Х итрост спасила от събаряне една от най-забележителните старинни сгради в центъра на Букурещ и с важна значимост за българската история – Хана на Манук. В някогашния кервансарай, построен преди повече от два века от русчуклията Емануил Мирзоян, е подписан мирният договор след Сръбско-българската война, тук са водени и преговорите след Междусъюзническата война. Но нито тази историческа значимост, нито уникалната архитектура имали стойност за румънския диктатор Николае Чаушеску, който искал да проектира наново центъра на Букурещ, като събори цели стари квартали. Хитър архитект обаче изготвил доклад, в който посочил поредица от аргументи против рушенето на сградата. Изтъкнал историческата й важност, като мимоходом споменал, че тук работническата класа е провеждала срещи по време на буржоазния режим. Дали това е било вярно, не се знае, но заради тази малка подробност старинната постройка не изчезнала от картата на Букурещ.
История
Ханът на Манук (Hanul lui Manuc) е голяма забележителност в Стария град. Намира се близо до останките на Княжеския дворец, построен от легендарния Влад Цепеш (Дракула). Бялата постройка отдалеч прави впечатление с необичайния си покрив, съставен от хиляди, подредени една до друга дървени плочици. От едната й страна тече в бетонното си корито река Дъмбовица, а лицевата част гледа към възстановената църква „Свети Антоний“ - най-стария православен храм в Букурещ. През сводестия вход по наредени едно до друго дървени павета се влиза във вътрешния двор. Някога тук се събирали пътниците и търговците, чиито покрити каруци били натоварени догоре със стока.
„Сграда, каквато няма друга в Букурещ“ - такива амбиции имал богатият човек, дошъл от земите отвъд Дунава, когато решил да вдигне хана, носещ и до днес неговото име. Този човек е Емануил (Манук) Мирзоян, роден през далечната 1769 г. в арменско семейство в град Русчук (Русе). След години той ще стане един от най-богатите хора на Балканите, търговец, дипломат, преводач и влиятелен човек, удостоен от турския султан с титлата „бей“.
Манук живее в Русчук до 12-годишна възраст, а след това баща му го изпраща в Молдова да учи езици и търговия. След повече от десетилетие се завръща в родния си град, жени се за арменска девойка, а когато баща му умира, се заема с търговските дела на семейството. Предвиждайки неизбежността на една руско-турска война и за да спаси дейността си, Манук се мести в Букурещ – столицата на Влахия. Точно по това време, в началото на XIX век, много българи купуват на търг земи около стария Княжески дворец, парцелират ги, оставят място за улици и започват да строят. Тогава са вдигнати хановете „Габровени“, Ханът с липите, „Симеон“, „България“. Русчуклията Манук също купува земя в близост до двореца и през 1806 г. започва да строи един от най-хубавите за времето си ханове. През 1808 г. Ханът на Манук посреща първите си гости. Това са търговци, политици, обикновени пътници, които само минават през влашката столица. Нашите хъшове също са се събирали тук и разговаряли за съдбовни за България дела.
Събития
Няколко исторически събития са се случили в Хана на Манук. Тук са водени преговорите между Русия и Османската империя, а през май 1812 г. е подписан Букурещкият договор след Руско-турската война (1806-1812). В преговорите е участвал и Софроний Врачански като виден представител на българския народ в отношенията с руското командване. Последиците от войната и този договор за нас не са добри и водят до изселване на много българи в южните руски губернии.
В Хана на Манук през 1886 г. е подписан мирният договор след Сръбско-българската война от 1885 г. Тук са водени и преговорите след Междусъюзническата война от 1913 г., но договорът е сключен на друго място в Букурещ. Последиците за нас са известни – България отстъпва на Румъния Южна Добруджа.
Дървените стълбища във вътрешността на хана.
Интересно е да се види къде са водени преговорите и са сключени мирните договори. Залата „Дачия“ е на третия етаж. На това историческо място сега се правят сватби, провеждат се фирмени и други тържества. След реституцията ханът минава в частни ръце и това обяснява защо тук няма музей.
Залата Дачия.
Архитектура
Архитектурата на Хана на Манук наподобява донякъде тази на Рилския манастир. По-наблюдателните веднага забелязват, че отвън постройката изглежда двуетажна, но погледната от вътрешния двор е триетажна. Това е интересна техника на някогашните майстори строители. Правят впечатление и чардаците, така характерни за възрожденската къща в България. Лятно време те са отрупани с цветя.
Хотелската част.
На втория етаж на стените има големи ретро снимки на емблематични сгради в Букурещ и портрети на състоятелни граждани. Тези фотографии са подарък за Хана на Манук от столичен музей. На този етаж се намират и хотелските стаи. Комплексът разполага още с винарска изба, ресторант и лятна градина. Кухнята е превъзходна, а цените са нормални за историческия център на Букурещ.
Портретите са подарени на Хана на Манук от столичен музей.
Лятно време още от сутринта във вътрешния двор започват да заприиждат туристи от всякакви националности, да щракат с фотоапарати дървените стълбища и чардаците, да се дивят на уникалната архитектура на тази над 200-годишна сграда. И ако не седнат в градината да опитат ястия от типичната румънска кухня, излизат впечатлени от таланта на старите майстори строители.
Винарната.
Собственици
Много собственици са се сменили през годините, след като вдовицата на Манук бей продава хана. Манук умира при мистериозни обстоятелства през 1817 г. През 1874 г. собственик става Василеску Ламбру, който прави ремонт и дава ново име на сградата - Грандхотел „Дачия“. Ханът заживява нов живот – превръща се в място за срещи на местни политици, на интелектуалци, става важен търговски и културен център.
През 2007 г., след продължила 10 години съдебна битка, наследникът на фамилията Кантакузино – Константин Шербан Кантакузино, влиза във владение на собствеността си. Сега той е стопанинът на Хана на Манук.
Жанета Йорданова
