О целяло по чудо писмо на старозагорка до живеещата в София дъщеря от 17 септември 1942 година за пръв път хвърля документална светлина върху бомбардировка над Града на липите пет дни по-рано. Документът се съхранява в регионалния исторически музей, където бил предаден преди почти две десетилетия от колекционера Николай Гичев, но не е проучван.
Самият той попаднал на него случайно, закупил го само защото там се споменава за някогашната консервна фабрика „Пиперка“, в която собственост имал и дядо му. На четири странички авторката на писмото, чието име остава неизвестно, пише до дъщеря си Оля, най-вероятно в отговор на нейно запитване: “Бомбардировката мина най-напред над нашия квартал без да пусне нищо, само ракети. Раздруса ни силно на над Пиперка си изсипа бомбите, има много разрушения край фабриката и самата фабрика. Над 200 бурета - празни и пълни пръснати, материали за правене на консерви изхабени…“. Бомбардировката е станала около 22,30 часа на 12 септември, събота. Целта според авторката най-вероятно са били казармите и жп – гарата, но нейните светлини по това време били загасени. Светело в района на консервната фабрика защото работела нощна смяна.
„Има три жертви убити на място и един ударен в рамото, на болницата е“, съобщава авторката, като първоначално уточнява, че са били разрушени две къщи и стъклата на търговската гимназия са изпочупени, а на края на писмото добавя: „Коджа хора има изплашени, а една жена полудяла.“ 80 години след това събитие липсват каквито и да са официални документи за него, няма нито и ред и по страниците на излизалия тогава в Града на липите вестник „Дума“, установи репортерска проверка. Липсват податки и в архивите на армията и полицията. За него се споменава в интернет пространство заедно с публикации за бомбардировка на същата дата над Русе, Казанлък и Горна Оряховица, като се изказват различни предположения чии са били самолетите. Сред тях е и твърдението, че това е била ескадрила от състава на авиацията с далечно действие на съветската армия с командващ по онова време маршал Александър Голованов.
За събитието си припомня преди време и големият актьор Васил Михайлов в интервю за местно издание. По онова време е бил едва на 4 години. Колко големи и какви точно са били разрушенията върху консервната фабрика липсват данни, според документацията тя е продължила да работи до национализацията й в края на 1947 година.
Христо Христов
