Н ад 3000 растителни вида има в трите Ботанически градини на Софийския университет "Св. Климент Охридски", които отбелязват 130 години от създаването си. Това каза за БТА д-р Красимир Косев - директор на Университетските ботанически градини на СУ в София, Варна и в Балчик, който е и член на Европейския консорциум на ботаническите градини.
Ботаническата градина на СУ в София е създадена през 1892 г. от първия български професор по ботаника д-р Стефан Георгиев (1859-1900). Тя е градината-майка на Ботаническата градина - екопарк във Варна, както и на Ботаническата градина в Балчик. Те са филиали на Ботаническата градина на Софийския университет, която е в столицата, обясни директорът.
Той отбеляза, че Университетската ботаническа градина на СУ се е утвърдила като зелен оазис, който е в центъра на София. И трите Ботанически градини се ръководят централно и имат единна политика за опазване на биоразнообразието и за осъществяването на социални дейности. Важно е да се подчертае, че Ботаническите градини винаги са били част от академичния процес в Софийския университет, каза д-р Красимир Косев.
Посетителите ни трябва да знаят, че Ботаническата градина е институция, която се занимава с поддържането на живи, документирани, растителни колекции за нуждите на науката, образованието и за опазването на растителното биоразнообразие. Ботаническите градини отдавна не са затворени научни територии, а са отворени за различни посетители - за деца, ученици, учители, родители. Имаме и специално отношение към хората с увреждания и с осигуряването на достъп за тях, отбеляза директорът на Университетските ботанически градини.
Ботаническите градини са самостоятелно звено на Софийския университет, но имат и собствени приходи - от посещения, социална дейност, от производството на някои растения и от организирането на образователни курсове.
Сега издаваме и книгата "Лалето" - едно европейско издание, което е много модерно. То се създаде като необходимост за хората, които посещават ежегодно "Парад на лалетата" в Ботаническата ни градина в Балчик. Автори на "Лалето" са колектив от Ботаническите градини и то е публикувано в Университетското издателство, съобщи д-р Красимир Косев.
Всяка от трите Университетски ботанически градини е специализирана, но има свой облик и задачи
Всяка от трите Университетски ботанически градини е специализирана, като градината в София е специализирана главно в тревистите, многогодишните и тропическите растения. В градината във Варна са представени основно дървета и храсти, като концепцията й представлява екопарк или горски парк. Ботаническата градина в Балчик е създадена на базата на исторически парк, в нея хит са кактусите и постоянната експозиция с тях. Всяка от трите градини има свой облик и задачи, като всъщност това е една Ботаническа градина с три филиала, отбеляза директорът.
През 2022 г. с поредица от дейности, образователни инициативи и изложби, Университетските ботанически градини на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отбелязват 130 години от създаването си. Кулминацията на честванията е днес.
Университетските ботанически градини са член на Световния съвет на Ботаническите градини (BGCI), на Консорциума на европейските ботанически градини (EBGC), на Образователната мрежа за екологично образование в Ботаническите градини (EBGEN) и участват със своите колекции в обмена на семена Index Seminum с ботанически градини от цял свят.
Университетските ботанически градини са в София, Варна и Балчик, и в тях се отглеждат ценни растения, дървесни видове и храсти
Университетската ботаническа градина в София се намира на ул. "Московска" 49, с обща площ от пет декара е и има оранжерии от 500 квадратни метра. Растителните й колекции наброяват около 1500 вида. Оранжерията разкрива красотата на тропиците с богато многообразие на орхидеи, папрати, бромелии. Градината разполага и с колекция от кактуси, божури, клематиси, луковични цветя и много дървесни видове и храсти. Университетската ботаническа градина в София е създадена през 1892 г., по инициатива на първия български професор по ботаника Стефан Георгиев. Тя е член на Световния съвет на ботаническите градини. На откриването на Ботаническата градина е засаден дъб, в чийто корени цар Фердинанд Първи поставя златна пара.
Университетската ботаническа градина в Балчик е създадена през 1955 г. от акад. проф. Даки Йорданов - ректор на СУ "Св. Климент Охридски", за периода 1956-1962 г. Днес тя се простира на площ от 194 декара, които исторически и функционално са обособени в три части: парк, градина разсадника и защитена местност. Най-голямата забележителност в Ботаническата градина е постоянната експозиция от кактуси и сукуленти. Посетителите могат да разгледат едроразмерните кактуси на открито и къта със зимоустойчивите кактуси. Интерес за специалистите и туристите представляват и екзотичните видове в градината. Това са метасеквоята (като индивид с такива размери и на такава възраст, извън естествения ареал, има само в Кралската ботаническа градина в Лондон), бонбоненото и каучуковото дърво, каменният дъб и едроцветната вечнозелена магнолия. В красиво оформените кътове на градината са представени едногодишни пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, папрати, защитени и редки видове, лиани, цъфтящи и вечнозелени храсти.
Университетската ботаническа градина във Варна е екопарк, който е в курортния комплекс "Св. св. Константин и Елена", с обща площ от 360 декара. Ботаническата градина е създадена като дендрариум – екопарк с умело хармонизиране на естествени и изкуствени екосистеми. Колекцията от дървесни и храстови видове наброява около 300 вида, тревисти растения - около 350 вида, от които особен интерес представлява колекцията от ириси - 260 вида. Градината е създадена през 1977 г.
