0

П итоните са забележителни хищници, които могат да достигнат впечатляваща дължина до 10 метра — колкото малък автобус. Освен че играят важна роля в животинското царство, те са известни и със своята кожа, търсена в модната индустрия за изработка на луксозни изделия.  

Но ново проучване от университета Macquarie в Австралия предлага неочаквана перспектива: питоните може да се окажат ключови за опазването на природата - не като хищник, а като плячка.

Изследователи от университета Macquarie в Австралия достигнаха до шокиращото откритие - месото от питони може да представлява по-екологична алтернатива на пилешко, свинско и говеждо. 

Те подчертават, че питоните изискват значително по-малко ресурси и са по-лесни за отглеждане в сравнение с конвенционалния добитък. В контекста на глобалните предизвикателства, като климатичните промени и нарастващото търсене на месо, тези характеристики ги правят устойчив вариант за храна.

Питоните са студенокръвни животни, което означава, че не изразходват енергия за поддържане на телесната си температура, за разлика от топлокръвните животни като крави и пилета. Това ги прави по-енергийно ефективни за отглеждане. Освен това месото от питон е богато на протеини и бедно на наситени мазнини, което го прави здравословен избор за консумация.

Тези влечуги могат да виреят в различни среди и изискват минимални количества храна в сравнение с говеда, прасета и домашни птици и могат да оцелеят дълги периоди без ядене. Женските питони снасят между 50 и 100 яйца наведнъж, предлагайки репродуктивно предимство в сравнение с традиционния добитък, който обикновено има по-ниска раждаемост. Този висок репродуктивен капацитет осигурява стабилен и възобновяем източник на храна, способен да отговори на глобалното търсене.

Отглеждането на питони вече е утвърдена практика в Югоизточна Азия, особено в Китай и Виетнам, където тези влечуги се отглеждат основно заради кожите им. Изследователите смятат, че интегрирането на питоните в хранителната верига е логична стъпка, предвид съществуващата земеделска инфраструктура.

Д-р Дан Натуш, херпетолог и съавтор на изследването, подчертава екологичните предимства от отглеждането на питони. Той отбелязва, че "питоните изискват минимално количество вода и могат да оцелеят дори на росата, която се утаява на люспите им сутрин". Освен това питоните консумират гризачи и вредители, които увреждат селскостопанските култури, допринасяйки за устойчивостта на селското стопанство.

Според любители на змийското месо, то е подобно на пилешкото по вкус и текстура. В някои региони, като Хонконг, питонът се счита за деликатес.

Екологичните ползи от отглеждането на питони включват не само ефективността на ресурсите. Традиционното животновъдство допринася значително за емисиите на парникови газове, деградацията на земята и потреблението на вода. В сравнение с тях, питоните произвеждат по-малко парникови газове и изискват значително по-малко пространство и вода. 

Световното търсене на месо продължава да нараства. За последните 50 години производството на месо е нараснало повече от три пъти, достигайки над 350 милиона тона годишно. Прогнозите сочат, че до 2032 г. производството ще се увеличи с още 14%, което ще постави допълнителен натиск върху ресурсите на планетата.

Традиционното животновъдство е основен фактор за влошаването на околната среда, предизвиквайки проблеми като пренаселеност на земята, висока консумация на вода и емисии на парникови газове.

Проучването на университета Macquarie заключава, че яденето на питони може да бъде  ефективен отговор на глобалната продоволствена несигурност.

Вие бихте ли пробвали месо от питон?

*Източник: Vesti