К опие на чудотворната икона Света Богородица „Осеновица“, която ни пази от епидемии и пожари, ще бъде поставена в Южния парк в столицата.
Новата изработка е дело на 32 души от школата по иконопис към Енорийския център на столичния храм „Покров Богородичен“. Иконата ще бъде дарена на параклиса „Св. Максим Изповедник“ при новостроящия се храм „Свети Стефан“ в Южния парк, съобщи Двери.бг.
Вдъхновение
Миналата година на 1 август курсистите и тяхната ръководителка Младенка Ланджева по време на поклонническо пътуване присъстват на водосвета в Рилската света обител и решават да изпишат заедно изображението. Една учебна година те работят върху тази задача и днес иконата е вече готова. Тя ще бъде представена по време на традиционната изложба в Енорийския център, която тази година ще се открие на 3 юли от 11 ч.
Младенка Ланджева разказа за Двери, че неслучайно е избрала в курса по иконопис да се изработи точно тази икона: „В миналото „Осеновица“ е изнасяна от манастира само по време на големи епидемии и други бедствия, за да се правят литийни шествия за избавление от напастите. Затова решихме, че и сега, по време на пандемията от COVID-19, е подходящо да направим копие на тази икона, която да се намира в столицата и да носи утеха на тези, които търсят помощта на Бога и св. Богородица“.
Мощи
Оригиналната икона на Богородица „Осеновица“ се намира в притвора на главния храм в Рилската света обител. Около централния образ на Божията майка са разположени свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. Голяма част от тези мощи са на светии, които са били съвременници на Христос Спасителя, като св. Лазар, св. Мария Магдалина, светите апостоли и евангелисти Матей и Лука, както и мощи на свети пророк Даниил. Подобни икони на света Богородица с реликварий в християнския свят са известни само още три.
Според преданието през 1173 г. византийският император Мануил I Комнин, който се е намирал с войската си в Сердика, страдал от болест на ръцете, вероятно артрит. По това време мощите на Свети Йоан Рилски били в ротондата „Свети Георги” и той отишъл да им се поклони, след което оздравял. В знак на благодарност императорът подарил тази икона, която до този момент била с него по време на военните походи, като заветът му бил тя винаги да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те. Така иконата първо се озовала във Велико Търново, а сетне и в Рилския манастир.
Константин Събчев