П етдесет години след смъртта на Пабло Пикасо и пет години след като движението #MeToo започна да обръща внимание на злоупотребите на известни личности с жени, нова изложба в Париж се фокусира върху един от ранните партньори на противоречивия художник, предаде БГНЕС.
Ако репутацията на Пикасо е пострадала в света след #MeToo, това отчасти се дължи на отношението му към Фернанда Оливие, първата му сериозна партньорка.
Но според Сесил Дебрей, директор на Музея на Пикасо в Париж, не можем да гледаме на художника само през призмата на съвременната чувствителност.
Властен и ревнив, Пикасо заключвал Оливие в техния разнебитен парижки апартамент, когато излизал, а тя трябвало да се грижи за него, докато той работи дълго до късно през нощта.
Това обаче не бива да засенчва историята на съвместния им живот, казват организаторите на нова изложба в музея Монмартър, в северната част на Париж.
Новата изложба поставя страници от мемоарите ѝ редом с десетки картини и скулптури на Пикасо и други художници от този известен кръг.
"Пикасо, поради някаква болезнена ревност, ме държеше като отшелник", пише Оливие в дневника си. "Но с чай, книги, диван и малко чистене бях щастлива, много щастлива."
Но писанията ѝ показват, че тя е била нещо повече от жертва, казва Дебрей. Силна жена.
Дебрей, която ръководи честванията на годишнината, критикува неотдавнашните "аисторически" нападки срещу художника заради отношението му към жените.
"Това бяха почти равностойни отношения", казва тя пред АФП.
"Разбира се, той беше ревнив, работеше много... но също така беше нежен и любящ, единственият такъв любовник, който Фернанда Оливие някога е имала."
Той е бил нещо повече от "минотавъра", чудовището, което някои скорошни разкази представяха, каза Дебрей.
Връзката им приключва след осем години през 1912 г., точно когато Пикасо придобива сериозна известност.
Двадесет години по-късно Оливие публикува книга за този период, "Пикасо и неговите приятели", която художникът се опитва да забрани.
Мемоарите ѝ разкриват трудния ѝ живот отвъд времето им заедно.
Тя е изоставена от родителите си и отгледана от нелюбяща леля, след което е принудена да сключи брак със съпруг, който я насилва, преди да избяга и в крайна сметка да срещне Пикасо.
"Те дават много суров и реалистичен поглед върху положението на жените като цяло в началото на века, както и върху една трудолюбива жена, която е вършила различни дребни неща, за да остане независима и след брака си", казва Дебрей.
"Тя е била силна жена, много интелигентна в писанията си и във вижданията си за обществото и художниците."
Изложбата в Музея Монмартър е първата от няколкото, планирани на различни места в Париж по повод годишнината от смъртта на Пикасо на 8 април.
