О станалият в историята като Санстефански мирен договор е подписан на 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 г. в градчето Сан Стефано в къща, която по-късно била раздрусана от земетресение. Договорът е между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Подписан е на френски, руски и турски езици.
Датата съвпада неслучайно с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император е наричан Цар Освободител. Пълномощници от руска страна са граф Николай Павлович Игнатиев и Александър Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. През 1864 г. граф Игнатиев е изпратен за извънреден посланик при Високата порта в Константинопол. Нелидов пък неведнъж е изпълнявал секретни задачи. По време на Руско-турската война е началник на дипломатическата канцелария на главнокомандващия руската армия на Балканския полуостров Великия княз Николай. Савфет Мехмед паша е османски политик, по произход кримски татарин. Бил е секретар на султан Абдул Меджид І, а по-късно е министър на търговията и обществените дела, посланик в Париж, министър на просвещението, на правосъдието, на външните работи, четири пъти финансов министър и губернатор на редица провинции – Кастамону, Дамаск, Анкара и др. В Сан Стефано (тур. Йешилкьой) отново се явява като външен министър на Османската империя. Садулах бей е посланикът на Високата порта в Берлин. По ирония на съдбата същият този турски дипломат присъства и на подписването няколко месеца по-късно и на Берлинския договор, ревизиращ Санстефанския, който през цялото време се знае, че е само предварителен.
Имот
Вилата на фамилията Симеоноглу е превърната в щаб на Руската имперска войска. Къщата е на брега на Мраморно море, а от 1926 г. Йешилкьой става квартал на Истанбул. Няколко десетилетия след подписване на договора силен земен трус раздрусва вилата на турската фамилия, а в следващите години вълните на Мраморно море я подкопават. Това принуждава собствениците да я съборят и на нейно място построяват нова здрава къща.
Войната
Една от основните причини за поредната Руско-турска война е неистовото желание за реванш на руския император Александър II след поражението от предходната Кримска война. Жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа, е само поводът Русия отново на атакува западащата Османска империя. В подкрепа на българския народ, върху който османците буквално извършват геноцид, се обявяват видни европейски общественици и държавници, Уилям Гладстон и Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Но основната причина за войната е заявеното отдавна желание на Русия да контролира пътя към проливите Босфор и Дарданели.
Поличба
Лоша поличба за съдбата на Санстефанския договор е, че по пътя в прохода Шипка каляската на граф Игнатиев се обръща в пропаст. Самият граф успява да се хване за един храст и виси на него, докато го изтеглят. На самите преговори той се „развихря” над картата. Ориентир за България му служи състоялата се по-рано Цариградска конференция. Някъде той изрязва територии, другаде прибавя. При чертането на граници основните съображения на графа не са само етническите реалности, но и „висши стратегически съображения” на руското правителство. Преговорите и подписването на договора преминават през различни дипломатически интриги. Османците умишлено бавят подписването на руския вариант, защото с проекта не са съгласни Англия и Австро-Унгария. Според предложения договор Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на екзархията от 1870 г. В тези граници влизат Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров). Създават се още две епархии - Неврокопска и Старозагорска.
Санстефанският мирен договор е предварителен и подлежи на одобрението от останалите Велики сили. Според него България е автономно, васално княжество, със свое правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км, а населението е 4 800 000. Санстефанска България е в пълно съответствие с изконните етнически територии на България, с едно изключение – Северна Добруджа. Тя е изтъргувана от Русия с цел компенсация за Румъния заради преминаването на Бесарабия под руски контрол.
Свидетел
За подписването най-достоверни са репортажите на американския военен кореспондент на в. „Дейли нюз“ за Балканите, а по-късно и дипломат - Джанюериъс Алойшиъс Макгахан. Той е видял с очите си зверствата на турците в Батак след Априлското въстание, които описва в потресаващите си репортажи. В книгата си „Репортажи за Руско-турската война (1877-1878)“ Макгахан проследява надлъгването между руснаци и турци с дистанционната намеса на другите Велики сили. На самия 3 март Макгахан е в Сан Стефано: „...към четири часа Великият княз Николай яхна коня си и отиде до дипломатическата канцелария. След като разбра, че всичко е готово, той се отправи към хълма, където беше построена руската армия. Една каляска излезе от селото и се насочи към нас. От нея слезе граф Игнатиев, приближи се и докладва: “Имам чест да поздравя Ваше височество с подписването на мира!”.
Мир
Последва високо и продължително „Ура!“. Тогава Великият княз, последван от стотина офицери, пришпори коня си към строените към височината войски, разположени точно зад фара на Сан Стефано. Овациите ставаха все по-възторжени. Великият княз се спря на едно възвишение, откъдето се виждаше целият строй и обяви: “Имам чест да съобщя на войската, че с Божия помощ ние сключихме договор за мир!”.
Отново избухна „Ура!“. Тук бяха строени частите, които срещаха врага по усойните върхове на Балкана при Арабаконак. Тук бяха войниците, които се мъчеха недохранени да изтеглят тежките топове по върховете и да срещнат един обезумял враг. Тук бяха същите храбри бойци, които летяха по дългия път от София до Пловдив и се надпреварваха с армията на Сюлейман паша и разбиха армията му на части. На съседния хълм бяха турците на групи. Двете армии стояха една срещу друга и се гледаха като истински войници, които срещат мира като достоен завършек на войната!“.
Румен Жерев
