Д еца от еднополови семейства имат право на акт за раждане и ЕГН, ако единият родител е българин (виж ТУК).
Това ключово решение бе произнесено от Съда на Европейския съюз по делото на български гражданин срещу Столична община, район Панчарево. С него се признава правото на дете, родено в Испания в семейството на две жени - българска и гибралтарска гражданка, които са в брак, да получи български лични документи, след като е установен произходът от майка български гражданин.
При раждането си детето е получило акт за раждане, издаден от Испания, в който са вписани двете й майки. Детето не може да придобие испанско гражданство – нито една от майките му не е испанска гражданка. Отказано е и британско гражданство – гибралтарската му майка не може да предаде гражданство. Българската майка подава документи за издаване на акт за раждане на детето, за да може то да придобие българско гражданство. Столичната община отказва да издаде акт за раждане на детето, позовавайки се на факта, че две майки не могат да имат биологично дете и че издаването на такъв акт за раждане би противоречал на обществения ред, тъй като България не признава браковете на лица от един и същи пол, сключени в чужбина. Така детето е било застрашено от опасността да бъде лишено от българско и европейско гражданство.
Съдът постановява, че детето е българска гражданка поради произхода си от майката и БГ властите са длъжни да й издадат документ за самоличност или паспорт, за да се защити правото й на свободно движение с всяка от двете майки. Съдът задължава държавите членки да признаят тази връзка на произход, установена с акта за раждане от Испания, в който са отразени и двете й майки като родители. Подчертава се, че е в разрез с основните права, гарантирани от ЕС, да се лиши дете от връзката с единия от родителите си при упражняване на правото си на свободно движение поради това, че неговите родители са от един и същи пол. Така охранява правото на детето да води нормален семеен живот заедно с членовете на своето семейство.
Съдът не се намесва и не нарушава българската национална идентичност, нито застрашава обществения ред в държавата ни. Съдът задължава страната ни да признае връзката на произход между детето и лицата, упоменати като негови родители в акта за раждане от друга държава членка. Не е налице и сблъсък между действащото българско законодателство и европейското. Създаденото задължение не предполага България да предвиди правото лица от един и същи пол да имат качеството родители, нито пък да бъдат признати други цели, различни от упражняването на правата, които детето черпи от правото на ЕС.
*Адв. Йорданка Бекирска-адвокат по международно семейно право и права на човека
