- Г-н Дянков, вие познавате добре политическия живот у нас, но сега го гледате малко отвън. Какво според вас ни чака „на утрешния ден“?
- На утрешния ден, в рамките на този парламент, няма да може да се създаде ново правителство и се върви към избори есента. Последният кабинет беше създаден геройски от четири много различни партии, много различни политически обекти и не е изненада, че не изкара целия си мандат. Изненада е, че изкара под една година. Беше трудно съставен от самото начало и се видяха разликите между различните политически субекти. Точно затова не смятам, че може да се създаде работещо мнозинство. Но в България политиката е доста динамична.
- Не смятате ли, че следващият парламент ще е още по-фрагментиран, а вече се появи и нова партия, която също ще се включи в надпреварата?
- Отляво наистина се появи още един обект, партията на Стефан Янев, която вече добре изглежда в различните социологии. Да, това дава предпоставка за по-голямо разделение. Но да видим. Пак казвам, че динамиката в България е много силна. Видяхме в рамките на година и половина след няколко избора как „Има такъв народ“ отиде много напред, след това падна, изобщо тази партия се появи отникъде. За три-четири месеца може да има големи размествания.
- Сега текат дебатите по актуализацията на бюджета. Как гледате на нея?
- Първо, тази актуализация още от самото начало беше ненужна и вредна. Всички икономисти го говорим това, още преди да бъде обявена от министър Асен Василев. Говорехме го, преди бюджет 2022 г. да бъде обявен, с идеята, че на правителството му трябва време да се направят някои значителни реформи в здравеопазването, в образованието и т.н. Това беше мотивът да се обяви предварително актуализацията. Още тогава казах, че е огромна грешка, защото ще се появи голямо популистко наддаване, което сега тече. Ние, финансовите министри, си знаем триковете. Беше ясно, че в бюджет 2022 министър Василев нарочно зададе по-малка инфлация от реалната за онзи момент с идеята да получи повече пари в бюджета, приходите да са по-големи и после да каже: ние се справяме по-добре, отколкото очаквахме, и затова ще има актуализация, ще раздадем малко повече пари. Безспорно това беше тънката идея. Това, което обаче той не прецени и се случи още преди войната в Украйна, е, че инфлацията ще е много по-висока, отколкото той и хората около него се надяваха. В тази ситуация се оказа по обективни международни причини, но и защото правителството направи значителни грешки рано-рано. И като дойдохме в средата на годината, смисленият ход от негова страна и от страна на правителството беше да не обявява актуализация, да каже: приходите вървят по-добре, отколкото очаквахме в рамките на този бюджет и ние ще предложим на парламента някои социални мерки. Това може да стане без актуализация, нямаше нужда от нея. Актуализацията беше камъчето, което бутна каруцата. Тя вероятно щеше да бъде бутната и по друга причина малко по-късно, но факт е, че стана ябълката на раздора. Актуализацията и сега е лоша идея, защото всички партии, тези, които са в коалиция, и тези, които като ГЕРБ са в опозиция, си правят сметка, че идват избори и трябва да се привлече електорат. Според мен затова г-н Борисов каза, че бюджетът, макар и лош, трябва да се актуализира. Той съзнава, че това е битка за допълнителен електорат. Но е лошо за бюджетната и финансовата ситуация в България, която и без това започна да се усложнява. След актуализацията определено имаме много раздута разходна част, а приходите няма да са кой знае колко по-големи от тези, които вече знаем.
- Ще напомня за прословутата ви кризисна постна пица от 2010 г. Какви са разликите между тогава и сега, когато вече имаме няколко кризи?
- Това е хубав въпрос. Сега често се казва, че има повече кризи – ковид, енергийна, война в Украйна, и ситуацията е по-тежка от кризата през 2009 г., но всъщност не е така. Ако се видят прогнозите на Международния валутен фонд за тази година, общият икономически растеж в света е някъде около 2,5%. 2011 г. - 2012 г. бяха на минус. 2009 г. - 2010 г. растежът беше негативен, а през 2011 г., когато говорех за постна пица, заради Гърция растежът на икономиката беше около 1,5%. В момента кризите наистина се насложиха, но общият икономически растеж е по-висок отпреди 10 г. По-висок е, защото заради ковид САЩ, Великобритания и част от Европа дадоха много пари и за бизнеса, и за домакинствата, за да се излезе от пандемията. Затова сега има голяма парична ликвидност, откъдето дойде и голямата инфлация. Това го казвам, за да стигнем до първата тема, че не е по-трудно сега, колкото беше тогава, тогава беше по-трудно от финансова гледна точка. Да се каже, че сега дефицитът в бюджета е по-голям, защото има по-голяма криза, няма да е вярно. Разликите са две. Първата е, че правителството заради четворната коалиция и според мен заради възгледите лично на Асен Василев са доста по-леви от моите и от първото правителство на ГЕРБ. Асен Василев наистина смята, че с влизането в дефицит, с взимането на заеми, с по-голямото харчене се прави по-социална политика, което, уви, не е така. Виждаме, че опитват да дават повече пари, но заради инфлацията по-бедните слоеве продължават да обедняват. Убеден съм, че в края на годината, като теглим чертата, ще се види, че слабите социални слоеве в България са обеднели, обратното на което говори министър Василев с немного цензурни думи. Та разликата е в коалицията, защото БСП си дърпа наляво и го правят успешно, като подтикват правителството към по-леви политики. Но пък и самият финансов министър е по-ляв от поредицата финансови министри, които са заемали този пост в България. И втората разлика, която е по-малка, но е важна, в ЕС заради ковид има една по-голяма толерантност към дефицитите. Тогава нямаше, защото германците, холандците преди 10 години бяха твърдо за балансирани бюджети, тъй като много се опасяваха гръцкият сценарий да не се разпространи в цяла Европа.
- А какво мислите за вдигането на пенсиите?
- Пак ще кажа, когато имаш коалиция, съставена от много различни политически субекти, очевидно някой натиска за увеличаване на минималната пенсия. Това обаче изкривява системата, защото се получава така, че който е работил по-дълго с по-добра заплата, тоест е работил с повече принадена стойност, получава същото като хора, които не са работили толкова. И това го прави не само правителството в оставка, правеха го и служебните правителства, и третото правителство на Борисов го правеше. Напоследък стана популистка политика на няколко правителства. От друга страна, непрекъснато се иска да се вдигне максималният праг, така че хората, които получават високи заплати, да получават и високи пенсии. Това, което не се разбира обаче, е, че при тази актуализация и при предишния бюджет 2021 г. значително се променя частта на пенсионната система, която идва директно от бюджета. През 2012 г., когато вече имахме балансиран бюджет, парите към НОИ от държавата бяха малко под 40%. 60% идват от пенсионни ставки, 40% от държавния бюджет. В рамките на бюджет 2022 г. съотношението се обърна – 60% идват от хазната, 40% от пенсионни вноски. Дупката се увеличи с 20%. С актуализацията, която се предлага, тази дупка ще се увеличи с още 3% и ще станат 63% от бюджета. Това вече е сериозна тежест върху самия бюджет и означава само едно – върви се към увеличаване на данъците. Няма как бюджетът да издържи с такъв голям процент.
- Какво е мнението ви за приемането на еврото?
- Аз съм привърженик на влизането ни в Еврозоната, колкото се може по-бързо. Основното притеснение на държавите, които кандидатстват за Еврозоната, е, че като се върже тяхната валута към еврото, влизайки в единния паричен механизъм, няма да имат собствена парична политика и централната им банка, както и правителството няма да могат да се борят с кризи самостоятелно. Но ние тази възможност сме я изгубили още преди двайсет и няколко години, като сме влезли във валутния борд. Това е решение, взето преди 20 години и този суверенитет вече е загубен. Оттук нататък има само едно притеснение, което донякъде е валидно, когато минем от левове на евро, дали ще има увеличаване на инфлацията. В някои от държавите, които са влезли преди нас, например Словакия, в първата година инфлацията се е повишила. Така е, защото, като влезеш, започваш да закръгляваш нагоре. Разликата между нас и Словакия е, че имаме фиксиран курс и влизаме с него в Еврозоната. Смятам, че България и българите само ще спечелим от Еврозоната. Този път е предопределен от много години, когато сме влезли във валутния борд.
- Според вас имаме ли шанс да влезем в Еврозоната през 2024 г.?
- Отговорът е еднозначен. Не, няма да влезем през януари 2024 г.. Първо това правителство много се забави, но забавянето е и заради политическата несигурност предишната година със служебните правителства. Ние сега вървим с около година и половина закъснение от това, което ни трябва, за да влезем през януари догодина. Може би няма да влезем и през цялата 2024 г. и дори 2025 г. Надявам се в края на 2025 г. или началото на 2026 г. да се случи. В момента не изпълняваме нито инфлационния критерий, нито критерия за дефицит, нито така наречения динамичен критерий, който казва, че ако не изпълняваш някакъв критерий, но вървиш в правилната посока – може да се направи изключение. Направи се за Хърватия, защото държавата не изпълняваше изискването за инфлация с малко, но вървеше с добра динамика. Надявам след изборите да имаме стабилно правителство, то да е проевропейско, да е положително настроено за влизане в еврото и много бързо да направят някои политики.
- Кабинетът „Петков“ дойде с идеята за нулева корупция, но защо падна? Дали не стана жертва на реваншизма си?
- Аз познавам основните хора в това правителство. Даже съм преподавал на някои от тях в Харвард преди време. Разговарял съм с тях и преди да са били на власт, и след това. Мога да кажа за премиера в оставка Кирил Петков и хората около него, че те наистина вярват, че корупцията е основен проблем в България и че те са в политиката, за да се справят с корупцията. Това наистина го вярват, което е добре. На нас ни трябват такива политици. Убеден съм, че те искрено вярват. Другото обаче е, че корупцията в България, на каквото и ниво да приемем, че се намира, може да се намали с някои мерки. Има примери от други държави в Европа и извън нея. Според мен това правителство сбърка, защото те тръгнаха веднага към груб реваншизъм. Посочваха кой е виновен с квалификации, без доказателства. Това, което аз съм виждал в работата си в Световната банка и в Европа, е, че има някои основни мерки, които са постепенни. Голямата корупция идва в обществените поръчки, там са парите и от ЕС, и от българския бюджет. Има сравнително лесни стъпки да се постигне прозрачност - кой печели, по какъв начин печели, на каква цена печели. В момента, в който върви дадена обществена поръчка, да се вижда кои фирми на каква цена печелят, с какви договори. Ако договорите се променят по време на поръчката с анекси, те също се публикуват. Така се елиминира възможността с анекси и с допълнения да се раздува цената на някои обекти. В Унгария, Чехия и други държави се стимулират медийни кампании и самите медии да поддържат разследващи журналисти със стимули от европейски средства. Този начин не е толкова революционен, но работи. Да се тикат хора в затвор, да се обявяват за виновни, преди да има доказателства, беше голяма грешка.
- Името ви се завъртя като възможен управител на БНБ. Имали ли сте такива разговори?
- Нямали сме такива разговори в рамките на правителството. Моите идеи за влизане в Еврозоната се знаят отдавна и достатъчно, но в рамките на такъв разчленен политически кабинет, както беше досега и както може би ще бъде и занапред - не, не съм водил такива разговори.
- С какво се занимавате сега?
- Сега съм главно в Лондон. Преподавам международни финанси, имам няколко големи научни проекта. Единият е по Ковид, другият е за финансовите крипто пазари – новите начини за финансиране на икономики. Освен това работя с Европейската комисия за някои от кандидатките за членство в ЕС, напоследък работя с Украйна и Молдова. В Украйна работя отпреди войната, а сега това се ускори, но има много какво да се свърши там.
Това е той:
Роден е на 13 юли 1970 г.
Магистър и доктор по международни търговски и финансови отношения в Мичиганския университет
От 1995 г. работи за Световната банка като главен икономист по финанси и частно дело. Автор на специализирани статии в най-авторитетните икономически издания в света
Един от 100-те най-цитирани икономисти в света
Директор на научен център в Харвард
Вицепремиер и финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов
Сияна Севова
