45 години след унищожителното земетресение в Свищов на 4 март 1977 г. свидетелите на трагедията още не могат да забравят видяното.
„Сигурно до края на живота ми ще ме преследват 27-те детски трупчета. Седем от тях бяха бебета, ненавършили и девет месеца. Сред останалите бяха телата на 13-годишната Робертина и 10-годишният й брат“, разказва бившият военен Георги Тодоров. Най-възрастната жертва на земетресението е 96-годишният дядо Тодор от село Палици, който бил в Свищов, за да види сина и внуците си. Сред загиналите има 11 служители на МВР, 15 инженери, 6 учители, 4 директори на институции и др. Деветчленно семейство също загива под развалините на рухнал жилищен блок.
Семейството Стефопуло, родители с пет деца, синът и снахата, са гърци, участвали в партизанското движение. След контрареволюцията в южната ни съседка, за да се спаси от репресии, семейството се мести да живее първо в Унгария, а след това в България. Уви, тяхното решение се оказва фатално. Семейството живее на последния, осми етаж, на жилищния блок на ул. „Г. Матев”, който по време на земния трус рухва за секунди. Телата им са открити и извадени по-късно изпод отломките заедно с тези на останалите обитатели на сградата. Любопитното е, че главата на семейството, който по професия бил строител, не желаел семейството му да живее в дадения им апартамент. „Не искам да живеем в този блок. Стане ли едно земетресение, той ще падне”, пророчески заявил той на съпругата си.
Според участвалите в спасителните акции за живеещите на най-високите етажи на блока не е имало абсолютно никакъв шанс да се спасят. В осеметажния блок загиват общо 76 души, сред които жени, деца и старци. Втората сграда, рухнала след земния трус, е общежитието на химическия комбинат „Свилоза”, където загиват 45 души. По това време повечето от младежите, живеещи в блока, са навън и общежитието е било полупразно. Всички загинали там са млади специалисти, дошли да работят в Свищов по държавно разпределение. За разлика от жилищния блок на ул. „Г. Матев” тук спасителите успяват да извадят доста хора, спасили се по чудо. При рухването на общежитието някои от бетонните блокове образуват „джобове”, в които някои от обитателите успяват да се спасят. Някои от тях са принудени да чакат по 2-3 денонощия преди да бъдат открити и извадени от спасителите.
Според числата на статистиката по време на земетресението в Свищов загиват 250 души. Местните жители обаче твърдят, че броят на жертвите умишлено е бил занижен, за да не се създава паника сред населението. Според тях загиналите са двойно повече. Месеци след трагедията се разпространява и слухът, че земетресението е било предсказано от врачка, при която семейство от Свищов отишло за съвет по здравословен въпрос. „Събирайте си багажа и бягайте, защото скоро камъните ще се вдигат и ще затрупат живите”, в иносказателен тон ги предупредила гадателката.
Часове след унищожителния земетрус в Свищов започват и спасителните акции за изваждането на живите и телата на мъртвите. Труповете се подреждали в хале, в което близките им можели да дойдат, за да ги разпознаят и по този начин да бъде разкрита самоличността им.
Направените на телата аутопсии показват, че по-голямата част от жертвите са починали от задушаване, а не от физически наранявания. Основната част от спасителите са докараните от военни поделения войници. В продължение на три денонощия те непрекъснато обикалят из руините и с подути от безсъние очи и напрегнати уши очакват да чуят някакъв шум под бетонните блокове. При разчистване отломките от къщата на председателя на местното АПК се чува музика. Спасителите трескаво започват да разчистват камъните. Оказва се обаче, че музиката идва от забравения включен транзистор ВЕФ. А обитателите на жилището: председателят, съпругата, дъщерята, зетят и двете им деца са мъртви.
На третия ден след земетресението в Свищов с хеликоптер пристига и Тодор Живков. „Случилото се е много страшно. Интелектът на този град си отиде”, казал разчувстван държавният глава и избърсал насълзените си очи. Официалното съобщение в пресата за посещението му гласи: „Др. Тодор Живков изказа искрени съболезнования на близките на загиналите, като поръча властта да положи всички усилия, за да облекчи душевното и материалното им състояние“. „Едно само не е по нашите сили и по силите на нашата социалистическа държава, да възкресим загиналите и да ги върнем на техните близки”, казал Живков. При пристигането си от хеликотпера той видял множество хора, които трескаво напускали града с багажа си. „Къде отиват тези хора? Заради мен ли бягат”, зачудил се Тато. Местните партийни велможи му отговарят, че в града се е пуснал слух, че химкомбинатът „Свилоза” ще се взриви и ще унищожи града и затова те бягат. „Ама, чакайте, стойте, нали ако имаше такова нещо, аз нямаше да съм тук”, казал Живков.
7,2 по Рихтер удрят окръг Вранча
Епицентърът на известното у нас като Свищовско земетресение всъщност е в Румъния, в Източните Карпати, окръг Вранча. Трусът е регистриран от сеизмологичните станции на 4 март, в 21,20 часа. Той е с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер и се заражда на 94 км дълбочина в недрата на земята. Общо жертвите в Румъния и България надхвърлят 1600. В България земетресението е усетено най-силно именно в Свищов. Разрушени са 365 жилищни сгради, а 463 са силно повредени. Съборени са и 5 училища, други 50 били силно повредени и негодни за използване. Сред засегнатите е и химическият комбинат „Свилоза”, който дълго време след това не успява да се справи с щетите и да възстанови отново в предишния обем производителността си. В цяла България е подета акция за оказване помощ на засегнатите от природното бедствие. За сметка на това в партийния официоз „Работническо дело” накратко се съобщава, че щетите са незначителни, а жертвите са само 3-4. Днес паметни плочи на загиналите има на площад Велешана, където се намирало срутилото се общежитие, и близо до днешното училище „Ал. Константинов”, където е бил рухналият жилищен осеметажен блок. Всяка година на черната дата 4 март свищовлии почитат паметта на загиналите от земетресението.
Иван Първанов
