„В училище едно момиче ме нарече копелето на Дочка и на Гоци”. Това разказа за първи път пред „Телеграф” Валентина Георгиева, жената, станала причина за фундаменталното решение на ВКС, което отвори по-широко вратата пред осиновените, търсещи биологичните си родители. Решението бе постановено преди година и половина и за този период молбите към съда от хора, търсещи произхода си, са скочили двойно, показа проверка на вестника.
На опашката
Валентина е на 53 г. Откриваме я в ломското село Ковачица, където преди половин век я довеждат осиновителите й Анастасия и Георги. Разбира, че е осиновена, когато е едва 7-годишна. „Бяха ме пратили до магазина за хляб и една жена от опашката подхвърли, че съм „хранениче“. Това за едно дете е страшен шок. Скъсах се от рев”, спомня си Валентина. Когато се прибира вкъщи, започва да разпитва майка си, която само потвърждава, но отказва всякакъв коментар. Оттогава Валентина не е същата. „Ставаш нервен. Постоянно се питаш „Защо точно аз?”, но отговор няма”.
Така изглежда дълбоко пазената тайна.
След няколко години попада на амбулаторния картон от личния си лекар. На гърба пише: „Детето е взето от дом „Майка и дете” в гр. Михайловград (Монтана - б.а).“ След това избягах от къщи. Отидох в едно село, но се оказа, че съм попаднала на грешна следа”, спомня си жената. Ходи и до дома, където била оставена като бебе, но я отпращат. Междувременно децата от селото вече знаят. „Съучениците ми подмятаха - ти си осиновена, явно в семействата им се е коментирало. Това, разбира се, имаше отражение върху успеха ми в училище”, казва Валентина. Учителите я защитават, доколкото могат. „По-голяма ученичка, моя съседка, ме нарече „копелето на Дочка и на Гоци”. Класната я изкара пред всички и я ошамари. Каза й, ако това се случи пак - да си търси друго училище. Животът е много гаден за осиновените. Сякаш сме второ качество. Така ни приемат по принцип”, въздъхва тя.
В училище децата й подмятали, че е осиновена (Валя вляво).
Надежда
Минават години в опити да разбере нещо за жената, която я е родила. През 2019 г. завежда дело с помощта на адвокат Жанета Бюйлекова. Две инстанции отхвърлят молбата. Така делото стига до ВКС. Там разрешават на Валентина да разбере името и адреса на родната си майка. Оказва се, че е закъсняла. Биологичната й майка Картина Джуронова от Превала умряла още през 2011 г. Валентина разбира, че има сестра Йорданка, която умира 7 дни преди върховните магистрати да се произнесат. И последната надежда угасва. По ирония на съдбата Валентина научава от документите по разсекретеното дело за осиновяване, че рожденото й име е било именно Надежда. Свързва се с кметицата на Превала, откъдето е родната й майка. В селото не знаят, че Картина е родила дете, но се говори, че е починало при раждането. В документите Валентина е записана с презимето и фамилията на майката. Но никъде няма подпис, че майка й се е отказала от нея, каквато била практиката. Валентина така и не разбира дали това е административен пропуск или нещо друго. „Трябва да разрешават по-лесно на хора като мен да откриват родителите си“, категорична е тя.
Фикс идея
Не така се развиват нещата при 49- годишната Наталия, която след 31 години търсене намира мaйка си. Oказва се, че тя живее на 35 км от селото, в което е израснала - Краводер, Врачанско. „Беше ми фиксидея. Побърквах близките си. Ставах и лягах с мисълта да открия родната си майка. Не исках да упреквам никого. Просто исках да знам защо“, разказва Наталия. Сега тя е ресурсен учител. Разбира, че е осиновена, когато е на 10 г. „Моите родители ме бяха изпратили да занеса нещо в една къща и те казаха... ааа ти си храненичето. Когато вече бях на 17 г., си правих операция на очите в София, защото имам кривогледство. Тогава ме попитаха дали съм била недоносено бебе и лежала ли съм в кувьоз. Не знаех”. Пита майка си Еленка и осиновителката признава, че е взета от дом.
Наталия дори искала да кандидатства на работа в дома за деца, където била оставена като бебе, за да се добере до някаква информация за произхода си.
Наталия не крие, че през годините се опитвала да подкупва служители в съда или в домове за деца, само и само да се добере до някаква информация - номер на дело, име или нещо друго, но без успех. Разбрала само, че вероятно е била изоставена в дома за деца в Борован. Тогава дори й идва на ум да кандидатства във въпросния дом за работа, за да се добере до името и адреса на жената, която я е родила. Накрая обаче сезира съда. Когато се среща с майка си, тя й казва, че навремето била изнасилена и затова я изоставила.
За 3 години СГС уважава само една молба
След решението на ВКС образуваните от Софийския градски съд дела само за 2021 г. скачат на 17 при 9 за предходната година. Само до началото на месец май тази година образуваните дела за разкриване на тайната на осиновяване са 12 броя, съобщиха от СГС. Оказа се обаче, че от всички молби през посочения период само 1 е била уважена изцяло на първа инстанция. До произнасянето на ВКС по делото на Валентина съдебната практика в страната е различна. За важни обстоятелства, заради които да падне тайната на осиновяване, се считат генетични или други наследствени заболявания на осиновените или опасност от кръвосмешение. В началото на 2021 г. в своето революционно решение върховните съдии пишат, че правото на осиновения да познава произхода си може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица или с неморална или користна цел.
Тереза Тренева
