Н а 26 януари се навършват 111 години от героичната победа на българския воин в битката при Булаир в Балканската освободителна война. Българската войска нанася поражение на превъзхождащия го по численост турски аскер и освобождава българското землище до Одрин.
ПРЕДИСТОРИЯ
След неуспешната атака на Чаталджанската укрепена линия от обединените Първа и Трета българска армия започват преговори за примирие. На 20 ноември 1912 г. в село Плая, на брега на езерото Буюкчекмедже, е подписано примирието. Съгласно условията му войските на воюващите страни запазват достигнатите позиции. Използвайки затишието по фронтовете, българското Главно командване създава на 14 декември 1912 г. Четвърта армия с командващ генерал-майор Стилиян Ковачев, в която влизат 2-ра пехотна тракийска, 7-а пехотна рилска дивизия, Конната дивизия, Сборната конна бригада и Македоно-Одринското опълчение. Основната задача е да охранява брега на Мраморно море от турски десанти и да опази тила на останалите три български армии.
На позиция при Булаир на Галиполския полуостров са разположени два от полковете на 7-ма пехотна рилска дивизия на генерал-майор Георги Тодоров – 13-и пехотен рилски с щаб в Кюстендил и 22-ри пехотен тракийски с щаб в Самоков, подкрепени от 4-та дружина на 49-и пехотен полк.
В Централния военен архив - Велико Търново, са запазени ценни свидетелства и документи за тази историческа битка.
ХРОНОЛОГИЯ
От 23 до 25 януари 1913 година разбитите при Лозенград турски части се опитват да настъпят, но са спрени от българските Четвърта преславска и Десета сборна дивизия. Четвърта армия тръгва към водораздела между Сароския залив и река Кавак, за да заеме по-добри позиции срещу галиполската турска армия. Така аскерт е натикан в „шишето“ на полуострова, чието гърло запушва Булаирската укрепена позиция.
На Седма рилска дивизия се възлага отбраната на Булаир, а Втора тракийска и Македоно-Одринското опълчение подсигуряват района Родосто-Шаркьой.
На 25 януари генерал Михаил Савов, помощник на главнокомандващия Фердинанд заповядва Втора армия да се насочи към Одрин, Четвърта армия да я прикрива, а Първа и Трета армия да заемат отбранителна позиция.
Същия ден от Цариград за Галиполи тръгват 17 парахода, натоварени с 30 000-ен аскер. Предвижда се турски десант при Шаркьой и околността. Броненосци и миноносци започват да обстрелват позициите на македоно-одринци.
БИТКАТА
Рано сутринта на 26 януари 1913 г. край село Булаир на Галиполския полуостров 10-и турски корпус под командването на Фетхи бей тръгва срещу българските позиции на 7-ма рилска дивизия. Съотношението на силите е стряскащо – 37 355 османци срещу само 10 000 българи?!
Двете турски дивизии - „Мюретаби” и 27-ма низамска, образуващи 10-и корпус, настъпват срещу българските 13-и рилски и 22-ри тракийски полк от 7-ма рилска дивизия. Тракийци са заели позиция в лявото крило на българската отбрана, а рилци са на дясното крило. Турците напредват с 6 пехотни полка, в три колони на 5-километров фронт. Настъплението им се поддържа от 12 полски и няколко планински батареи. Срещу 22-и пехотен тракийски полк настъпва цялата 27-ма низамска дивизия. Гъстата мъгла помага на противника да се приближи незабелязано на около стотина крачки от първите окопи на българите. Моментът е критичен!
ЧИФЛИК
Завързва се ожесточен бой около ключовата позиция – чифлика Доган арслан. За да повдигне духа на своите войници, командирът на 7-ма рота от 2-ра дружина на 22-ри тракийски полк решава да предприеме контраатака. С думите „Войници, в днешния ден погледите на цяла България и на нашите братя при Одрин и Чаталджа са обърнати към нас. Който от вас обича България, да ме последва” той повежда своите храбри воини в атака.
Под град от куршуми и шрапнели рилци стремително се спускат към чифлика. Те достигат до покрайнините му, превзет от турците, завързват жесток ръкопашен бой с тях и ги унищожават. После се връщат обратно в окопите си. Другите дружини от 22-ри полк последват примера им и също контраатакуват успешно противника.
ПОДКРЕПА
Артилерията на 7-ма рилска дивизия засипва вражеските батареи и шрапнелите спират настъпващите турски вериги. Към 12,30 ч. на позицията на 2-ра дружина от 22-ри полк пристига в подкрепа 4-та дружина от 49-и пехотен полк. Двете дружини преминават в решително контранастъпление. С мощно „Ура” в 16,30 ч. те се понасят в неудържима атака на нож, като увличат останалите три дружини от 22-ри тракийски и една дружина от 49-и пехотен полк. Противникът открива огън в чифлика Доган арслан, но нищо не може да спре устрема на храбрите рилци. В жесток ръкопашен бой турците са разбити и панически побягват.
Българските воини пленяват знамето на един турски полк от 27-ма низамска дивизия. Към 17 часа турската дивизия е разбита и поголовно отстъпва по цялата бойна линия. Чифликът Доган арслан отново е в български ръце.
На другия участък на Булаирската позиция турската дивизия „Мюретаби“ настъпва срещу 13-и пехотен рилски. Рилци не дочакват вражеската атака, а в страховит насрещен бой османците са разбити.
ОТЗВУК
За тази паметна битка военният кореспондент на руския вестник „Известия” пише: „Контраударът на българската армия е светкавичен и безмилостен. В следобедните часове един български пехотен полк атакува на нож цяла турска дивизия и то без артилерийска подкрепа. Защото всичките батареи на 7-ма рилска дивизия по това време са при чифлика Доган арслан, където е главният удар на противника. При Разрязаната могила се завързва безмилостна героична битка. Българите се бият като истински дяволи. В ръкопашните боеве те проявяват такава ярост, сякаш искат да отмъстят с един замах за петвековните мъки и зверствата на поробителите. Дори и ранени те отказват да напуснат бойния строй и заклеват своите другари да бият врага без пощада! Оцелелите турски войници от дивизията „Мюретаби“ бягат ужасени в укрепленията си на Галиполи. Като мощен тътен на буря, над полето се носи победоносният вик на български юнаци: „България, България!”
РЕЗУЛТАТ
Двете турски дивизии на Булаирския корпус губят повече от половината си личен състав. Пропада опитът на турското Главно командване да обърне хода на войната. В битката смъртта си намират 6 хиляди турски войници. Други 10 хиляди са ранени! Българските загуби са трима офицери от 22-ри полк и 118 войници, ранените са общо 6 офицери и 483 войници. В схватките "на нож" е пленено турско знаме от подофицера от 22-ри пехотен полк Димитър Терзийски, родом от близкото до Самоков село Широки дол.
Иван Вазов посвещава на славната битка в едноименно стихотворение:
Булаир
Ново име в историята световна
наший меч записа най-подир,
нова слава в славата гръмовна:
Булаир!
Нов разгром на орди азиатски,
нов триумф пред смаяния мир!
Напън дивен на героя лозенградски:
Булаир!
Румен Жерев
