М алките деца в Украйна знаят какво е смърт, седемгодишният ми син разбира много добре какво се случва и когато войната започна, постоянно молеше майка си да напуснат Киев и да отидат на по-безопасно място.
Тези думи на известния украински спелеолог Юрий Касиян хващат за гърлото. С Юрий се запознах през 2011 г., когато гостуваше на българските си колеги. Беше дошъл в Русе и домакините поискаха да му покажат красотата на пещерата Орлова чука. Няколко години по-рано Касиян бе поставил световен дълбочинен рекорд – 2191 метра, в една от най-дълбоките пропасти в света – Крубер-Вороня в Кавказ. Дипломиран геолог е и в няколко периода е бил председател на Украинската спелеологическа асоциация. Потърсих връзка отново с него, когато започна войната в Украйна.
Юрий Касиян гостува на българските спелеолози през 2011 г.СНИМКА: АВТОРЪТ
Вестта за нападението над родината му го връхлетяла, докато бил на ски с приятели в Карпатите. Преди това в медиите имало много тревожна информация, но никой не вярвал напълно, че може да започне истинска война. Разбрали, че това е вярно, когато им се обадили приятели от Киев. Пуснали телевизора и останали шокирани от новините за случващото се. „Двете ми най-малки деца – синове на 4 г. и на 7 г., бяха в Киев с майка си, с която сме разделени. В този момент можех да мисля само за тях. Реших спешно да замина за Киев и да се опитам да ги изведа на по-безопасно място. Моите приятели и най-големият ми син, който също беше в Карпатите със семейството си (Юрий има и три други големи деца – бел. авт.), останаха в Западна Украйна. Тръгнах за столицата сам, с влак, и пристигнах на 25 февруари сутринта“, разказва Касиян.
В Киев атмосферата била много тревожна. На гарата имало тълпи от хора, които се опитвали да напуснат града. Сирените за въздушно нападение виели непрекъснато и в далечината се чували експлозии. Украинска военна техника се движела по улиците. Метрото още работело, но не във всички посоки. Хората се криели и нощували в метростанциите. Децата му живеели в северозападната част на града, а именно оттам настъпвали руските войски. Взривовете се чували много добре. Първоначално майката на децата отказвала да напуснат Киев, тъй като смятала, че пътуването в този момент е по-опасно от оставането в града. „Осигурихме запаси от вода и храна и започнахме да следим ситуацията. Автомобилът ми беше пълен в гаража и готов за тръгване. Изминаха няколко тревожни дни. Недалеч от нас бойците на териториалната отбрана започнаха да строят барикади. Дадох им голяма експедиционна палатка, за да могат да се топлят в нея при лошо време. Опитвах се да им помогна, носех стари гуми и различни строителни материали за барикадата. По-късно тези барикади се превърнаха в истински крепости по пътищата. Шокът от първите дни беше отминал и започна сериозна подготовка за отбраната на града“, продължава разказа си Юрий. В началото на март, на стотина метра от дома им, паднал снаряд. За щастие нямало пострадали, но от взривната вълна и осколките се счупили стъклата на прозорците и пострадали фасадите на къщите. Тогава взели решение още на следващата сутрин да напуснат Киев и да отидат в Западна Украйна.
Юрий Касиян СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Войната е разпръснала цялото му семейство. Най-малките му синове и майка им са в град Черновци, където са се подслонили и техни познати спелеолози. Дъщеря му и децата й са в Словакия, най-големият му син е със семейството си в Луцк, а вторият е останал в Полтава, където се занимава с доброволческа дейност. Самият Юрий е в близкия до Черновци град Снятин, където има наследствена къща от родителите си. След смъртта им поискал да я продаде и се радва, че това не се е случило, защото сега тя е неговото убежище. В този дом приема бежанци. Подслонил е девет жени с деца от Луганска област, чийто град бил напълно разрушен. Съпрузите им военнослужещи останали да се бият. Чува се от време на време, когато има връзка, с приятели от Харков и Мариупол, където по думите му сега е адът. Хората се криели в мазетата и готвели храна на огньове между обстрелите.
Въпреки че положението на украинския народ е много тежко, Юрий казва, че всички гледат към бъдещето с оптимизъм. „Ситуацията е под контрола на нашите въоръжени сили. Войната тече вече месец и нито Русия, нито Западът, нито САЩ очакваха, че нашата армия ще може да устои толкова ефективно на руската агресия. Разбира се, тревожният въпрос остава с ядрените оръжия и саботажа в атомните електроцентрали. Но тогава мисля, че и Европа ще свърши... Лошо е, че европейските политици смятат, че само Украйна ще пострада. Като цяло хората са решени да се бият, докато не бъдат върнати всички територии на Украйна, включително Крим. Има много украинци, които искат да служат във въоръжените сили, всеки ден виждам опашките в близост до военния регистър. Аз съм почти на 61 години и повече няма да ме вземат“, обяснява Касиян. Според него най-интересният въпрос сега е как ще се развият събитията. Всеки ден гледа анализатори, блогъри, следи ситуацията. Много хора говорели за предстоящ преврат в Русия.
"Мисля, че това е най-лесният вариант за всички - и за Русия, и за нас, и за света. Това, което нашите военни казват, е, че руските войски са изчерпани, нямат резерви и на практика ще бъдат разбити в следващите две-три седмици. Има много клипове със заловени руснаци, потвърждаващи ниското ниво на мотивация. Веднага щом дърветата се разлистят, партизанската война ще мине на ново ниво. Партизаните ще се приближат и ще унищожат тези, които са останали. В мрежата има много клипове на изгорени руски военни колони. Няма причина да се съмняваме в думите на нашите военни“, казва Юрий.
И тъй като в една война няма само черно и бяло, смята, че Украйна е виновна за това, че е имала осем години – от 2014 г. насам, да се подготви за пълномащабна война с Русия, а това време не е било използвано. „Ако бяхме по-силни, Русия нямаше да ни атакува. Ако искаш мир, се приготви за война! Нашата грешка е, че не вярвахме напълно в такава мащабна война. Ние не вярвахме в мащаба на пропагандата в Русия. Според анкети 80 процента от руснаците подкрепят войната в Украйна. Това е просто ужасно! Хората, преминали през войната, се превърнаха в нашественици! Имам много приятели в Русия, някои от тях са адекватни, но други вярват на казаното от телевизията. Лично за мен това беше много голям шок. Как може така да зомбираш съвременни хора?“, пита се украинецът. И сега, когато е в Западна Украйна, не се чувства в безопасност. Казва, че Русия използва ракети, които могат да паднат навсякъде в страната.
Мариупол днес СНИМКА: ЕPA/БГНЕС
Жанета Йорданова
