминацията на филма – избиването на нацисткия елит в киносалон – е най-ексцентричното кинематографично отмъщение.
Джоджо Заека (2019)
Тайка Уайтити модернизира концепцията на Великият диктатор, като представя Хитлер като въображаем приятел на младо момче, индоктринирано от нацистката пропаганда. Филмът е хумористичен и сатиричен, но не пропуска да покаже и ужасяващите реалности на фашизма.
Звукът на музиката (1965)
Макар да не е исторически точен, филмът показва съпротивата срещу нацизма чрез историята на семейство фон Трап. Когато един от героите казва: „Нямам политически убеждения“, капитан фон Трап му отговаря: „О, да, можеш да имаш. И трябва да имаш.“ Това е призив към всички нас да не оставаме безразлични към авторитарната заплаха.
Тези филми не просто разказват истории за съпротива – те ни напомнят за крехката природа на свободата и за вечната битка срещу тиранията.
